Културни талибани яростно нападат всяко родолюбиво начинание
Автор: Стефан Солаков
От ден на ден стават все по-очевидни сериозните увреждания в съвременното българско общество. Всеки опит да се измъкнем от дълбокото тресавище на националните комплекси е подложен на яростни атаки от група идеологически гарвани, за които историческият и културен нихилизъм е единствената възможна територия за нашето съществуване като народ и държава.
Преди десетина дни телевизия СКАТ и нейното публицистично предаване „Телевизионен форум“ предупредиха своите зрители за опасната вълна от контролиран нихилизъм, която се надигна у нас и вече залива т. нар. „културен фронт“ – най-чувствителната и често пъти болезнена част от нашето модерно общество.
Няколко дни след предупреждението, „деветият вал“ на това унищожително торнадо се стовари върху главите на истеризираните ни сънародници. Откриването на паметника на цар Самуил и класирането на „Време разделно“ като най-сполучливия български филм през цялото столетие на киноизкуството у нас отприщиха още по-осезаемо мътните потоци на антибългарската кал, в която се опитват да ни удавят майкопродавците, маскирани като „видни интелектуалци“, „протестори“ или „експерти“, контролирани и финансирани от външните душмани на многовековната ни държава.
Българската национална телевизия отново предостави финансирания от всички нас обществен екран за поредните груби нападки срещу националния патриотизъм – един от основните стълбове на българския дух, оцелял през мрачните векове на робство и исторически унижения.
Поканените за дискусия гости по доста куриозен начин оплюха самата иначе полезна инициатива на БНТ за определяне филм на столетието.
Днешните шефове на обществената медия също бяха неприятно изненадани от избора на многомилионната аудитория, предпочела „Време разделно“ за разлика от естетстващите филмови критици, обявили този шедьовър за държавна поръчка и политическа пропаганда на тоталитарния режим по времето на Тодор Живков.
Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, изпадна в неловкото положение да награди избора на българския народ, въпреки очевидните усилия на нейния екип да осуети победата на „Време разделно“.
Почти през целия тримесечен период на оживени дискусии гостите на обществената телевизия мачкаха и саботираха всички възможни варианти, даващи зелена светлина пред патриотичните пориви и постижения на българското кино.
Особено драстична беше атаката срещу филмите, отразяващи кървавите векове на турското робство по нашите земи. Незнайно защо те бяха разпънати и обявени за комунистическа измислица, прераснала днес в национален комплекс по отношение на съседна Турция и на мюсюлманското население у нас.
Набедени „разбирачи“ на българското историческо кино призоваха да забравим все още живите „синини от бича“ и „следи от теглото“ и безпаметно да се наредим в колоната на глобализираните добичета, готови да се отрекат от род и родина и да изпълняват прищевките на новите чужди кукловоди.
След очевидния триумф на „Време разделно“ свирепите създания на културния нихилизъм продължиха да се гаврят с патриотизма на българите. Госпожа Ели Барух, вечен опонент на всяко родолюбиво начинание, определи филма победител за историческо бреме върху ценностното съзнание на българите.
Напоследък наблюдаваме необяснимата мода сред част от еврейската общност в София да се отрича правото на българските християни да помнят турските зверства на територията на Османската империя.
Същите тези „културтрегери“ ревностно бдят срещу всяко съмнение относно холокоста над евреите по време на Третия райх, докато с цинична лекота остават слепи пред геноцида над българи, арменци и на останалите християнски общности – клани, набивани на кол и изгаряни от „случайно присъствалите“ по нашите земи турски джелати.
Още по-странно звучат обвиненията на г-жа Барух и компания срещу поръчковата пропаганда на БКП и на нейната политическа полиция във връзка с т. нар. „възродителен процес“.
Нека припомним на читателите, че тази страстна врагиня на комунизма е снаха на високопоставен генерал от ДС, а в досиетата на нейния съпруг, бивш посланик, и на неговите най-близки роднини могат да се прочетат доста любопитни подробности за връзките им с тоталитарните служби на Живковия режим.
Проф. Божидар Димитров изключително точно посочи генезиса на модерните българофоби, популярни още като сектата на „соросоидите“ – деца и внуци на бившата номенклатура на БКП от различните етажи на комунистическата йерархия.
Тяхната главна задача, поставена от външните им спонсори, е да унищожат окончателно чувството за историческа значимост на българската нация. На този манипулативен терен непрекъснато срещам имената на Владимир Левчев, Людмила Филипова, Милена Фучеджиева, Леа Коен, Анжел Вагенщайн, Йосиф Сърчаджиев и на още десетки знайни и незнайни активни консуматори на комунистическата власт преди 10 ноември 1989 г.
Забележете с каква ярост скочиха срещу паметника на цар Самуил, заел достойното си място в центъра на българската столица. Ивайло Дичев, син на номенклатурен писател от времето на Тодор Живков, отдавна тормози българското общество със своите брътвежи срещу националния патриотизъм и с опитите да пропагандира усилията на глобалния „либерализъм“ да кастрира всяко родолюбиво начинание в контролираните от новия Голям брат колониални територии.
Заедно с него срещу народната памет за цар Самуил се нахвърлиха и чалгаджиите на Слави Трифонов, чули-недочули и най-вече безкрайно невежи относно славната история на България.
Дързостта да издигнем първия паметник на български владетел именно тук, в София, и най-после да напомним на света за величието на нашите предци, видимо подразни шайката българомразци, свикнали да маскират ненавистта си към Отечеството с бомбастични бълнувания за днешния свят като едно „глобално село“, където уж всички, а най-вече те, ще са единствените свободни граждани на планетата.
Живеем в трудни времена, когато българското родолюбие е нежелано дете за част от нашата интелигенция. Този опасен прецедент е симптом за сериозно имунно увреждане на целокупната културна система на днешната ни държава, известна на времето като „държавата на духа“ и на най-ранните доказателства за цивилизационните корени на Стария континент.
Арогантният нихилизъм, с който ни облъчват от сутрин до вечер медии, изцяло зависими от антибългарски идеологически централи, поставя на карта усилията на нашето общество да се изтръгне окончателно от задушаващите пипала на глобалния октопод, готов да погълне националната идентичност на една от най-древните европейски цивилизации.
Трябва да ги спрем преди да унищожат всичко свято, с което са се гордеели нашите прадеди, непожалили нито състояние, нито дори живота си, за да я има България.
Надеждите днес са насочени главно към будните наши младежи, готови да се преборят успешно с онези, които не зачитат родолюбивото наследство, завещано от националните герои на България. Тяхно е царството не само на мечтите, но и на реалните възможности за възстановяване на националното достойнство и за сбъдване на щастливото европейско бъдеще, така дълго чакано от изстрадалия ни народ.
