Бурята наближава, да помислим за предпазните чадъри

Автор: Стефан Солаков

Гръцката трагедия, която се разигра близо до границата ни, е уникален житейски и геостратегически урок за нас, съседите на изпадналата във фалит европейска държава. Защото Гърция е нагледен пример за недостатъците и вредните пороци на цялата уж стабилна и строго контролирана система, наречена Европейски съюз.

Когато преди 30 години България беше притисната от клещите на международната икономическа и политическа изолация заради обвиненията, че сме съучастници в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ и по-късно по повод т. нар. „възродителен процес“, нашите южни съседи вече усвояваха порочната практика за финансови измами в общия европейски дом, където бяха приети току-що и с искрени симпатии от по-старите демокрации в ЕС.

Още тогава Брюксел пишеше гневни писма и търсеше едни 7 млрд. долара (еврото още го нямаше), „изгубени“ в счетоводните документи на сръчните елини, успели ловко да заличат следите от тази дръзка и крупна кражба от страна на най-новото европейско „братче“. След дълго мърморене им простиха и това очевидно още повече настърви алчните данайци.

Някои финансови историци припомнят, че веднага след освобождението си от османците новата гръцка държава взема големи парични заеми от няколко германски банки и частни кредитори и още оттогава се превръща в неплатежоспособен длъжник на наивните „дойчовци“. Нито една от взетите на заем суми не е върната в пълен размер, а постепенно преструктурирана и впоследствие опрощавана в течение на близо две столетия.
Така че гърците би трябвало да са пределно ясни на всички, които са рискували да влязат в делови отношения с тази иначе свободолюбива и весела нация. Впрочем съвсем обяснимо е подобно веселие, облягащо се на твърдото убеждение, че разходите за сладкия живот на елините все някой ще плати накрая и този някой няма да е гръцката хазна.

Хедонизмът на нашите съседи, или казано на купонджийски език гръцкото „долче вита“, се приема от много години насам като запазена марка на един по-особен европейски стил и дори като лъскавата витрина на съвременната цивилизация.
Навремето в т. нар. „съветски блок“ подобна роля играеше Германската демократична република, която редовно бе зареждана със западни стоки, за да съперничи на много по-развитата икономика на Федерална република Германия.

Командированите в ГДР българи разграбваха на символични цени дрехи и обувки, произведени във ФРГ и в други западни държави. Хитрецът Тодор Живков пък правеше всичко възможно да заобиколи забраните на Москва и да внесе у нас стоки и инвестиции, които поне малко да ни откъснат от мрачната действителност на т. нар. социалистическа икономика.
След рухването на системата с трясък се разпадна и гедерейската витрина и трябваше да минат доста години преди постсоциалистическите държави да стабилизират националните си стопанства.

Тревожното днес е, че след сгромолясването на гръцката витрина ЕС изпада в почти същата конфузия, която наблюдавахме при разпадането на съветския лагер.
Примерът на Атина може да събори за кратко време взаимносвързаните плочки на европейското политическо и икономическо домино. Испания, Италия, Португалия и дори Франция и Великобритания са в навечерието на сериозни политически размествания, които са в състояние да ударят болезнено финансовата цитадела на ЕС и допълнително да усложнят вътрешните връзки в общността след фалита на Гърция.

Тогава вече ще се случи и невъзможното, поне до днес, събитие – потъването на европейския икономически „Титаник“, изпратен с траурната музика на Бах и Бетовен, изместили палавата и безгрижна мелодия на гръцкото сиртаки.
Ако се върнем на българските поуки от гръцката трагикомедия, ще забележим опасната възможност от приключването на една дълбока летаргия, обхванала нашите сънародници през последния четвърт век.
Разкритията около гръцките зулуми нагледно демонстрираха нашенската трагедия, а за разлика от Атина, София продължава да е нежеланото доведено дете в общата европейска къща.

Огромните привилегии на нашите съседи, помогнали им да си живеят живота през изминалите три десетилетия, доказват жестоката несправедливост и липсата на равнопоставеност в Европейския съюз.
Докато гърците са яли, пили и танцували, ние, българите, превивахме гръб пред наши и чужди мошеници и наивно се надявахме, че европейското членство най-накрая ще ни направи щастливи и икономически свободни. Уви, днес с огромна болка научаваме, че сме били най-обикновени лакеи, обслужващи баровците на Европа.

Само вижте, моля, реакциите на нашите мили политици и особено на тези от т. нар. десен сектор. Скъсаха се да ликуват, че „комунистите“ в Гърция са довели страната до банкрут, докато у нас (вижте им акъла) царяли спокойствие и икономическа стабилност.
Преведено на специализиран език: политическият елит продължава да краде, съдебната система си затваря очите, а баламите, които все още живуркат мизерно на територията на България, изобщо не се тревожат, че са лъгани и ограбвани от своите политически управници.

И за да не говорим празни приказки, ето ви един елементарен пример от нашето всекидневие: В информация на софийски вестник се посочва, че пари от европейския фонд „Солидарност“, отпуснати за ликвидиране на последиците от миналогодишните природни бедствия у нас, ще бъдат пренасочени за обезопасяване на района около морската правителствена резиденция „Евксиноград“!
Става дума за 10,5 млн. евро, одобрени от ЕС за пострадалите от наводненията  през миналото лято, които не били усвоени напълно и остатъкът от 1,7 млн. лв. се пренасочвал за ремонт около баровската резиденция.

В същото време се оказва, че много от наводнените селища изобщо не са разбрали за отпуснатите помощи, нито пък са информирани каква е процедурата за изплащане на евентуалните европейски дарения.
И ето разликата – докато гърците лъжат Брюксел и европейските си кредитори, нашите управници лъжат собствения си народ. Лъжат за всичко – за цените на стоките от първа необходимост (едни от най-високите в ЕС), за доходите (най-ниски в съюза), за данъците (убийствен ДДС), за помощите от Брюксел, за енергийната политика и най-вече за перспективите пред нашата държава по пътя към изравняване на социалния статус на българина с този на останалите европейци.

В резултат на тези безкрайни лъжи българският политически елит е изправен пред опасността да получи съкрушителен шамар от събуждащите се от дълбокия сън наши сънародници.
Страхът от подобно развитие на събитията все повече се забелязва в паническите изявления на Радан Кънев, Божидар Лукарски и цялата тайфа от „либерални“ съветници, възседнали икономическата власт у нас и допринесли най-много за мизерното социално битие на голяма част от българските граждани.

Легендарните синове на „лейтенант Шмид“, герой от романите на Илф и Петров, живеят и действат на воля в условията на нашенската икономическа джунгла. Тук са по-популярни като „адютантите на лаборанта Костов“ и допринасят активно за нарастващия хаос във всекидневния живот на българите.
След гръцката СИРИЗА още няколко радикални партии в Европа се приготвят за скок в политическото пространство на своите държави. До края на тази година ще стане ясно накъде ще бъде насочен тромавият европейски „Титаник“ и до колко той ще се приближи на опасно разстояние от поредния смъртоносен айсберг.

Политическият тътен вече мята страховити светкавици в мрачното небе над Брюксел. Бурята няма да отмине и нашата България, градушката ще бъде много по-страшна от миналогодишните порои, които поставиха на колене цялата ни икономика.
Отсега трябва да мислим за предпазния чадър, който ще ни позволи да оцелеем през новите изпитания. Само една политическа сила е в състояние да се противопостави на враждебните ветрове и това е Патриотичният фронт – единственото сигурно убежище за бедстваща България.

В категории: Коментари , Горещи новини