Защо мажоритарната изборна система е вредна

През последните седмици общественото внимание беше съсредоточено върху идеята за референдум, иницииран от президента по основните принципи, свързани с изборните права на гражданите, а именно задължително гласуване, дистанционно гласуване по електронен път и мажоритарен елемент в изборната система.
Намерението си за национално допитване по изборната система държавният глава обяви още в началото на годината, а след това беше обсъдено с всички парламентарни групи в т. нар месец на политическите консултации с партиите.

Несъмнено нужда от провеждане на референдум има. Острият дефицит на политически морал през годините на прехода, както и многобройните протести и граждански инициативи постави на дневен ред участието на суверена в общественополитическите реалности. А тъкмо референдумът е онова законово и демократично средство, което може да се определи като „имунна система“ на обществото срещу безкрайните разминавания между интересите на властта и народа.

През последните дни обаче вечният провокатор ДПС реши да „размъти“ иначе полезната идея като предложи изцяло мажоритарен вот. Именно това е и причината темата за мажоритарната избирателна система да бъде анализирана, като се разкрият всички уловки, които несъмнено устройват определени хора, но не и обществото като цяло.

Привидно въвеждането на мажоритарна избирателна система е добра и конструктивна идея. Изискуема предпоставка при нея е разкриването на целия набор от лични качества и обществено влияние на индивидуалната личност, а не на партията като цяло.
Въпросът за личната отговорност също е залегнал като принцип в мажоритарната система. Т. е., народните представители да бъдат отзовавани, ако не се справят с работата си.

Фундаментален принцип на мажоритарната система е волята на мнозинството, която се откроява по време на изборния процес. Мандатът се печели от кандидата, който е получил в решаващия рунд мнозинството, т.е повечето от подадените в изборния район гласове.
Възможност има да се образуват едномандатни и многомандатни райони, но практиката по света показва, че в повечето случаи районите биват единствено едномандатни, тоест в парламента се изпраща с мандат само един депутат от определен изборен район.

Идеята определено се явява в съзвучие с българските традиции поради факта, че тук на преден план е именно личността. Дълги години в историята ни и в основните принципи на народопсихологията ни обществените процеси в България се ръководят и регулират от личности, като особено внимание се поставя на т.нар „местни първенци“, които се ползват с най-голям авторитет пред съгражданите си.

Темата би приключила, ако налице не бяха две сериозни основания за съмнение. Първото е самият носител на тази идея, а именно ДПС. Второто съмнение се явява очакваният и реалистичен изборен процес. Мажоритарната система по същество насърчава крайностите в поведението на избирателя, а и на обществените фигури, медиите, коментаторите и прочее заинтересовани.

Много е вероятно такъв тип система да провокира политическа индиферентност, ожесточена борба, масово купуване на гласове и разпореждане на местни „феодали“.
Имайки предвид крайно разрушителния характер на масовата чалгаризация и духовна емиграция от основополагащите ценности през последните години, много е вероятно в Народното събрание да попаднат хора от т.нар „шоубизнес“. А ако това ви изглежда абсурдно, то нека проследим основните механизми на изборния процес при мажоритарната система.

Както вече споменах, основният принцип при тази система е принципът на мнозинството. Избира се кандидатът или кандидатите, които са получили повече от половината от всички подадени гласове или относително повече гласове.
Тук ясно се вижда и най-големият недостатък на тази система – непредставителността. На практика всички избирателски гласове, които са подадени не за печелившия, а за някой от другите кандидати, пропадат.

В този смисъл нужно е да се отбележи, че една огромна част от българския народ няма да получи така значимото политическо представителство. Към това трябва да добавим и масовото купуване на гласове, което е явна предпоставка в парламента да влезе който трябва. При тези дадености хората, които искат реално да допринесат със своя глас за формирането на един истински представителен орган, ще трябва да се примирят с очевидните реалности. Поне така им се иска на ДПС.

Практиката на местно ниво и сега показва, че представителството е изключително слабо. Необходимо е тези слабости да се отчетат ясно и последователно поради понятните причини, че манипулирането в тази насока без съмнение е в изгода на местните корпорации.
Те просто си изпращат народен представител. Дори положителният елемент от тази система, включващ в състава си персонална отговорност, не носи никакви гаранции. Остава да си отговорим на така значимия въпрос: Толкова ли са лоши политическите партии?

С основание повечето хора биха отговорили положително. Партиите станаха нарицателен образ на корупция, а действията им от години са в разрез с националните интереси и приоритети на страната. Има обаче една особеност и тя се крие в самата им характеристика.
Партиите са свободни сдружения на граждани, създадени с цел политическо представителство на възможно най-голям брой хора. Всяка партия следва определена идеология, принципи и цели, залегнали в програмните й документи.

Именно обстоятелството, че всеки пълнолетен и неосъждан гражданин може да членува в партия говори достатъчно ясно за възможността гражданите да влияят върху действията и решенията на основните партийни лица. Това става чрез различни вътрешнопартийни контролни органи – регионални, местни,  национални.
Законовите възможности за участие, респективно за вътрешнопартиен контрол, са налице и следва да бъдат използвани адекватно от гражданското общество. Това е начинът.

Избраният по пропорционалната изборна система парламент представлява точно проекция на политическите сили в обществото, съответно тук, за разлика от мажоритарната система, имаме представителство.
Именно това представителство е ясен знак, че гражданите могат по един или по друг начин да контролират дейността на партията. Още повече, че тя е единствен и най-силен изразител на дадена кауза и разполага с всички налични средства и експертни качества за реализирането й.
Обстоятелството, че е необходима промяна във водещите партии е безспорно. Но промяната идва от гражданите. Партиите просто са средство, което трябва да бъде използвано.

В категории: Горещи новини , Трибуна