„Еньовата булка“ е водещ персонаж в ритуалите по Еньовден Снимка: РИМ-Бургас
24 Юни 2015, Сряда
В някои места из страната празникът е известен и като Билкобер
Автор: Христина Митева
Еньовден е ден на слънцестоенето. Той бележи края на пролетта. В някои места на страната ни го наричат Билкобер.
В този ден билките имат най-мощна сила, която след това започва да намалява. Както говори и името на празника – Билкобер, традиционно се става рано сутринта и по роса се берат 77,5 билки за цяр и здраве. Младите се къпят в реката или се търкалят в росната трева по полето за сила, здраве и плодородие.
Момите носят изворна мълчана вода, която сипват в бакърени менци, оставени от предния ден под трендафил да пренощуват под звездите. Всяка девойка приготвя китка и като й слага някакъв белег – пръстен, гривна, обеца и пр. – я пуска да нощува в котлето срещу Еньовден.
На сутринта моми и ергени отиват по изгрев в полето и в гората да берат билки, от които сплитат венци за здраве. Най-силната и яка мома взема на раменете си 7-8-годишно момиче, наречено „Еньова булка“, и тръгва с дружките си по къщите из селото.
Влизайки в дома с песен, те се спират да тропат хоро и питат „Еньовата булка“ за здраве, плодородие, сватба, кръщенка, цената на житото и царевицата и др. Смята се, че каквото отговори „Еньовото буле“, ще се изпълни точно както е предречено.
После, след като обходят всички къщи, отнасят момиченцето до котлето с мълчаната вода. Там му връзват червена кърпа на очите, а то започва да бърка в котлето и да вади китките, като гадае коя мома за какъв момък ще се ожени: даскал, овчар, шивач, търговец, орач, богаташ, другоселец и др.
На този ден се лекува чрез баене за уплах, болести и срещу магии. Имениците колят курбани и канят гости. Не се работи никаква домашна, женска и кърска работа!
Легендата за Еньо твърди, че той бил много красив, добър и трудолюбив момък, но се разболял от невярна болест. Лежал цели 9 години и скъсал 9 постели, но нито умирал, нито оздравявал.
Тогава сестра му направила от кросното, бърдото, кръстачката и нищялките момиче и го облякла хубаво и накичила обилно с цветя. Сложила го под прозорците на болния си брат и повикала от двора да стане Еньо да види какво хубаво момиче му е дошло на гости. Болникът се надигнал да го погледне и оздравял, тъй като вдъхнал аромата и свежестта на билките, с които била окичена своеобразната кукла.
Затова и на този ден се берат билки, които трябва да са 77 и половина на брой. Вярва се, че най-лековита е половинката билка. С тези лековити треви се украсяват иконите и се пазят за лек през цялата година. С тях се кичат и хората – за здраве и веселие, за богатство и плодородие, а също и добитъкът, оборите, ралото, колата и т. н.
Ако има някой болен в дома, се набират и сваряват преди изгрев слънце 7 и половина билки и с отварата се къпе страдалецът, като се внимава водата да не се разпилее настрана. После тя се събира внимателно и се излива в реката – пак още на зазоряване, като се вярва, че течението ще отнесе болестта. Допълнително на болния се дава да пие билков чай.
Но и тези, които са здрави, също се къпят с вода, в която са варени лековити растения.
Вярва се обаче, че нощта срещу Еньовден е много опасна, защото тогава завистници и магьосници отиват на нивата, за да оберат плодородието от нея. Те се събличат голи и обикалят с метла засетите площи. Също така крадат млякото от добитъка и вълната му.
Еньовденските обреди се практикуват от нашия народ и по нашите земи от най-древни времена. Оттогава се помни и знае от всички, че това е ден за гадания, магии и бране на билки за цяр от болести!
