Морският град следва европейската мода и е един от първите, в които в гардероба на жените навлиза банският костюм
Автор: Иванка Делева, уредник в РИМ-Бургас
На 6 февруари 1878 г. отрядът на полковник Лермонтов възвестява дълго чаканото освобождение на Бургас, което събужда града за нов живот. Заражда се местна индустрия, построяват се нови фабрики, занаятчийски работилници, манифактурни магазини, складове за зърнени храни, рибна борса. През новото пристанище, открито през 1903 г., се изнасят отгледани в Южна България пшеница, плодове, масло, дървен строителен материал, морска сол, а се внасят захар, кафе, чай, желязо, платове...
Малко по малко населеното място се променя и от незначително турско селище се превръща в оживен и привлекателен европейски град. Бързото нарастване на населението води до поява на нови жилищни квартали, зелени площи, индустриални зони. Улиците се изправят, павират, поставят им се бордюри от зелен айтоски камък. През 1907 г. започва прокарване на водопровод, а през 1927 г. градът се електрифицира. Важно събитие в по-новата история на Бургас е удължаването на жп линията от София до Бургас през 1889 г., което показва стремеж той да се развива не само като индустриален, но и като туристически, модерен град.
Със своя потенциал и очарование Бургас спечелва сърцето не само на предприемчиви българи, но и на много чужденци, носители на нови порядки – прогресивни и необременени от предразсъдъци.
Своя почерк в новата история на морския град оставят няколко забележителни европейци: неподражаемият Рикардо Тоскани – италианският проектант на най-красивите бургаски сгради; Леандър Льоге – френски дипломат, консул в морския град след Освобождението, изразител на стила fin de ciecle в обзавеждането на дома, мебелите, облеклото; д-р Нидер – вероятно австриец, първият нещатен лекар в Бургас, практикувал в продължение на 26 години, често без пари, както и французинът д-р Анри Пусет – първият щатен лекар в града, обслужвал първата тукашна болница, който съвестно изпълнявал своите функции, следейки за спазване на чистота в населеното място и установяване на домашни хигиенни навици на разнородното население.
Нека споменем и Жозеф Бонал – интересна личност, съчетаваща обязаностите на консул и търговец, женен за бургазлийка, един от инициаторите за построяване на католическата църква в града. Изключително популярна и интересна е била градината му с екзотични цветя и дървета, фонтани. Бонал завършва земния си път като бургазлия.
Любопитна страна от облика на Бургас, на прага на новия век, е бързото навлизане на новите модни тенденции. В привнасянето на европейския дух най-голям дял има архитектурата. Липсата на български школувани архитекти налага да бъдат привлечени австрийски, френски, руски, италиански, чешки специалисти, които със своите творения формират специфична атмосфера в големите градове, включително и тук. Внушителни, монументални сгради, прецизно изпълнени, създават новото самочувствие на свободния българин, утвърждават неговия социален статус и превъзходство. Впечатлява богатството на архитектурни форми, детайли, декоративна украса.
Голяма част от тези хора сами са усетили силата на въздействие на архитектурата в големите градове на Европа и се стараят да я пренесат в собствената си среда, макар и понякога, привлечени от ефектното, причудливото като архитектурна форма, да копират образа, често без функционално предназначение и естетическа стойност. Образци на подобна архитектура, създаващи впечатление на театрален декор, са запазени в началото на ул. „Александровска“, по бул. „Богориди“, ул. „Филип Кутев“, ул. „Кирил и Методий“ и др.
Материалното замогване на много от жителите на Бургас и специфичният бургаски дух засилват стремежа към себеизява. Слънчевите летни дни, плажът и Морската градина, сладкарниците, баловете и танците в Офицерския клуб омагьосват всички и бургазлии се стараят да са по модата. Особено и ненадминато е влиянието на киното върху модните вкусове. Новите комфортни киносалони – откритият през 1912 г. кинематограф „Борислав” в края на ул. „Фердинандова“; „Модерен театър”, построен в края на 20-те години, и „Роял” на ул. „Александровска“ довеждат в Бургас „великата илюзия”.
Безмълвните чернобели кадри карат дамите да мечтаят за прозрачно-бяла кожа и алени устни, а господата – за прилежно пригладени перчеми, фини мустачки и цвят гардения в бутониерата. В следващите няколко десетилетия холивудски звезди като Грета Гарбо, Ерол Флин, Одри Хепбърн стават първите „модни икони”, на които мнозина подражават.
В зората на века обаче разноликото бургаско общество е все още консервативно.
Фотографиите са запечатали сдържани, статични дами и господа, нагласени в най-хубавите си дрехи, като за снимка. В дамския силует властва дългата рокля, чиято строга кройка не позволява да бъде показано почти нищо от женското тяло, с изключение на тънката талия. Дамите са компенсирали това, като са украсявали роклята с дантели, пулчета, ширитчета, седефени копчета и буфанени ръкави.
