Гръцката светица Кириакия е родена през III век в Мала Азия
На 7 юли Православната църква почита паметта на гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя). Светата мъченица е родена през ІІІ век в Мала Азия, град Никомидия. Още от малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.
Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя изповядва християнската вяра.
По това време императорът подхванал гонения против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да ги накара да се отричат от Христос и да правят приношения на идолите.
Диоклетиан заточил родителите на девойката в град Мелитин, а самата тя била подложена на жестоки мъчения. Христос се явил на страдалката в затвора и я изцерил от раните й.
Хората на императора я осъдили на посичане с меч.
Преди палачът да изпълни наказанието светицата горещо се помолила. След молитвата тя предала душата си на Господ, преди палачът да изпълни смъртното й наказание. Това станало на 7 юли 289 г.
В началото на Второто българско царство (1158-1422) светите мощи на Кириакия били донесени във Велико Търново, а св. Евтимий Търновски написал „Похвала на светата великомъчница Неделя”.
През 1866 г. църковната служба за света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена и в Русия. Частица от мощите на светицата се съхранява в Пловдивската митрополия. Всяка година в деня на нейната памет те се изнасят за поклонение.
В иконите света Неделя е изобразявана като красива девойка, облечена в народна носия. Култът към светицата е характерен предимно в Странджа, Сакар, Пирин, Родопите. Празникът й се нарича Света пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя, Прясната Неделя.
По тези земи съществува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината“ или, че е „майка на неделния ден от седмицата“.
На празника не се захваща никаква работа. В противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя жените приготвят обредни питки, които раздават в църква, параклис или оброчище, посветени на светицата.
Болни и нещастни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. Правят се общоселски събори, нареждат се богати трапези. Извиват се кръшни хора, на които се хващат ергени и моми.
На Голяма Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с вода от аязмата. Съществува обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя“ и да им върне здравето.
