Кратък преглед на притесненията от миналата седмица, които създадоха властите с глупавите си изявления
Автор: Илияна Христова
Вкрая на миналата седмица на властта й се наложи да обяснява, че няма радиация. И го обясни – като от малоумник за малоумници. Притесненията за всеки що-годе интелигентен човек обаче останаха. Засега, и занапред.
Ето какво точно се случи. В сряда по обед (забележете деня!) руската информационна агенция ТАСС съобщи, че горите край Чернобилската атомна електроцентрала горят: “В пробите, взети от въздуха, е установено съдържание на Цезий 137, което превишава двойно допустимата доза”.
Медията се позова на украинската служба по ядрено регулиране. Авария в самата централа нямаше и никой не е съобщавал, че има (също много важно!). Нивата са завишени, защото изгорените дървета и торфища, пламнали в т.нар 30-километрова зона край нея, освобождават Цезий 137.
Пожари в този район има отдавна, от информацията на ТАСС излизаше, че този път те са предизвикали проблем. Малко по-късно друга информационна агенция отрече. Появиха се цитати на украински длъжностни лица, които отхвърлиха радиацията.
Тънка подробност – отрицанията касаеха настоящия момент, т.е. “няма сега”. А не преди часове или ден.
В четвъртък в България, особено в Североизточна, вече имаше притеснения – сайтове пишеха “носи се облак”, баби шушукаха по пейките, че радиацията е тук. В електронните мрежи плъзна интернет адрес към страницата на украинската служба, която наистина съдържаше информация от сряда за превишени нива. В същото време обективен факт, доказан и от публичните карти на ЕС, беше, че тогава или в следващите дни радиация у нас няма.
Живеем в объркан “информационен свят”. Всякакви медии и институции си позволяват да лъжат, а кажат ли истината, интернет я изкривява – хората не знаят на кого да вярват.
Така е и у нас, и по света. Напълно е възможно някой в Украйна или Русия да лъже – двете страни реално са във война. В тази среда българските институции, ако наистина искаха да са полезни и откровени, трябваше да направят две прости неща – да кажат имало ли е наистина завишение на радиацията край Чернобил и възможно ли е да се пренесе чрез въздушно течение у нас. А ако има риск - да кажат кога се очаква облакът.
Но ето какво направиха българските власти. Най-напред - нищо. Първата реакция бе в четвъртък по обед, и то от метеоролози на БАН след запитване на журналисти.
“Не очаквам да има нахлуване на наша територия, защото във високите слоеве на атмосферата посоката на вятъра е от запад. Вятърът носи замърсяването по-скоро към юг и към Черно море”, заяви дежурният синоптик при НИМХ-Варна Венета Тодорова.
Синоптикът Симеон Матев от TV-MET обаче каза друго: "Ако във въздуха в Чернобил има радиоактивни частици, най-вероятно ще стигнат до източните райони на страната ни в петък".
Е, нямаше ли повод за паника? Единият синоптик предполага едно, другият – друго. Но ние не можем да им се сърдим, метеорологията не е точна наука. Работата им е да предполагат. Остана да виси базовият въпрос, зададен и от Матев – имало ли е наистина замърсяване край Чернобол.
Но българската власт не отговори на този въпрос. Първата й реакция дойде в четвъртък вечерта от шефа на Гражданска защита Николай Николов: “Няма място за притеснения. Първо, пожарът не е в печално известната централа "Чернобил", а в нейните околности. Развива се в гориста местност. Горят сухи треви, храсти и торф. Преди около 2 часа пристигна официално съобщение, че пожарът е локализиран и колегите от НИС в Украйна пристъпват към неговото окончателно погасяване”.
Да, правилно разбрахте – Николов казва вече известното. И въобще не отхвърля притесненията. Той даже и не разбрал, че хората не се опасяват от пожар в централата, а от пожар край нея. Дори “успокоява” - скоро щял да бъде загасен. А досега?
Всеки нормален човек би сметнал, че Николов или представа няма, или крие нещо. И би се притеснил още повече.
Да, правилно разбрахте и друго – първата реакция на българската власт дойде в четвъртък вечерта, т.е. повече от денонощие след информацията на ТАСС.
Втора се обади Марина Низамска, шеф на аварийния център в Агенцията за ядрено регулиране: "Дори пламъците да навлязат в 30-километровата гранична зона край Чернобил, няма как да се образува радиационен облак, който да стигне до България".
Стоп! И тази ли жена няма представа? Май да, защото тя говори, че пожарът въобще не е в опасната 30-километрова зона. Ако пък е права, то правителството следваше да излезе най-отговорно с официално съобщение – “Пожарът в Украйна не е в рисковата зона”. Или: “В рисковата зона е, но не е довел до замърсяване”…
Но то не каза нищо, нормалните хора нормално се притесниха още повече.
На другия ден се обади и МВР. То разпространи линкове към актуални карти, които проследяват замърсявания в Европа. Забележете - актуални. Не за вторник или сряда. А картите, понеже са на ЕС, изключват Украйна. А и морето. Въпросът имало ли е замърсяване, носи ли се облак, все така остана отворен.
Представители на РЗИ и РИОСВ хукнаха да замерват. Извикаха и журналисти, за да се види, че няма радиация. Наистина нямаше, известно бе. Стадният рефлекс сработи, хората се поуспокоиха.
“Как бе, как ще се скрие радиация в днешно време!”, викаха представителите на институциите в лицата на репортерите. Вярно е – не може да се скрие. Но базовият въпрос имало ли е в Украйна радиация, носи ли се облак, продължаваше да е без отговор.
“Тези хора, които всяват паника, трябва други органи да проверят защо го правят”, прокурорски сложи точка на дискусията зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. Въпросът, който задаваме и в тази статия, докрай не получи отговор.
От цялата работа се разбра, че в България радиация няма. Ако се появи, не може да се скрие, ще ни кажат. Но няма да ни кажат предварително има ли риск, задават ли се течения. Ще ни кажат, когато вече е късно.