Повече простор въображението имало при шапките – о, те са били разкошни: с широка периферия, с изобилие от пух, пера и всичко, което позволява да се постигне индивидуалност и възхищение у околните. Очарователен щрих към тоалета е внасяло и чадърчето, чиято цел е била да пази кожата на лицето бяла и да допълва загадъчността на женския поглед.
Описаният тоалет обаче, с всички фусти и пелерини, е изисквал доста усилия и време за обличане, особено корсетът. Той наистина е подчертавал финеса на талията, но прекалената му стегнатост често е оставяла дамите без дъх и водела до припадъци, което пък давало възможност на господата да се притекат на помощ и да се покажат като кавалери.
В следващите години кройките съществено се променят. Консервативната визия както на дамския, така и на мъжкия костюм еволюира. Бургаските дами скъсяват дължината на роклите си и вече показват тънките си глезени, обувките са тип „танго” с малки токчета и каишка отпред, шапките намалят обема си и придобиват вид на „птичи гнезда”, почти без украса, корсетът става по-малък и по-удобен.
При господата фракът и рединготът, комбинирани задължително с цилиндър, се заменят от по-практични костюми, с папийонка, понякога с панталон на райе, увенчани с бомбе или шапки от филц, тип „борселино”. За демонстрация на класа или просто от суета в ръцете често са се въртели бастунчета или големи чадъри, наричани „омбрели”, а от джобовете на жилетките под саката се подавала верижката на часовник.
За да задоволят нарасналите изисквания за елегантност и шик, в града отварят врати множество шивашки ателиета, салони за красота, шапкарници, обущарници и всички се стремят към „последна мода фасони“.
В рекламен пътеводител от 1927 г. намираме адреса на „модерен бръснарски салон „Вартан Бедросов”, в който има и специален дамски отдел за модерно подстригване и измиване на косата със специален препарат, който я умекчава!”; „Французките парфюмерийни фабрики и тяхната продукция от финни французки парфюми, пудри, натурални масла” също имат своите представители на родна земя, за радост на кокетните бургазлии. За най-взискателните в Безистена работи „модерно шивашко ателие „Елегант”.
Демонстрацията на обществено положение или просто на нов тоалет по парижка мода става по време на разходките вечер по Булеварда, т.е. по Движението, на бляскавите балове на чуждите консули, на офицерите, на различните предприятия или дружества. На тези елитни събирания поканените са били специално подбрани, със съответни изисквания към облеклото. На тях често се организирали томболи с благотворителна цел. Класата на тържеството се допълвала от подходяща музикална програма.
Градската мода със сигурност е вълнувала мнозина, но разбира се, не всички са можели да си позволят да я следват. Описаният стил е бил присъщ за директорите на банки, богатите търговци, чуждестранните консули, инженери, офицери от 24-ти полк и техните съпруги. Почти неподвластни на промяна си оставали дрехите на работниците и рибарите, на слугинчетата от село, за които са характерни традиционният сукман или други елементи от селското облекло.
Тези представители на бургаското общество обаче също са имали своите празници и забавления, където е ставала обмяна на модни впечатления и вкусове. Вечеринките включвали почти винаги музикално-поетична програма и когато тя приключела, конферансието обявявало: „А сега следва веселата част!” – столовете се прибирали по периферията на салона и започвали танците...
Като пристанищен град, популярен като „Царят на Черното море“, Бургас е един от първите, в които в гардероба на жените навлиза банският костюм. В началото той прилича по-скоро на умалена рокличка с крачоли, но след като през 20-те години на миналия век Коко Шанел се осмелява да препоръча слънчев загар на краката, банският тоалет значително се променя и разкрива все повече от тялото.
Десетилетието след Първата световна война е преломно за нравите на европейците, в това число и по отношение на модата. Свободният избор се издига в култ, настъпва ерата на джаза. Жените стават по-разкрепостени, изискват повече права за себе си, а това се отразява и в силуета на тоалетите – те са по-дръзки, деколтетата – предизвикателни, прическата е къса, макиажът подчертава бялото лице, изразителния поглед и устните. Бургазлийката не остава настрана от световните тенденции, стремейки се към индивидуалност, интелектуално израстване и свободомислие.
Еманципацията, така желана в началото на ХХ век, обаче изиграва лоша шега на жените в следващите десетилетия. Безвъзвратно се изгубва загадъчността и нежността, елегантността на дамите, която предизвиквала почит и стремеж за закрила, няма ги галантните привички и спокойният ритъм на онова време. Време, в което да живееш в Бургас сигурно е било очарователно и много интересно.
