Здравето на хората е много по-важно от олимпийските медали
23 Юли 2015, Четвъртък
Тези дни в един български седмичник бе публикувана статия на министъра на младежта и спорта Красен Кралев, озаглавена „Инвестициите в спорта са пряка функция
от икономическото състояние на държавата“.
Според диалектиката на Хегел от споделянето на една теза и една антитеза се ражда синтез, което е „симптом на развитие“. Като уважавам написано от министър Кралев, тук накратко изписвам моята антитеза, в която икономиката е функция от инвестирането в образование, наука и здравеопазване. И достигам до извода, че доброто качество на живот и образование, а не броят на олимпийски медали, е най-престижното постижение за една нация.
По данни на СЗО българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и рак. При тази много тревожна панорама на здравето, държава и бизнесмени, които не инвестират в дългосрочни програми за здраве, образование и наука, са врагове на българите. Защото здравето, образованието и науката са много по-важни за българските граждани, отколкото олимпийските медали, магистралите, тока и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който ще инвестира предимно в частния сектор.
Стотици милиарди евра и долари се използват годишно в света за лекуването на хипертония и атеросклероза и техните усложнения – инфаркти и инсулти, и за инвалидизирането, което те причиняват. Затова в напредналите европейски страни и в САЩ има дългосрочни превантивни програми за сърдечносъдовите болести. Нужен е диалог с учени хора, за да осъзнаят българските политици и бизнесмени, че е необходимо организирането и приоритетното субсидиране на такива програми.
Науката казва, че „видими резултати за България“ (девиз на ГЕРБ за предстоящите избори) от дългосрочните превантивни програми настъпват след 10-15 години. Това означава милиарди спестени левове, които могат да се реинвестират в образование и наука. Да мислиш и действаш проспективно и дългосрочно, а не мандатно и магистрално, е привилегия на образовани и мъдри политици – държавници и народолюбци, т. е. демофили.
С голямо уважение към всеки всеотдаен труд за добро и радост на човека, включително този на големите спортисти, не е ли ясно обаче на политиците, че здрави деца и след това здрави възрастни хора са много по-престижно постижение за всяка страна, отколкото един или пет олимпийски и световни медала. Затова предлагам: докато не се построят стадиони, плувни басейни, спортни зали и тенис кортове в училищата и университетите, да ограничим по модела на САЩ, както предлага министър Кралев, финансирането за олимпийските и други елитни спортни игри.
Накратко, „светът е в научните лаборатории, не в банките“ – както казва бившият израелски президент Шимон Перес. Затова хайде в класните стаи, университетските аудитории, библиотеките и лабораториите, на стадионите, в басейните, спортните зали и тенис кортовете за здраве. Така се поддържа „здрав дух в здраво тяло", а като цяло – здрави българи в здрава България.
Това е демофилия – антитеза на политическия популизъм. Другото е „хляб и зрелища“ и „на гол корем олимпийски медали“.
