Нелепи измислици за Българската академия на науките и изкуствата
Сградата на Българската академия на науките е издигната през 1892 г., по проект на арх. Майер. Разширявана и преустройвана е през 1926 г.
02 Юли 2015, Четвъртък
Право на отговор по повод публикуваното на 5 юни 2015 г. във в. „Десант“ писмо на проф. Григор Велев, под заглавие „БАН или БАНИ“
С много неприятно чувство пиша това писмо, преодолявайки дългогодишното си въздържане от публична изява срещу сипещите се оскърбления от ръководството на „възстановената“ от проф. Григор Велев БАНИ и особено от грубото изопачаване и присвояване на историята и дейността на най-старата ни и активно работеща днес национална научна институция - Българската академия на науките.
Всеки човек, ако отвори коя да е българска енциклопедия, ще прочете, че историята на сегашната Българска академия на науките започва от основаването на Българското книжовно дружество в гр. Браила (Румъния) през 1869 г.
През 1911 г. БКД със закон се превръща в Българска академия на науките. През 1940 г. БАН с нов закон е преименувана в Българска академия на науките и изкуствата - БАНИ, а през 1947 г. отново със закон възвръща старото си име - Българска академия на науките. През миналата година БАН отпразнува своята 145-а годишнина.
Тази проста и ясна история на БАН очевидно не допада на амбициозните планове на проф. Г. Велев и той измисля своя. Още от 2004 г. и до днес във всичките си изказвания и публикувани текстове, както и в публикацията му от 5 юни т.г., той категорично заявява, че „през 1947 г. БАНИ е закрита“.
Това е невероятна измислица! В Държавен вестник, бр. 40 от 19.02.1947 г. е обнародван новият закон за БАН. Чл. 2 от този закон гласи: „Българската академия на науките и изкуствата се преименува в Българска академия на науките и се преустройва съгласно с този Закон.“
Важен е и публикуваният към чл. 6 от този закон текст: „Заварените почетни и действителни членове си запазват местата, а извънредните и дописни членове стават членове кореспонденти.“
Очевидно е, че никакво закриване на БАНИ през 1947 г. не е имало. Имало е преименуване. Измисленото „закриване“ на БАНИ бе необходимо на проф. Велев, за да обоснове организираното от него „възстановяване“ на БАНИ през 2004-2010 г.
Всеки добросъвестен изследовател може много лесно да провери, че към 9 септември 1944 г. членовете на БАНИ (редовни и дописни) са 53. От тях следствие на действията на т.н. Народен съд, от Академията са изключени 7 души. Двама получават смъртни присъди.
Проф. Велев с лекота прибавя и проф. Ал. Станишев, който никога не е бил член на БАНИ. През 1945 и 1946 г. са избрани нови 15 академици и 7 член кореспонденти. От тях трима са изключени по политически причини през 1948 г.
С широка ръка проф. Велев обявява, че БАНИ имала 160 члена, но и това не е вярно - в Устава й от 1940 г. е записано, че редовните членове са 48, а извънредните най-много 20. След 1947 г. всички тези 63-ма членове на академията продължават активната си научна дейност в Българската академия на науките и избират новите й членове.
Едно е пределно ясно - постоянно прокламираното закриване на БАНИ не се е състояло нито юридически, нито практически. Прословутото "възстановяване" на БАНИ през 2008 г. е просто създаване на едно ново частно сдружение, което си позволява да присвои за своите цели не само наименованието на БАН от периода 1940-1947 г., но и цялата й история от 1869 до 1947 г. - явно, за придаване на „историческа солидност“ на „възстановената“ БАНИ.
Нещата не свършват до тук, защото ръководството на „възстановената“ БАНИ постоянно отправя публично заплахи и реституционни претенции към БАН за имотите на някогашната БАНИ. Колкото и абсурдни да са тези искания, те създават ненужни негативни настроения в българската научна общност.
Призивът на проф. Велев правителството да преоцени поведението си спрямо „последната крепост на комунизма у нас“ - БАН, е само едно безсмислено грубо избухване на жестоко предубеден човек, не човек на науката.
Интересно е, че тази „крепост на комунизма“ след 1988 г. никога не е имала за председател бивш или настоящ член на някаква партия, а един от тези председатели дори получава добавка към пенсията си по Закона за гражданската и политическа реабилитация на репресираните лица.
Днес БАН създава и публикува над 60% от научноизследователската продукция и над 62% от патентите на България. БАН създава всяка година стотици технически решения за нашата промишленост. Тя е признат и уважаван член на всички международни академични организации и подпомага с експертния си потенциал дейността на държавните институции.
В нейните лаборатории работят над 400 професори и 1050 доценти, множество асистенти. А съгласно Устава на БАН от 1992 г. в академията не се допуска дейност на политически партии и движения.
Това ли е последната крепост на комунизма, г-н Велев?
Крайно време е ръководството на „възстановената“ БАНИ да прекрати злостните си нападки и неоснователни претенции към Българската академия на науките, както и да премахне изкривената история на БАН и БАНИ от своите официални документи и сайтове.
Акад. Иван Юхновски,
председател на БАН през 1996 - 2008 г.
