Проф. Пламен Павлов: И след хиляда години великият цар продължава да ни обединява


Проф. Пламен Павлов: И след хиляда години великият цар продължава да ни обединява
12 Юни 2015, Петък


Доказателството е, че неговият паметник получи горещото одобрение на цялата нация, казва изтъкнатият ни историк

Автор: Интервю на Диана Славчева

Проф. Пламен Павлов е експерт по средновековна история и дълги години сериозно изследва  епохата на Самуил.
Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните български държави. Той е автор или съавтор на около 140 научни и научнопопулярни студии, книги, учебници, енциклопедии и художествена литература. Консултант и сценарист е на поредица документални филми, излъчени по БНТ, Евроком и СКАТ.

Негови са инициативите за издигането на паметниците на кан Кубрат при украинското село Малая Перешчепина и на св. св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия), а също и за учредяване на наградата „Св. Злата Мъгленска“ за българка на годината от средите на българските общности зад граница.
От 2003 г. проф. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването „Час по България“ по Национална телевизия СКАТ.


- Броени дни преди откриването на паметника на цар Самуил, в интернет се разрази ожесточена дискусия трябва ли да има такъв мемориал. Бяха изречени тежки думи, че едва ли не този наш владетел е закопал държавата ни и че името му се свързва с тежко поражение, сложило край на Първата българска държава. Каква всъщност е историческата истина?

- Кощунствено и грозно е да се правят такива внушения, и то за цар Самуил! Доживяхме и такъв резил – група интелектуалци, с други думи – хора, призвани да бъдат разум и съвест на нацията, да отричат по един или друг начин един от най-великите български владетели и държавници! Заслепени от егото си, да се отнасят с високомерие към националните ни ценности и герои...

„Оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите...” – пише Йоан Ставракий два века след „Българската епопея”. „Ненадминат по сила, недостижим по дързост...” – възкликва друг византийски автор, а европейските историци от XIX и XX в., включително и днес, смятат Самуил за моралния победител в битката с Василий Българоубиец и за олицетворение на гордия дух и свободолюбието на българския народ.


- Едни от възраженията срещу монумента бяха насочени срещу това, че мястото му не е в центъра на София. Имаме ли основания да твърдим, че някогашният Средец и настояща българска столица е родно място на Самуил и затова е напълно естествено памeтникът му да бъде издигнат тук?

- Самуил и братята му принадлежат на един клон на Крумовата династия с нейните древни български корени. Баща им – комит Никола, най-вероятно е син на Гаврил, по-голям брат на цар Симеон Велики. Анна Комнина свързва Самуил с кан Крум и царския род от Плиска и Велики Преслав.

Да, напълно възможно е Средец/София да е родно място на Самуил, доколкото комит Никола е управлявал обширна област с център този град. И още нещо – през 971 г. българската аристокрация определя Средец за временна столица на царството (по това време Преслав е окупиран от император Йоан Цимисхи), а патриарх Дамян търси убежище в свободните земи и се установява именно в Средец – там, където е властта, олицетворявана от Самуил и братята му!

И тогава древната базилика „Света София" е патриаршеска катедрала на българската църква, олицетворение на България! С други думи, на цар Самуил и неговите съратници.
Една от най-важните битки по време на десетилетната „Българска епопея” е именно за този български град и приключва с победата на Самуил над Василий в прохода Траянови врата през лятото на 986 г. Именно Самуил и патриарх Герман-Гаврил пренасят в този храм мощите на св. Иван Рилски през 992 г. Да се оспорва връзката на Самуил със Средец/София и величествения храм, дал по-късно днешното име на града, е несъстоятелно.

Отделно, че беше крайно време в София, столицата на България, най-накрая да има паметник на велик наш държавник, при това един прекрасен монумент, дело на даровит скулптор като Александър Хайтов. Да благодарим и на един модерен човек – обстоятелство, което очевидно не му пречи да е патриот и родолюбец, какъвто е д-р Милен Врабевски – двигателят на една инициатива, която самата държава не намери воля да осъществи толкова години.


- Проф. Ивайло Дичев възрази в една своя статия, че с откриването на Самуиловия мемориал „националният мазохизъм ще получи нов източник на вдъхновение“. За национален мазохизъм или за национален нихилизъм става дума в случая?

- Като френски възпитаник, нека Дичев обясни какво е отношението на французите към Наполеон – нали и той е „провален владетел”? Или пък може би героинята и мъченицата Жана д’Арк е срам за Франция? Или „Смелото сърце” Уилям Уолъс, екзекутиран по зверски начин, е повод за „мазохизъм” за гордите шотландци? Не, не и пак не! Да не продължавам с примерите, а само да запитам: Ботев загина в бой с турския поробител, Левски беше обесен от враговете на България – и те ли са „източник на вдъхновение” за национален „мазохизъм”?! Абсурдно е да се разсъждава в маниера на Дичев и другите представители на „естетическата талибанщина”, както с основание се изрази колегата Петьо Цеков във в. „Сега”.


- Какъв паралел може да направите между наличието на паметник на Самуил в Скопие и присъствието му на софийска територия – като основание да съществува и като обществен резонанс на появата му?

- Няма нищо общо между двата случая, но е добре в Скопие да има паметник на цар Самуил – на „Самуил Българина”, както го наричат тогавашните византийски автори. Нека онези наши сестри и братя в Македония, които все още са заслепени от черната магия на македонизма, да прогледнат за истината. На откриването на паметника в София, както показа и телевизия СКАТ, имаше десетки българи от Македония, от Западните покрайнини, от Бесарабия – и след хиляда години великият цар продължава да ни обединява, нали?

Какво по-голямо доказателство от това, че неговият паметник получи горещото одобрение и на гражданите на София, а и на цялата нация, и то повече от категорично?
На всичко останало отговор е дал още Отец Паисий: „О, неразумни и юроде...”


В категории: Интервю , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки