Картичка с Мъжката гимназия в Търново след земетресението през 1913 г.
27 Май 2015, Сряда
На 1 юни 1913 г., събота, в 11, 28 минути силно земетресение връхлита Търново, Горна Оряховица и Лясковец.
Автор: Борислав Гърдев
Само за 20 секунди след три вертикални труса градовете са превърнати в развалини. Във Велико Търново са разрушени исторически църкви, сред които и „Свети 40 мъченици”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно унищожен.
Най-тежко пострадва сградата на Мъжката гимназия „Свети Кирил”, служила за лазарет, като под руините й остават десетки войници, ранени в Балканската война.
Според данни на застрахователното дружество „България” сградният фонд в Горна Оряховица е унищожен на 85%. Сред разрушените постройки са новият театър, казиното, хотел „Борис”, клонът на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната и керамичната фабрика, както и църквите „Света Троица”, „Свети Георги”, „Света Богородица” и „Свети Атанасий”.
В руини са основното училище и Девическата гимназия.
В Лясковец и Долна Оряховица пораженията върху сградите достигат 60%.
По щастливо стечение на обстоятелствата от този ден България има ново правителство, начело със Стоян Данев, което предприема необходимите действия за справяне с природната стихия.
Съпричастна с пострадалото население в района се оказва и царица Елеонора.
Само час след като научава за бедствието, тя изпраща телеграми до водещите софийски издания с апел за събиране на средства в полза на пострадалите.
Същия следобед с малка свита Нейно Величество пристига на място да се запознае с последиците от злочестината.
В Търново царицата посещава гимназията „Свети Кирил”, вече наполовине срината.
От прозорците й продължават да се веят „въжета“ от чаршафи, по които нещастните ранени се опитват да се спуснат до земята, но малцина оцеляват след падането си на твърдия терен.
Елеонора е потресена от срещата с осемгодишно момиченце, затрупано до кръста, но все още живо, което стиска в ръка кукла и с пресипнал глас и безумен поглед повтаря само: „Дай ми, дай ми!”
Царицата прави опит, хващайки го за раменете, да го изтегли от клопката, но притичалият отряд войници доста грубо я избутва с оправданието: „Извинете, госпожо, но това не е ваша работа!”
Елеонора посещава още Горна Оряховица и Лясковец, дарявайки лични средства за пострадалите.
На връщане към София, след разклона за Тетевен, тя се чувства зле, повръща, но не търси лекарска помощ, смятайки че случилото се с нея е временно неразположение.
Всъщност болестта й, започнала още от фронта при Чаталджа, напомня за себе си и ще я отнесе в гроба на 12 септември 1917 г., когато тя е само на 57 години.
Патриотичен календар
23 май 1900 г. — Избухва бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко (дн. община Шабла)
24 май — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
26 май 1876 г. — След погрома на Априлското въстание Панайот Волов и Тодор Икономов се отправят за Румъния и при опит да преминат буйните води на придошлата река Янтра при Беленския мост на майстор Кольо Фичето се удавят
27 май 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание
27 май 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК
27 май 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесването на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ (сега „св. Неделя“) Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев
27 май 1941 г. — След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи — военнопленници
27 май 1985 г. — В Рим започва процесът срещу Сергей Антонов, обвинен в съучастие в атентата срещу Йоан Павел II
28 май 1924 г. —Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач. Това става на VIII летни олимпийски игри в Париж, където губи с 0:1 от отбора на Ейре
