Или как държавата не намери пари да спаси едно бижу
Автор: Илияна Христова
Калните бани във Варна се превръщат в търговски обект. В момента им се извършва ремонт, а в общината са подадени документи за отваряне на заведение. Така една от най-старите сгради в града, носещи атмосферата на ранния XX век, се превръща в кръчма.
Редно е да уточним, че баните се намират на самия плаж. Не работят десетилетие заради занемареност.
От информационната табела, поставена преди дни на място, става ясно, че собственик им е фирмата концесионер на ивицата – “Лазурен бряг” (част от ТИМ). А преди беше държавата. И пак от информационната табела на строежа, а и от напредналите вече строителни дейности, става ясно, че конструкцията няма да се пипа, т.е. старата фасада ще остане. Какво ще става вътре е енигма. Собственикът спусна плътна информационна завеса над това, какво предстои да се изгражда. Преди година изтече информация, че смята да възстанови занемареното калолечение.
Практиката сочи, че историята ще се развие така – запустялата сграда ще се укрепи и разкраси, калните процедури ще бъдат възстановени, срещу заплащане, разбира се. Успоредно с това ще се върти бира-скара – “бизнес със социална насоченост”.
Така обаче и не стана ясно кога и за колко пари са продадени баните. Били са притежание на Специализираната болница за рехабилитация във Варна, в която държавата има участие. Оказа се също, че зам-директорът й Милена Николова не знае цената. Не е информиран и здравният министър Петър Москов.
"Това, което някой преди нас е цапцаросвал, разбирам, че аз трябва да отговарям за него", оправда се той пред Нова телевизия тези дни. А Николова се оплака, че болницата се мъчила да издейства ремонт на баните, но държавата не дала и стотинка.
Най-вероятно ще се окаже, че и сделката, и ремонтът, и отварянето на евентуална кръчма са абсолютно законни. Иде реч обаче за друго. За това как точно ценен обществен ресурс преминава от държавни в частни ръце.
Конкретно и принципно: Имаме калолечебница. Здравното министерство очевидно не проявява интерес да я поддържа и тя се занемарява с годините. Община Варна също не проявява интерес. Пари се харчат за какви ли не неща, обаче за обект, намиращ се на най-хубавото място в морската столица - плажа, не се отпускат.
Естествено, появяват се частни интереси. Лека-полека държавната собственост е оставена напълно да запустее и изведнъж се появява инвеститор, който я спасява.
Минали са години, иди доказвай днес, че разсипията е направена нарочно, за да вземе частникът богатството на безценица… И всеки следващ министър се оправдава с предишните.
Частникът спасява. Обаче вътре и бинго може да отвори, стига да поиска. Той си има собствен интерес и го следва. Постига го. Насреща му е държавата, която отдавна се е отказала от собствените интереси.
