Обновиха къщата музей „Иван Вазов“


Обновиха къщата музей „Иван Вазов“
Вазовата къща музей по време на реставрацията
06 Юли 2015, Понеделник


Къщата музей „Иван Вазов“ в центъра на столицата вече е с обновена фасада. Проектът за възстановяването на светинята е дело на екипа на арх. Христина Стоянова.

Автор: Десант

Сградата е построена през 1895 г. и в нея Патриархът на българската литература живее и работи до смъртта си през 1921 г. На първия етаж са изложени някои от уникалните подаръци и награди, които народният поет получава за двата си юбилея, чествани тържествено през 1895 и 1920 г.

Широка дървена стълба води към втория етаж на зданието. Над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
Там е и кабинетът на писателя, където е работната му маса, покрита със зелено сукно, както и библиотеката му. Изложени са и много лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място.

От кабинета се преминава към спалнята на поета. Върху нощното шкафче до леглото и сега има поставена чаша за вода. Разтворена е и тетрадката, в която Вазов е записвал онези свои мисли, които е искал да не загуби преди да заспи или при събуждането си   рано сутринта.
Посетителите на музея с вълнение пристъпват и прага на гостната, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. До нея се намира стаята на Вазовата майка Съба с уникалната икона „Успение Богородично” в иконостаса.

Именно в тази къща Патриархът на българската литература създава някои от бележитите си творби – сборниците с разкази „Видено и чуто”,  „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец”, „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”. Тук, в последните дни от живота си, Иван Вазов работи и над пиесата „Престолът”.

Само няколко дни след смъртта на народния поет на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад за превръщането на Вазовия дом в музей. Приет е и специален закон, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани.
Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г., първият български литературен музей е официално открит.

Още приживе обаче Вазовият имот се превръща в културно и обществено средище. Тук, като пред съдник и утешител, се спира и траурното шествие на действащите офицери след вестта за подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет.

А през 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминават хиляди хора от столицата и провинцията, за да го поздравят за 70-годишния му юбилей. Сред тях са и престарелите вече опълченци от шипченските боеве, останали завинаги в паметта на България благодарение на могъщото слово на поета.
Дългоочакваното обновление на фасадата съвпада и със 165-годишнината на Вазов, която ще отбележим на 9 юли 2015 г.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки