Трихофитията е заразно заболяване по животните и човека, предизвикващо се от микроскопични гъбички (дерматомикоза).
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Типични за болестта са появявнето по кожата на окръглени, безкосмени петна, покрити със струпеи, епителни клетки или дребни мехурчета.
Най-напред заболяването е наблюдавано при конете в началото на ХIX век. При хората е описано през далечната 1820 г., като заразяването е пренесено от болни крави.
Най-често болестта засяга говедата и конете, но могат да боледуват така също домашните любимци – кучета и котки, които я предават директно на човека. Това става не само чрез пряк контакт, но и косвено – чрез различни предмети (четки, чесала, амуниция, ясли, стени и други части на обора) и дори чрез гледачите, които често носят заразата по ръцете и дрехите си.
Източник на заразяване са и гризачите, които боледуват с или без клинична картина, но много успешно пренасят гъбите на големи разстояния.
Трихофитията се предава по-лесно и бързо при оборно отглеждане, когато животните се държат във влажни, топли и непочистени помещения. За разпространение на заболяването благоприятстват и много предразполагащи фактори – наличие на драскотини, пукнатини и др. увреждания, нарушаващи целостта на кожата и нейната бариерна функция. Болестта се разпространява масово чрез взаимното близане при телетата по кожата, особено по главата, шията и бутовете.
Трихофитията се проявява най-често през късна есен и зимата, както и през пролетта, особено при топло и влажно време.
Клиничната картина при конете показва най-често засягане на главата, шията, гърба и страните на трупа. Заболяването започва с разрушаване на косъма на отделните участъци по кожата с диаметър до 1-2 см, след което на тези места се появяват много дребни мехурчета, колкото просено зърно. В първите дни още мехурчетата се пукат и се образува тънък струпей, покрит със сиви, азбестовидни люспи.
При говедата заболяването най-често засяга кожата на главата, шията, задницата. Наблюдават се рязко ограничени петна, покрити със струпеи от слепени люспи. При телетата главата на поразените от трихофития изглежда като че ли е зацапана със слой хлебно тесто. Тези форми на болестта са съпроводени със силен сърбеж. Заразените животни рязко намаляват продуктивността, което води до големи щети на фермерите, изразяващи се в загуба на мляко и прираст.
При човек заразяването става най-често при контакт с болни животни. Обичайно болестта се наблюдава при хора, заети с гледането или с лекуването им. При хората, особено при децата, трихофитията протича по-тежко, отколкото при животните. Пораженията се появяват в началото по откритите части на тялото. При засягане на главата петната са обезкосмени. Понякога се поразяват и ноктите, където гъбичките попадат при чесане на засегнатите участъци по кожата.
При правилно и адекватно лечение болестта може да бъде победена. За оздравяване се използват йодни препарати, сяра, салицилови препарати, противогъбични антибиотици. Най-сигурното лечебно и профилактично средство е ваксината срещу трихофития.
За воденето на успешна профилактика срещу масовото заболяване трябва да се спазват следните правила: при преминаване към оборно отглеждане животните, особено телетата, да се подлагат на ежеседмичен преглед, за да се открият навреме първите признаци на заболяването.
Новодоставените животни се карантинират в течение на 30-40 дни. В оборите да се спазват хигиенните изисквания – помещенията да са сухи, светли и проветриви. Животните да се държат повече на открито при хубаво време. Помещенията ежедневно да се почистват и дезинфекцират. Ако се появи болестта, се пристъпва към чести прегледи, като болните животни се изолират. Предметите, които са били в контакт с тях, своевременно се дезинфекцират.
