Стамен Григоров – откривателят на бактерията за киселото мляко


Стамен Григоров – откривателят на бактерията за киселото мляко
Професор Стамен Григоров
07 Юни 2015, Неделя


Българският професор отказва бляскава кариера в най-престижните научни институти по света, за да стане лекар в родния си край

Автор: Камен Колев

Няма българин, който да не е чувал латинския термин Lactobacillus bulgaricus, с който е известна бактерията, заради която имаме най-вкусното кисело мляко на света. Името на нейния откривател - проф. Стамен Григоров обаче е познато на далеч по-тесен кръг просветени или изкушени професионално от науката за млякото хора, макар още в началото на ХХ век младият учен да получава международно признание.

Нещо повече - като знак за високата оценка на неговите научни постижения, Стамен Григоров отказва да застане начело на най-престижните научни институти по света и избира да практикува като лекар в родния си Трънски край.
Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в с. Извор и след гимназията в София завършва естествени науки в Монпелие, Франция. После се дипломира и по медицина в Женева.

По това време в университета на швейцарския град лекции чете световноизвестният учен Леон Масол, професор по бактериология*. Той забелязва младия българин още през първата година на следването му и оценява неговата рядка за тази млада възраст ерудиция и изобретателност.
Насърчава го, осигурява му достъп до богатата университетска библиотека, нагърбва се да му бъде ментор в научните занимания, накрая го прави свой асистент.

Междувременно през 1903 г. руският учен Иля Мечников публикува своите трудове върху биологията на човека и проучванията си за живота, стареенето и смъртта.
„Нашата старост е болест, която трябва да се лекува, както всяка друга", смята той и непрекъснато търси цяр против остаряването.
Според тезата му, причина за много от болестите в човешкото тяло е чревната гнилост, на която може да се противопостави микрофлората на българското кисело мляко.
Тя, смята ученият, регулира и неутрализира токсините и свободните радикали, които водят до преждевременно остаряване и смърт.

Проф. Масол е запознат с търсенията на своя руски колега и сам подсказва на асистента си Григоров да прави проучвания в тази посока. Така младият българин се заема да изследва микрофлората на българското кисело мляко. Изпращат му подкваса за мляко от България и прекарва часове и дни над микроскопа.
След усилени лабораторни изследвания успява да установи „една пръчица", която всъщност е причина за заквасването на млякото. Още същия ден проф. Масол пише на Мечников, че един „славянин от България" го е изненадал с голямата си упоритост в научноизследователската си работа и посочва, че Стамен Григоров би могъл да му е много полезен, тъй като току-що е открил бактерията причинител на българското кисело мляко.

„Ти работиш сега, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот (...) Помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил", който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен", съветва в писмото си проф. Масол.
Руснакът моментално се заинтересува от откритието на Стамен Григоров и след кореспонденция с Масол иска среща с младия български учен. Кани го да изнесе лекция в института "Пастьор" в Париж, в която да представи доклад за откритието си пред научния състав.

Малко преди това, в брой 10 от 1905 г. на авторитетното френско научно списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд", българинът публикува статия, в която дава научни разяснения за Lactobacillus bulgaricus - бацилът, който по-късно ще бъде наречен от учените Коенди, Льорсен, Кюн и Микелсон „българска млечна бактерия" в чест на родината на нейния откривател.
По предложение на проф. Масол Стамен Григоров получава специална грамота и парична награда, а в доклада си за откритието на своя асистент французинът посочва, че откритието му тепърва ще бъде оценено от световната наука.

Стамен Григоров и Иля Мечников се срещат в края на същата година в Пастьоровия институт в Париж. Аудиторията на лекцията на българина е авторитетна, изпълнена с огромни очаквания и изумена от младата възраст на своя колега.
В тезите си Стамен Григоров излага всеизвестния факт за българското дълголетие, безбройните лабораторни опити за установяване на причинителя за заквасването му, здравословните му свойства.

Лекцията му има небивал успех, а в изблик на емоции и благодарност Стамен Григоров подарява на Иля Мечников т. нар. трънска "рукатка" с кисело мляко. Аудиторията е втрещена от необичания керамичен съд и на чист френски език българинът обяснява, че в него традиционно се подквасва киселото мляко по неговия роден край.
След събитието в Пастьоровия институт мнозина световноизвестни учени обръщат внимание на Стамен Григоров и го споменават в свои публикации - немският микробиолог Лафар, полският учен Беленовски, Льорсен и Кюн.

Самият Иля Мечников, току-що получил Нобелова награда за постиженията си, лично препотвърждава откритието на българина и публикува становището си в годишното издание на Френската академия на науките от 1908 г.
През юли 1905 г. Стамен Григоров защитава докторската си дисертация и става доктор на медицинските науки - бактериолог - вътрешни и гръдни болести.

Проф. Масол го кани да оглави катедрата му в Женева, Григоров получава и предложение да застане начело на Пастьоровия институт в Сао Пауло, Бразилия, но отказва примамливите предложения и става околийски лекар и управител на болницата в Трън.
Умира внезапно през 1945 година в родината си.
Как България продаде ноу-хау за производството на киселото мляко в 21 държави на три континента - четете в следващия брой.

*В статията са използвани факти
от книгата "Българското име на дълголетието", София 2005 г.


Още в началото на ХХ век учените изследват свойствата против стареене на българското кисело мляко Институтът „Пастьор“ в Париж Българският учен е военен лекар по време на Първата световна война

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки