Реквием за една промишленост


Реквием за една промишленост
Траулерът „Алфеус“ – един от всичките 47 съда на „Океански риболов“, донесли милиарди долари на България
04 Юли 2015, Събота


Българският риболовен флот – втори в света. Беше

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Тъжно и минорно отбелязаха Международния ден на моряка в Бургас преди седмица. С типичното си много солено чувство за хумор, мъжете и жените от „Клуб на моряка ветеран“ нарекоха срещата си „Панихида за всички кораби под български флаг, нарязани за скрап и като цяло – за окончателното споминаване на България като морска държава“. Вместо веселяшки звън на чаши и страхотни лакърдии, каквито разказват изключително забавно, защото лично са ги преживели, те говориха сравнително тихо, без оня нахакан апломб, придобит от десетилетията в океана.

Аз помня тези хора. Движещи се леко приведени и веднага след връщане от половингодишен рейс – леко разкрачено из главните улици на Бургас. Бялата разгърдена риза, под която се подава някаква причудлива дрънкулка на врата, нерядко и кръстче. Панталонът с ръб (и дънки също, но най-вече перфектно изгладен панталон), портфейлът в задния джоб, с два пръста над горния му ръб, за да се вижда, че е добре издут, черните очила „бъбреци“, леко спуснати към върха на носа.
На така наречената панихида запристигаха вече доста попрехвърлили години мъже с бели коси и леко смирени с времето. 

Не криещи, че с тях лека-полека си отива морската слава на България. Може да смятате, че тези думи са твърде високопарни и претенциозни и може би донякъде ще бъдете прави – та колко българи работят в чужди фирми, плават по целия свят на всякакви длъжности – от обикновени моряци, през механици, та дори и втори и първи капитани. Тук ключовата дума е „чужди“. Освен това говорим за индустрия. За промишленост, а не само за стария, уважаван и почитан занаят.

„Тексим“, Танкерен флот, Контейнерно плаване, „Булет”, Пасажерски флот, Драгажен флот, Ро-Ро флотилията от 12 модерни кораба”, изброи печелившите поделения на тази промишленост в интернет един от участниците в отбелязването на празника.
По-възрастните от нашите читатели, които имат отношение към морето, може би са чували за някои от тези отдавна унищожени държавни фирми. Убити съвсем умишлено от мъдрите мениджъри на нова България, кълняща се в пазарната икономика и модерния капитализъм.

Държавни вярно, собственост на социалистическата държава, но безспорно създадени и управлявани от умни хора. И носещи огромни печалби на същата тази социалистическа страна.
Нека пак спомена – познавам тези хора. Имам чичо, прекарал огромна част от живота си в океаните. И помня как работещите в „Океански риболов“ (само административната му сграда беше към 20 етажа, намира се срещу превърналия се в руини стадион „Черноморец“) бяха особена класа сред всички други „трудещи се“.

Заради това, че получаваха половината си заплата в долари, те бяха и мразени от по-елементарните ни сънародници, но безспорен факт беше, че почти всеки от нашия град (и далеч не само от него) мечтаеше да стане „параходчия“. За да живее по-добре семейството му, да има видео, западен телевизор, музикална уредба, а неговите деца да ходят с дънки и „сафари“ (така на бургаски се нарича обикновеното, право дънково яке).
Но въздишките по онези времена и тези хора биха изпълнили плътно няколко броя на вестника. Ветераните, които се събраха миналата седмица в дворчето на Арменското кафене в Бургас, разказаха пред репортерските ни диктофони изключително интересни неща.

За печалбите от стотици милиони долари (средно от 100 до 120 през 70-те на миналия век) на година от риболова, рибопроизводството и търговията с рибни продукти.
За огромното уважение към българския риболовен флот (в случая говорим само за океанския), по онова време на второ място след руския и доста пред японския и останалите прочути морски държави.

За общо 47-те траулера (риболовни кораби) и 7-те бази. За всички тези свои бивши от 16 до 20 000 колеги. Зададоха и справедливи въпроси: Защо трябва да се унищожава печеливша индустрия? Сега, когато тя е напълно съсипана, по-добре ли е на всички болни мозъци, упражнявали се с боксови ръкавици по темата „приватизация“? Защо беше безславно нарязана за старо желязо една от перлите в короната на бившата българска икономика?

Отговори на тези въпроси сте получавали многократно от страниците на „Десант“, но и от десетки други български медии, разказали историята и грозната съсипия на „Океански риболов“.
Ветераните, събрали се в Бургас, питаха и още нещо: Как се случи така, че едно друго предприятие от тази област – БМФ (Български морски флот), процъфтява? И как е възможно то, чиито активи са били изчислени на 1 300 000 000 долара, е било приватизирано от собственика на футболния отбор „Лудогорец“ за… 234 000 000 лева.
И защо всички останали 8 кандидати са били декласирани? Някои сред които предложили 1 120 000 000 долара?

„Не може, човекът, който трябва да го получи, трябва да е наше момче“ – получил такъв отговор един от разказвачите на тези истории, в момента собственик на успяваща спедиционна и консултантска компания. И съвсем минорно добави пред нас, хронистите, че макар да има дух на 20- годишно момче, той, заедно с останалите колеги ветерани, си отива. Възрастта на всеки от дошлите, назовани поименно от него, звучеше повече от впечатляващо: 63 години… 65 години… 72… 83… Вместо да се чукнат с пълни чаши за „Наздраве“, моряците от Бургас пиха по едно за „Бог да прости“ риболовната промишленост.


Тъжна маса за ветерани от „Океански риболов“

В категории: Коментари , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
pensioner
06.07.2015 03:12:01
1
0
Повече от 40 години изкарвах хляба си от корабоплаване и кораборемонт,сега съм с мизерна пенсия и получавам подаяния от 40 лв.за коледа и великден.Не сме получавали половината от заплатата във валута.Получавахме по-малко от долар на ден командировъчни,за рейс до Куба и обратно получавах 18 англииски лири.По най-груби сметки всеки български моряк е ограбен с четвърт милион долара.И БМФ и риболова бяха сринати преднамерено,което е престъпление срещу България.Много пъти съм заявявал че големи пари се печелят с големи кораби,а не с водни колела и плажни атракциони,но за празноглавите шопи "от Искаро по длибоко нема".Управляват ни престъпници и национални предатели!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки