Седмото Велико народно събрание е открито във Велико Търново, за да подчертае приемствеността с началото на Третата българска държава
22 Юли 2015, Сряда
Преди 25 години
На 10 юли се навършиха 25 години от започването
Автор: Атанас Коев
на работата на Седмото Велико народно събрание. То е първият върховен представителен орган на Република България след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.
Изборите за ВНС се провеждат на 10 и на 17 юни 1990 г., като те са първите свободни и демократични избори в България след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. В тях със свои кандидати участват 40 политически партии, които са регистрирани от Централната избирателна комисия (ЦИК).
Избирателната активност в страната е висока – гласуват 6 976 620 души или 90,79% от всички имащи право на глас. Българската социалистическа партия (БСП) получава 47,1% от гласовете, Съюзът на демократичните сили (СДС) – 36,2% , Движението за права и свободи (ДПС) – 5,75%, Българският земеделски народен съюз (БЗНС) – 4% и Отечественият съюз – 0,5%. Същевременно в парламента влизат двама независими депутати и по един от Отечествената партия на труда и Социалдемократическата партия (немарксисти).
Във ВНС са избрани 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Според приетия закон за изборите половината от депутатите влизат в Народното събрание по мажоритарната система, а другата половина – по пропорционалната. Най-голям брой места печели БСП – 210, следвана от СДС – 145. Останалите места са заети съответно от ДПС – 23, БЗНС – 16, Отечествения съюз – 2, Независими – 2, Отечествената партия на труда – 1 и Социалдемакратическата партия (немарксисти) – 1.
Седмото ВНС е свикано на 10 юли 1990 г. в София, като то е открито от най-възрастния депутат – Йосиф Петров от БЗНС „Никола Петков“ в СДС, който тогава е на 81 години. След това е избрано Бюро на Народното събрание в следния състав: председател – акад. Николай Тодоров от БСП, заместник-председатели Гиньо Ганев от Отечествения съюз, Иван Глушков от БЗНС и Никодим Попов от БЗНС „Никола Петков“ в СДС.
Задачата на ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата социална система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за върховния закон продължават цяла година и приключват в началото на юли 1991 г.
На 12 юли 1991 г. в Пленарната зала на Народното събрание тържествено е приета новата Конституция на Република България. Тя налага на страната държавно устройство, основаващо се на разделението на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Същевременно се предвижда свикване на ВНС, състоящо се от 400 народни представители, което има право да променя формата на държавно управление и устройство, както и Конституцията на България.
Въвежда се и институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на основния закон на Републиката. Предвидено е също така Обикновеното народно събрание (ОНС) да се избира за срок от четири години и да се състои от 240 народни представители.
Срещу новата Конституция се обявяват 39 депутати от СДС, които в знак на протест напускат ВНС и създават палатков лагер в центъра на София, станал известен с името „Градът на истината“. Тяхната опозиция обаче не възпрепятства работата на парламента.
След приемането на основния закон на страната Седмото ВНС продължава да изпълнява функциите на ОНС до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
На 4 ноември 1991 г. се провеждат нови парламентарни избори за 36-о ОНС, които са спечелени от СДС-Движение. Така България поема по пътя на демократичните промени и смяна на плановата икономика с пазарна.
Патриотичен календар
17 юли 813 г. — Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол
17 юли 1279 г. — Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог
17 юли 1393 г. — След дълга обсада от войските на османския султан Баязид I пада столицата на Втората българска държава Търново
18 юли 1332 г. — В Битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската войска, ръководена от император Андроник III Палеолог
18 юли 1837 г. — Роден е Васил Левски
18 юли 2012 г. — На летище Бургас е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, при който са убити 7 души и 32 са ранени
19 юли 1879 г. — В Цариград, Белград и Букурещ са открити първите български дипломатически представителства и са назначени първите български дипломатически агенти
20 юли 791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, предвождана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат)
20 юли 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание
