Идват Петрови апостолски пости


Идват Петрови апостолски пости
Икона на всички български светии в храма на мемориалния комплекс „Васил Левски" в Карлово
07 Юни 2015, Неделя


Преди това отбелязваме Деня на всички български светии


През първата седмица след Петдесетница православният свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Тази година те започват от понеделник (8 юни) и продължават до края на вечерното богослужение преди Петровден (29 юни). Ако този празник с фиксирана дата през различните години се падне в сряда или петък, постният период се регулира съобразно това.

В деня преди началото на постите (7 юни) се отбелязват т. нар. заговезни. Петрови заговезни е последният ден, в който християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти. На този ден свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. На нея той приканил събралото се множество към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи и те приели Христовата вяра, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност.

Режимът на Петровия пост е облекчен. В дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба. Задължително строго се спазват постите в деня преди Петровден (на 28 юни), но ако той се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и се разрешава олио и вино. Ако 29 юни, празникът на апостоли Петър и Павел, се случи в сряда или петък – разрешава се риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава да се яде само постна храна с олио и вино.

Петровите пости се наричат още „Апостолски“, а навремето – „Пост за Петдесетница“, по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.
На 7 юни българската православна църква отбелязва деня на всички български светии. Той е подвижен празник. Тогава християните у нас отдават почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Всички те се отличавали с благочестив живот и са обединени от това, че изповядвали в пълнота Христовата вяра и били предани на православието.

Хората на вярата и духа с делата си заздравявали връзката между църква, народ и държава.
Като цяло българските светци символизират националната ни съдба, тъй като всеки период до Освобождението има своите мъченици.
Освен светиите, отбелязани в календара, по българските земи – отпреди покръстването, та чак до най-нови времена – са просияли много светители, преподобни, отшелници, мъченици...

Неслучайно народът ни е успял да съхрани вярата си през безкрайните столетия на турското робство, когато башибозуците без милост са разрушавали и изгаряли манастирите и църквите. Затова на този ден редом с неизвестните монаси и отшелници, отишли си тихо и скромно от този свят, се възпоменават и безбройните безизвестни хора, пролели кръвта си в името на вярата по нашите земи.

Канонизираните за светци българи са общо 104 – 12 български патриарси (епископи), четирима царе и князе – св. княз Боян-Енравота, св. княз Борис Покръстител, св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима воини и 87 мъченици.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки