Магнити пазят от чужди тела стомаха на преживните животни

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

За стомах при преживните може да се говори само условно, защото при тях липсва такъв орган в този вид, в който той е познат при свинята, коня, кучето, човека и др. Преживните имат т.нар. сложен стомах, който се състои от три предстомашия – търбух, мрежа и книжка, и от същински стомах – сирищник.

Травматичното възпаление на мрежата и перитонеума е сред най-често срещаните заболявания и представлява сериозен стопански интерес поради загубите, които нанася на фермерите. При забиване на остри чужди тела в мукозата, мускулатурата и перитонеума на книжката се стига до появата на травматичен ретикулоперитонит, известен още като травматичен гастрит, чуждотелна индигестия, чуждотелна болест и др.

Най-често болестта засяга едрите преживни животни (говеда и по-рядко биволите) и понякога овцете и козите. Има възрастово предразположение – боледуват предимно възрастните екземпляри и много рядко се засягат младите говеда. Заболяването е познато и се среща във всички страни. Чуждотелната болест нанася големи щети, тъй като обикновено се диагностицира късно, което е основна причина за тежки усложнения (обширни сраствания, абсцеси в паренхимните органи, перикардит и др.) с неблагоприятна прогноза и дори с летален изход. Когато диагнозата се постави късно, животните се бракуват поради невъзможността да се лекуват. Освен това при тях намаляват рязко млекодобивът и мускулната маса.

Причината за появата на болестта е лакомото приемане на храната от едрите преживни. При дребните преживни това се извършва основно с устните, а при едрите – с езика, на големи хапки, при което те бързо поглъщат намиращите се в  дажбата тела, без те да докосват лигавицата. При говедото тя е по-слабо чувствителна, покрита с дебел слой вроговени папили.

В книжката и търбуха най-често попадат пирони, парчета тел, игли за шиене и плетене, фиби, фуркети, гребени, по-рядко – вилици, счупени ножове, части от стъкло, медни, месингови, алуминиеви, железни и други парчета. Единственото условие за възникване на заболяване е чуждото тяло да бъде островърхо. Болестта се среща по-често във ферми, разположени в близост до железарски и други ремонтни работилници и кравеферми, обслужвани от жени. Заболяването е типично предимно за оборно отглежданите животни и по-рядко – при пасищно отглеждане.

Погълнатите чужди тела най-често попадат в мрежата, по-рядко в търбуха и съвсем рядко в книжката и сирищника. Това не е случайно, тъй като мрежата извършва последователно две контракции, като втората е много силна. Забиването на чуждите тела става при втората контракция, когато обемът на мрежата силно се намалява и това способства погълнатият предмет да се забучи в стената на органа. По-късите предмети се забиват само в килийките на мрежата, докато по-дългите (10-12 см) пробождат като шило и достигат до мускулатурата, предизвиквайки възпаление (травматичен ретикулит) или достигат до перитонеума (травматичен ретикулоперитонит).

Благоприятстващи фактори за забиването и фиксирането на чуждите тела в стената на мрежата, освен контракциите, са движенията на диафрагмата, коремната преса по време на раждане, а също и бременната матка. Обикновено острите и прави предмети (игли, гвоздеи, парчета тел) се забиват бързо, пробиват мрежата и перитонеума и засягат други вътрешни органи – перикарда, диафрагмата, далак, черен дроб и бели дробове.

Нарушаването целостта на мрежата открива път за бактериите и се създават условия за развитие на тежко възпаление. На мястото на проникване се образува ексудат, по-късно настъпват сраствания със съседни органи, появяват се абсцеси, може да се стигне дори до развитие на дифузен перитонит. При прогресивно развитие на процеса се стига до атония на предстомашията, което води до гнилостно разлагане на фуража в търбуха, образуване на токсични вещества и влошаване общото състояние на животното.

Промените идват по двата порочни кръга – разстройство в храносмилането и метаболизма, както и токсично инфекциозно въздействие от допълнителното инфектиране на организма.
Клиничните симптоми са внезапно изчезване на апетита и преживянето, както и рязко и значително спадане на млеконадоя, което се установява по данни от анамнезата. Гледачите могат да съобщят също, че животното е скърцало със зъби, пъшкало при лягане или ставане или при движение надолу по наклонен терен, а по време на дефекация и уриниране е показвало силно безпокойство. Много често болните добичета подритват със задния си крак към корема.

При хроничен развой на болестта апетитът е намален, а преживянето е нарядко и се извършва като че ли с отвращение, което е резултат от гнилостите процеси, настъпили в търбуха. Болните животни много типично изкривяват гръбнака си нагоре, главата е изпъната напред, като в тилната част е сведена надолу. Те избягват да се движат, като страхът от движение се отразява с израза „дървена крава”. Косъмът в предните части на тялото е настръхнал с изпотяване по врата и гръдната стена. В погледа на животното личи страдание, очите са широко отворени, лъскави и показват особен блясък, а лицевите мускули са схванати в „желязна маска”.

Прогнозата на заболяването зависи от развитието на процеса. Когато се диагностицира навреме и се извърши хирургическо отстраняване на чуждото тяло, настъпва пълно оздравяване. В редки случаи това може да стане за 8-10 дни, когато чуждото тяло бъде инкапсулирано или се върне обратно в мрежата. Когато настъпят невъзвратими усложнения (образуване на абсцеси, сраствания, гнойно възпаление на далака или черния дроб), прогнозата е неблагоприятна.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, на описаните признаци, показващи силна болева реакция и извършване на проби за болезненост. Най-лесно изпълнима при домашни условия е пробата, при която плътно се запушват ноздрите и устата на животното за около минута и ако то започне да прави по-дълбоки дихателни движения, следствие на което болките се усилват и то стене (когато е засегната диафрагмата), то пробата е положителна.

Може да се направи също „прътна проба“, при която двама души застават от двете страни на болното добиче с лице към главата, прекарват прът под корема, после заедно го вдигат високо, като притискат силно корема нагоре. След това рязко пускат тоягата, като я движат напред и назад на няколко места под корема. Ако животното силно изпъшка при спускането й, значи пробата е положителна.

Заболяването може да бъде объркано със следните нозологични единици: алкалоза, респ. ацидоза на търбуха, при които, обаче рН е променено още в началото, а пробите за чуждо тяло са отрицателни. Трябва да се направи диференциация и с обстипацията на книжката – при нея изпражненията са сухи, оскъдни и плисирани. При дифузния перитонит отслабват двете контракции на търбуха, наблюдава се силно влошено общо състояние и при пункция на корема се установява наличие на пунктат.

При препълването на търбуха пък водеща е анамнезата. Да се прави разлика и с травматичния перикардит, при който има влошено общо състояние и изпъкване на югуларните вени, както и с ацетонемията, при която се установява ацетон в урината, воднисто търбухово съдържание и т.нар. празнота на търбуха. При дълбокото възпаление на стомаха и червата се наблюдават много бърз развой, повишена температура и диария, примесена с мембрани, слуз и кръв.

Лечението при своевременно поставена диагноза е хирургично. Най-добри резултати се получават при извършване на руменотомия и отстраняване на забитото чуждо тяло. При консервативно лечение добри резултати се постигат с прилагане на интраперитонеално инжектиране на олеозни разтвори на антибиотици в дясната гладна ямка. Олеозната смес предотвратява образуването на абсцеси и сраствания, а чуждото тяло се разпада под действието на ензимите и постепенно се резорбира. По-леко забитите чужди тела може да бъдат извадени чрез временно престояване (3-4 дни) на кафезен магнит. През това време на животното не бива да се дава груб фураж, който пречи на изваждането на магнита. Срещу вторичната анотия на предстомашията може да се дават урзопрон, руместом и др.

Профилактиката на травматичната индигестия е особено важна, защото тя включва мероприятия, които могат значително да ограничат и предотвратят появата на заболяването. Най-сигурната защита на животните се постига при използването на т.нар. кафезен перманентен магнит. Тези магнити масово се поставят на юниците и на животни, които са изложени на риск, и престояват в търбуха на кравите докато те бъдат заклани.
Много често магнитът се препълва с чужди тела и не може да изпълнява функциите си. Затова стопаните често предпочитат периодично да поставят такива магнити с цел сигурна профилактика на стадото. При клане на някои животни в търбуха им се установяват по няколко магнита, които всъщност не оказват никакво негативно въздействие върху организма.

Други предпазни мерки включват предпазване на фуражите от замърсяването им с различни метални предмети и други чужди тела, като те не трябва да се складират в близост до железарски, ремонтни работилници и автосервизи. Добре е, ако фермерите имат възможност да използват електромагнитни инсталации за почистване на фуражите от попадналите в тях чужди тела, особено ако фуражът е собствено производство.

В яслите  например могат да се поставят силни магнити. Те се разполагат двустранно в кожени джобчета на повода (оглавника) отстрани на устата, така че да фиксират железните предмети, попаднали във фуража.
Персоналът, особено ако е съставен предимно от жени, следва да се инструктира да съхранява стриктно личните вещи, дамски принадлежности и др. далеч от отглежданите добичета.

Периодично районът около фермата и пасищата, които се посещават от животните, трябва да се почиства с цел отстраняване на разхвърляни чужди тела. А при извършване на строително-монтажни или ремонтни дейности следва добре да се оберат всички останали на терена гвоздеи, метални парчета от винкели, заварки, арматурно желязо и др., които животните биха могли да погълнат.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството