На Еньовден в Етно-графския музей в морския град бе открит кът, засаден с дъхави български подправки
Автор: Диана Славчева
С изгрева на 24 юни, както твърди народното предание, „Еньо си намята кожуха да върви за сняг“. Колкото и нелепо да е насред лятото да споменаваме зимата, няма шега – вярва се, че от Еньовден нататък трябва да започнем да се готвим за поредната среща със студения сезон.
И докато в срядата, броени дни след лятното слънцестоене, празнуваха билкари, врачки и баячки, православната ни църква почете рождението на св. Йоан Кръстител, като на много места в страната обредите, които традиционно се изпълняват по повод двата празника, често се преплитат.
Смята се, че по Еньовден слънцето „трепти“ и „играе“ и съгласно старо поверие, който успее да види този негов своеобразен „танц“, ще се радва на крепко здраве през цялата година.
Под същото това „играещо“ слънце в двора на Етнографската експозиция на РИМ- Бургас бе представена пред посетителите създадената от музейните специалисти малка ботаническа градина. В спретнатите й лехи са засети още през април традиционни български подправки – джоджен (наричан по Странджанско гьозум), риган, мащерка, девесил, босилек, магданоз, салвия, хрян и чубрица.
Ароматните растения, освен че овкусяват и изпълват с апетитните си миризми всяка българска гозба, им се приписват и магически сили от българската митология. Малцина знаят, че те са били особено тачени и от траките, гърците и римляните. Специалистите от бургаския музей са разработили специален информационен лист, който всеки посетител ще получи безплатно при закупуването на билет за посещение на цялата етнографска експозиция и от който ще научат изумителни подробности за подправките.
Магданозът например е една от тях, която дотолкова сме свикнали да ползваме в обичайното си ежедневие, че дори не ни идва наум, че има уникални свойства. Над две хилядолетия растението всъщност е използвано повече с лечебни, отколкото с кулинарни цели.
Древните гърци, дали на света бащата на ботаниката – ученика на Аристотел Теофаст, считали магданоза за свещена билка и се кичели с венци от него, за да стимулират апетита си. Римляните, които се учели от познанията на гръцката медицина, но положили усилия да я доразвият, освежавали дъха си след пищните си чревоугоднически пирове, дъвчейки листата на ароматното растение.
Девесилът пък е получил името си от вярванията на старите българи, че дава „девет сили“ за изцеление от различни болести. А етеричното масло от мащерката, известно с консервиращото си действие, в Древния Египет е било широко използвано при балсамирането на легендарните мумии...
В бургаския етнографски музей се предлагат и специални сувенири, в които са поставени изсушените подправки, представени в музейния ботанически кът, така че посетителите ще имат възможност да отнесат в дома си един практичен спомен от преживения в центъра на морския град неочакван досег с щедростта на майката природа.
