Започват Богородичните пости


Започват Богородичните пости
30 Юли 2015, Четвъртък


По строгостта на въздържанието от храна те са по-леки от Великденските, но по-строги от Петровите и Рождественските (Коледните)


Според официалния църковен календар на Българската патриаршия на 30 юли се празнуват Богородичните заговезни. Това е празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости. През тези две постни седмици християните молитвено се подготвят за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица (познат сред българите като Голяма Богородица или Успение Богородично).

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 г., св. Лъв Велики говори ясно за него:
„Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е – есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)“.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (успението си) прекарвала времето във въздържание и молитва.
По традиция тя се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.

На Богородични заговезни се заговява от месо и млечни продукти. Цялото семейство се събира около богата трапеза, на която централно място заема „заговезнишка пита“. Тя се разчупва (не се реже) от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни.
По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода, за да се пречистят тялом и духом. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина).

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
По строгостта на въздържанието от храна Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис – молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.

Средата на постите се нарича Преображение Господне (6 август). На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в църквата да се освети от свещеник. След това жените раздават от него заедно с други плодове за здраве и благополучие.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки