„Махмурлукът” в бранша ще е дълъг и мъчителен, няма да отмине само с бира и шкембе чорба
Автор: Борислав Михайлов
Два пиянски скандала от последния месец затвърдиха родствената връзка на българския туризъм с алкохола и неутрализираха потенциалния ефект от призива на премиера Борисов към българите да почиват по нашето Черноморие.
В Слънчев бряг пиян английски турист се опита да открадне бебешка количка заедно с бебето, при това директно от ръцете на сащисаните родители, откликнали на патриотичния апел да почиват у нас.
В София министър-председателят уволни заместник-министъра на туризма Надя Маринова заради пиянство. Дни по-рано редица медии поместиха информация как дамата на ръководен пост в туризма е препила и заспала в тоалетната на нощен бар, след което е преместена да си доспи край масата, където е била фотографирана в това, меко казано, конфузно състояние. Друг е въпросът, че в самото Министерство на туризма дни наред се чудеха как да реагират, докато най-накрая Борисов ги изпревари.
На фона на описаните случки не би трябвало да се учудваме, че в средата на юли заетостта на легловата база по морето е едва 32% , а българите стискат палци да се успокои ситуацията в съседна Гърция, вместо да стягат куфарите за презастроеното като панелен комплекс и почти толкова уютно родно Черноморие.
Всъщност, въпреки всичко, слуховете за катастрофален летен сезон са силно преувеличени, а и обичайни за този период от годината – просто хотелиерите са предимно българи и предпочитат да оревават орталъка, вместо да рекламират на вътрешния пазар например.
Но е вярно, че в средата на юли дори заведенията в Стария град на Созопол са почти празни – също като възкръсналите корабчета от типа „комета”, които предлагат да ви закарат от Созопол до Несебър за чудовищната сума от 50 лева. Ако питате защо това изглежда скъпо на българи и чужденци, то редно е да знаете, че в Гърция подобно пътуване е 10 пъти по-евтино, а след 5 юли билетът за фериботите до островите бяха намалени с 50%.
Нейсе! И у нас нощувките в редица многозвездни хотели по планинските курорти Боровец, Пампорово и Банско също се предлагат в различни сайтове с отстъпки до 50%. Иначе хотелиерите просто трябва да пуснат кепенците до зимния сезон, което може да се окаже по-губещо от летния дъмпинг. Между другото – но това не е без значение – и по морето, и в планинските комплекси има „замразени” строежи, в повечето случаи на многоетажни бетонни постройки. Още преди повече от 10 години експерти в туризма предупреждаваха, че презастрояването е пагубно за бранша и даваха пример с Испания, но както е известно, у нас важи поговорката „Не ми давай акъл, а пари“.
Само през тази година на пазара предлагат услугите си 140 нови хотела…
В криза ли е туризмът или да?
Летният туристически сезон в България върви с 20% спад спрямо миналата година. Това заяви преди дни министърът на туризма Николина Ангелкова.
Сериозни експерти не са съгласни с нейната оценка. „Това лято ще имаме близо 300 000 туристи повече спрямо 2014 г. Този месец средната заетост на хотелите в черноморски курорти ще достигне до 38%, а през август ще бъде малко над 55%“, прогнозира Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.
Прогнозата на експерта може да се окаже и твърде песимистична – ще поживеем, ще видим. Но Драганов направи и една оценка на състоянието на бранша, която трябва да бъде чута от всички – от министъра на туризма Николина Ангелкова до последния хотелиер – защото става дума за тотално сгрешена стратегия. Според него ниските цени не са гаранция за успешен бизнес – и в момента в разгара на сезона у нас било 4 пъти по-евтино, отколкото в Гърция (дали за всички, или само за ползващите огромни отстъпки западни туроператори? б. а.).
По думите на Румен Драганов дълбоката криза, в която се намира туризмът, не му позволява да направи каквато и да е стъпка към подобряване качеството на услугите; късият сезон води до това качественият персонал да не желае да работи у нас; България подготвя такива кадри, но те работят в Гърция, в Европа, по круизните кораби в света, но не и у нас.
Драганов посочва, че страната не прави нищо на вътрешния пазар и българите имат изключително негативно отношение към родния туризъм. „Нямаме нито една реклама на българския туризъм в България. Имаме на Гърция, Турция и на всички съседни страни, но не и наша. Българите въобще не познават родния туристически продукт, който не е лош. Те не могат да бъдат в хотелите, в които са чужденците. Средният процент на нашенците, които могат да си позволят да са на първа линия на Черноморието, в големите курорти е едва около 2 %", подчертава той, цитиран от БГНЕС. И признава, че въпреки кризата в Гърция, българите продължават да я предпочитат като морска дестинация, но кризата спира онези гърци, които са имали намерение да почиват у нас.
Митът за руските туристи
Мнозина – от експерти, през туроператори и хотелиери, та чак до политици – свързват прогнозите за катастрофален летен сезон с очаквания отлив на руски туристи. Драганов прогнозира с около 150 000 руснаци по-малко да дойдат в България това лято, като изтъква, че се наблюдава увеличение на туристите от Чехия, Полша, Унгария и Словакия, Германия и Великобритания.
Всъщност данните на националната статистика категорично опровергават тезата, че именно намаляването на руските туристи ще „гътне” сезона. През миналата година те са били 481 069 – почти колкото туристите от Германия – при 3,724 млн. чужденци, посетили България в периода юни-август.
Всъщност браншът разчита най-вече на гости от ЕС: германци, гърци, румънци, поляци, британци. Те продължават да идват и запълват най-вече хотелите с 4 и 5 „звезди”, където българи стъпват рядко. Но рязък спад с 10% има още от 2014 г. при туристите от Украйна, които през м. г. са били около 186 000.
Тези данни, както и чисто икономическите тенденции в Русия и Украйна – икономически санкции срещу Москва, рецесия и напрежение в Украйна – са известни вече повече от година, което е достатъчно време за пренасочване на реклама, на усилия за привличане на туристи от други страни, вкл. за целенасочени действия, а не на призиви за привличане на българите, които през 2014 г. „държат” едва 26% от нощувките по родното Черноморие. И ако някой не го е направил, не трябва да се сърди нито на международното положение, нито на четирите годишни времена – както гласеше един стар виц, изброяващ основните виновници за неуспехите в българската икономика.
Един очакван шамар от ЮНЕСКО
Както вече стана дума, съсипията в родния туризъм – от презастрояването до увреждането на природата – властва както на морето, така и в планинските курорти. И най-драстичният пример в това отношение е Банско, където дори част от местните жители са впрегнати от години в „граждански протести”, блокиране на пътища, писане на петиции и лобиране чрез депутати, най-вече от ГЕРБ, да съдействат за разширяване на ски писти и влекове, сякаш са им малко пустеещите хотели.
Преди дни участниците в международната конференция „Световното наследство на ЮНЕСКО и ролята на гражданското общество“ в Бон, Германия, приеха резолюция за опазването на Национален парк „Пирин“ заради безпокойството от вече причинените вреди на тази част от планината, която е и обект на световното наследство на ЮНЕСКО в България, както и заради съществуващата заплаха за бъдещето на защитената територия.
В документа се посочва, че новият проектоплан за управление на Националния парк ще позволи застрояване на 65% от площта му, след като първоначалното разрешение бе за само 1% от територията на парка. Изтъква се, че проектът за промяна на договора за концесия на ски зона Банско предвижда на концесионера да бъдат предоставени 1069,58 хектара от обекта и неговата буферна зона за строеж на ски съоръжения, вместо настоящите 99,55 хектара. Това е увеличение с повече от 1000%.
Тази позиция всъщност е предизвестена, а казаното в нея не е изненада нито за управляващите от последните 4-5 правителства, нито за хотелиерите и концесионерите в Банско и най-вече за „Юлен”, нито за природозащитниците. Образно казано, бизнесът настоява за максимална експлоатация на природата, а не за симбиоза с нея. Възможно е, разбира се – чак до окончателното изяждане на кокошката, която снася златни яйца.
И това се отнася не само до парк „Пирин“, а и за целия български туризъм като бранш, от който се очаква през 2020 г. да дава 18% от брутния вътрешен продукт. Както стана дума в началото, в момента само сме напили до безсъзнание голяма част от британските туристи (те са основната таргет група на рекламирания евтин алкохолен туризъм) и една дама, която вероятно е „изпушила” от проблемите в туризма.
Нужно е отрезвяване. При това на управленско ниво, а не с бира и шкембе чорба.
Анализирай това
Според представители на туристическия бранш, ако България иска рязко да увеличи броя на туристите и заетостта на базата, трябва рязко, около 10 пъти, да се увеличат средствата за реклама чрез създаването на специален фонд, в който да постъпват около 10% от приходите в отрасъла.
