Във вестник „Десант“ от 12 юни 2015 г. е поместена статия от д-р Петър Ненков, военен историк, със заглавие „Македонската Шипка“.
За втори път чета негова статия, посветена на Балканските войни. Поклон доземи за великолепното описание на военните сблъсъци на този фронт в Македония.
Моят баща е участвал и в трите войни, от които се върнал с кръст за храброст. Затова съм тъй съпричастна към описанието. Толкова ситуативно, детайлно и професионално. Но и толкова вълнуващо, затрогващо драматично!
Не да ни разплаче (което всъщност става, мен текстът ме трогна до сълзи), а да ни разкаже за онези велики исторически събития, случили се по бойните линии в Македония, както и за безпримерната храброст на българските войници.
Аз помня разказите на баща ми, затова до болка съпреживявам описанията.
И както при първата статия на д-р Ненков, след прочита на тази, тръгнах я да споделя и с други потомци на участници във войните. Хора, които си спомнят за неизплаканата мъка на своите баби, някога войнишки съпруги. За сподавените им ридания, за сълзите им нощем и тъгата по любимите мъже, които са оставили костите си на бойното поле.
Събрахме се няколко души, потомци на загинали на фронта в Македония. Четохме на глас статията, споделихме много спомени от наши близки хора.
Възхвалата към писателя изказваше всеки. Един каза: „Сякаш там е бил“.
Възрастна учителка отрони със сълзи в очите - „Писал е със сърцето си“!
Благословиха писателя!
Благославям го и аз!
Имената по паметните мемориали чакат да разказваме за храбростта им.
За пролятата им кръв за родната земя! За България!
Бъдете здрав и дълголетен д-р Петър Ненков. Нека бъде вечна паметта, която възкресявате!
