Бил ли е Джордж Оруел някога в България

Автор: Борис Цветанов

Бях дете във втори клас, когато със съученичката ми Незабравка цял час стояхме мирно от двете страни на големия като плакат за селско кино портрет на Бащата на народите. Беше починал предишния ден. Човечеството бе осиротяло, какво тук значеше някакво отдаване на почит от дечица. Цялото училище в течение на седмица бдя, за да може на „табула раса“ невидимата ръка да напише „Без Сталин по Сталински път“. Дължа да отбележа – този Сталин, както го разбираха ония, който не е истинският, както не е истински и тоя, какъвто го карикатурят днес.

Година по-късно малкото ни селско даскало бе почетено с посещение на високопоставени „другари“. На другия ден класният ни заяви, че трябва в срок от седмица да донесем и предадем четири снимки, както и да добавим четвърто име след фамилното – евентуално на прадядо си. Недоумявахме и питах у дома, а баща ми, който бе служител на триото партията, стопанството, кметството, каза: „За досие. То е едно такова нещо, в което се пише всичко, което вършиш, и си върви с тебе до живот...“. Тогава с детския си мозък за първи път се сблъсках с тази сакрална дума и у мен остана тягостното чувство за нещо недостойно...

Колкото до създаване „досиета“ с четири имена съм чувал и чел за подготвени такива, но за една друга категория личности.
Явно и в двата случая се е касаело за експерименти с хора, за вземане за опитни мишки дори деца от някой регион (в нашия случай – Ломския край) и после изоставяне по една или друга причина (все пак става дума за 1956 г.!).

Разсекретените архиви на МВР са изпълнени с факти за размисъл. Винаги съм твърдял, че те помагат, но не дават истинската картина. Архивите са най-ниското ниво на секретност. И щом в тях има неща, от които дори на такива като мен настръхват косите, какво остава за истинските срамни тайни на онова време, за решения, вземани на съвещания без стенографи, без протоколи...

Наличните архиви показват, че всъщност тоталният шпионаж срещу българите започва не веднага след Девети, а през пролетта на 1946 г. Тия думи не си противоречат по отношение на въпроса, засяган с наши публикации, в които сме писали, че тайнствената служба „Гогост“ започва следене на интелигенцията и партиите още през ноември 1944 г. И че със следене на гражданите са се занимавали общо четири служби в страната. Защото тук се ограничаваме само върху невидимата инквизиция над детската психика на поколението, което след време ще управлява и ще играе главна роля в светлото бъдеще...

В отчета от 20 август 1946 г. инспектор, спестил името си (АМВР, ф.13, оп.1, а.е.104, л 1-3) пише: „...в средните училища има изграден информационен апарат сред учениците в 23 училища (столични, б. а.), като във всяко училище има гимназиални отговорници, които имат отговорници във всички класове, а отговорниците по класове имат отговорници за всяка паралелка и във всяка палалелка се разпростира друга мрежа от информатори...
За отчетния период нашите информатори работиха добре, явяваха се редовно на конференции и срещи и всеки месец даваха доклади за фашистките прояви в училищата.
В края на учебната година представиха списък на учениците фашисти, които не трябва да се допускат във висшите училища.

Списъкът е за 584 фашисти.
Поради ваканцията връзката с информаторите е прекъсната, но е започнало подготвянето за подновяването й.
Освен с учениците в училищата, се създадоха и връзки с учителите на 18 средни училища. Проведени са 3 конференции за изясняване на задачите... като неотложна задача е разполагане с всякакви данни за фашистки проявления на учители и ученици – фашисти. В ход е работата по събиране данни за чистката, която трябва да завърши на 25 август.
В първоначалните училища имаме 25 информатори учители. Информаторите се ръководиха от една отговорност за бъдещето.

В училищата на Министерството на народната просвета има общо 71 информатори и други 10 секретни сътрудници. Проучени са общо 35 учители фашисти и 584 ученици...“
В този отчет накрая се отбелязва, че „многочисленият състав на информатори се разраства и ще се разраства, което води и до необходимост от допълване на щатния кадър...“
Освен децата, следят се и всички свързани с образованието хора, чак до академиците.
От други разсекретени документи в отчета на началника от отдел „Б“ Любомир Анев става ясно, че сред 92-ата академици има внедрени 8 информатори, а също и „безрадостния“ факт, че само 22 от видните капацитети на науката имат опозиционерски прояви.

Професорите и асистентите и доцентите са били общо 753-ма на брой, като опозиционно настроени са 151. Вражеските им прояви се изразявали в критикуване мероприятията на народната власт сред студентите и разпространяване на „реакционни теории“.
Гимназиалните учители били 492-ма, опозиционери 172, комунистите са били 115, но за около 200 нямало определени мнения.
Вражеската им дейност била опасна за младото поколение, тъй като се изразявала с пропагандиране на шовинистични произведения, цитати от стихотворения при тържества, особено от писатели „шовинисти, макар и видни такива като Вазов и други“.

В професионалните училища сред 150 учители положението не било по-различно, а там имало само 25 учители комунисти, чиято задача била да донасят за фашистки прояви както на учители, така и на ученици.
Особено любопитен е фактът, че сред 68 учители от началния курс 48 са информатори, като по принципа на пирамидата те контролират информатори сред самите си другарчета.
От документите става ясно още, че отделението „А“ поне до 1947-48 г. се е занимавало доста сериозно с училищата, докато интелигенцията като цяло е оставена на служби като „Гогост“, „настроения сред народа“ и традиционните „сигнали“ в партийните кабинети.

Общо сред интелигенцията само в София отделението е разположило 1015 агенти като броят на информаторите е поне тройно по-голям. Любопитно е, че отделението е оставило на други служби писателите, артистите, музикантите, художниците, адвокатите и други представители на интелигенцията. Агентите сред лекарите са били 24, докато сред музиканти, писатели и артисти те са общо 11.

Накрая да видим дали наистина училищата са били гнездо на оси, както се изразява в друг свой отчет някой си Б. Думков от Първи отдел на дирекция „Държавна сигурност“.
Той посочва реализирани 61 разработки на 116 обекта, като след операцията с кодово наименование „Мародери“ в София през 1950 г. са задържани 8 учащи се от реакционни семейства, разпространили над 10 000 позива и изградили нелегална организация, наречена „Федерално движение на свободата“.

В Джулюница, Горнооряховско, пък са задържани други 8 младежи, разпространили 500 позива. Тяхната разработка е с кодовото наименование „Гаврош“.
Изглежда по това време в Държавна сигурност доста са се постарали да влагат повърхностно остроумие в кодовете си. В архивите се срещат наименования като „Зверове“, „Свраки“, „Гангстери“, „Титовци“, „Бегачи“, „Гадини“, „Язва“, „Обречени“, „Грандомани“ и т.н.

Едно по-дълбоко вникване в подхода по аналогия насочва към знакови кодирани прякори в наше време като Крушата, Маймуняка, Очите, Моркова и всякаква екзотика.
Коментарът е излишен.


В категории: История , Горещи новини