Откриването на Самуиловия паметник се превърна в празник


Откриването на Самуиловия паметник се превърна в празник
Последни приготовления, преди официалното откриване. Александър Хайтов поставя короната върху главата на Самуил
12 Юни 2015, Петък


Два дни на труд, вълнение и смели думи, които отдавна трябваше да бъдат казани. Така накратко може да се опише суматохата около откриването на паметника на цар Самуил.

Автор: Илияна Христова

По телевизиите гледаме обикновено събаряне на монументи. А сега доживяхме поставяне.
Подготовката всъщност започва доста по-отрано. Ден преди официалната церемония, скулпторът Александър Хайтов и негови помощници докарват самата статуя – “на въоръжение” е и кран с вишка. Там са ландшафните архитекти Мария и Росен Гуркови, вписали паметника в пространството пред “Александър Невски”.
Наоколо и е съдружникът на Валери Симеонов в ТВ СКАТ Данчо Хаджиев, който е близък приятел на автора – вълнува се, разговаря с хора, радва се.

Вълнението личи и при Хайтов. Той обаче е свикнал – автор е на редица важни паметници, сред които и мемориалът в Буново, издигнат със средства на патриотичната телевизия, в памет на жертвите на протурския тероризъм. Негово дело е и паметната плоча, поставена на мястото, където е бил погребан Васил Левски - църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София.

Хайтов и помощниците му монтират фигурата на Самуил върху постамента. Остава нещо твърде интересно и зрелищно – поставянето на короната. Тя е донесена отделно.
Скулпторът се качва на вишката, кранът я вдига, а Хайтов “разчулва” обвитата в плат глава. С удар слага короната – хората аплодират. Тук освен журналисти и люде, съпричастни към идеята, са и случайни минувачи – не по-малко развълнувани любопитни българи. Да, аплодират – липсва и грам от истерията, вихреща се по същото време в социалните мрежи.
Приближава и Милен Врабевски – дарителят. Той и фондацията му “Българска памет” са двигател на инициативата. Врабевски също получава поздравления. Всички са като на празник.

Самуил вече е изправен в ръст, короната е върху главата му. На другия ден тържествено е прерязана лентата.
„От днес нататък България ще има своя държавен знак на почит към своя велик цар Самуил. Помним делото и саможертвата на Самуил и неговите воини, които ни показаха как се води битка за България до последен дъх. Самуил е историческа фигура, която е символ на борбата за спасяване на българската държавност.

Делото му е повече от актуално и днес, когато отстояваме каузата на демократичната българска държавност и европейско бъдеще. Така се е стекла българската съдба, че не знаем къде са погребани мнозинството от нашите царе. Ето защо нашето поколение има своята историческа отговорност да направи всичко възможно костите на цар Самуил да се върнат на родна българска земя.

Сякаш символично, срещу паметника на Самуил има уникална скулптура на Самуиловите воини на великия Далчев. А зад паметника е базиликата „Св. София“ – вековният духовен символ на столицата, едно напоено с история място, тясно свързано със съдбата на Самуил”, казва държавният глава Росен Плевнелиев.
Прав е президентът. За друго също: “В България все още се строят паметници на комунистическия лидер, който за малко да подари българската държавност като 16-а република. Но иначе спорим, когато се открие паметник на велик български цар, отстоявал до последен дъх българската държавност.

В столицата на България имаме паметници на Съветската армия и на руския император, но нямаме паметник дори и на основателя на българската държава. Нямаме паметници на Крум, на Аспарух, на Омуртаг, на Симеон и на много други велики български владетели. Като президент ще се радвам националните паметници на велики български владетели да се множат. Длъжници сме на младите“.
Край него са македонският архиепископ Стефан, там е нашият патриарх Неофит, който освети паметника. След края на тържеството деца се снимат, младежи отдават почит.

Врабевски е попитан колко пари е дал. Отговаря – около 120 000, и се изнервя, че точно от това се вълнуват репортетите в този тъй светъл ден. Парите наистина нямат значение. И много други неща нямат.
От значение е, че в България бе вдигнат паметник – на Самуил. Български цар.


Божидар Димитров:
Знаем кой роптае срещу мемориала на Самуил

„Очевидно някои хора в България, даже не знам терминът „хора“ дали е подходящ за тях – някакви изроди, групирани около многобройните фондации, фондацийки и сдружения около „Отворено общество”, се обявяват против паметника на Самуил, демонстрирайки изключително невежество. Огромният им аргумент, извън художествените качества на скулптурата е, че цар Самуил не заслужава паметник, тъй като повел България в тежки войни, които в крайна сметка загубил и България попаднала под чужда власт”.

Това коментира пред агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, по повод възникналите спорове около откриването и вида на паметника на цар Самуил пред базиликата „Света София“.
По думите му има групи от хора, които прекрасно знаят, че паметникът на цар Самуил ще се превърне в един от стълбовете на българската национална идентичност и затова се обявяват против него.

„Но действително могат и да го знаят, и да се правят на три и половина, защото те всички са от катедрите по марксизъм и ленинизъм – дисциплини, които останаха гладни след 1989 г. Спасителна ръка им протегна Сорос. Налива им пари, но поиска нещо от тях – трошене при всеки удобен случай на националната идентичност на българския народ”, казва Божидар Димитров.


Откриването на паметника се превърна в празник

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки