Няма прошка за изменника


Няма прошка за изменника
Изглед към Дивотино – родното село на Никола Манчев
20 Май 2015, Сряда


Пернишкият началник на Държавна сигурност Никола Манчев забягва на Запад с куп секретни документи

Автор: Йордан Василев

През 1968 г. за шеф на Държавна сигурност в Перник е назначен майор Никола Манчев. Той има отлично досие. В службата е от 11 г., участвал е в различни разработки и акции, които винаги са завършвали успешно, за което е получавал награди и повишения. Родителите му са признати за активни борци против фашизма, а тъстът му е партиен функционер. Чака го блестяща кариера...

Работата обаче е напрегната, Никола често се прибира у дома си в късни часове и съпругата му Наталия е недоволна. Между тях възникват разногласия, които прерастват в семейни кавги. Като капак на всичко, до него достигат сведения, че тя му изневерява. В един момент двамата се развеждат.
Манчев обаче е много привързан към дъщеря си Лиляна, която тогава е на 5 г. Прави всичко възможно и получава попечителство, поради което тя остава да живее при него.

Но той още е млад мъж и не може да живее самотно. През 1969 г. се свързва с Людмила - артистка от местния театър, и тя се пренася да живее при него. Такова съжителство обаче се смята за недопустимо за служител от ДС и той се жени за нея. Ражда им се син Андрей.
Изглежда, че е дошло време Никола да се наслади на истинско семейно щастие. Оказва се обаче, че втората му съпруга също започва да предявява претенции.

Тя смята, че като артистка трябва да бъде изискано облечена, затова често ходи до София да си купува скъпи тоалети. Иска да има и собствена кола, защото не й се пътува с влаковете и автобусите.
Макар че заплатата на Никола е висока, тя не е достатъчна, за да се изпълнят нейните желания. И Людмила започва да го обработва. Уж между другото му подхвърля, че хора като него са много ценени на Запад и там те живеят в разкош.

Никола не обръща внимание на нейните думи, но Людмила става все по-настоятелна и така майорът започва да възприема нейните внушения и дори да крои планове.
На 8 февруари 1971 г. взима 10 дни платен отпуск с мотива, че ще води семейството си на почивка в Банско. И на 10 февруари с Людмила, Лиляна и Андрей стига до Кулата със служебен джип. Легитимира се пред българските граничари, на които казва, че изпълнява задача на ДС и те го пропускат. А на гръцките граничари се представя като беглец от комунистическия режим и иска политическо убежище.

Откарват ги в Солун и ги настаняват във ведомствен хотел на гръцкото разузнаване. Още на другия ден идва негов служител, говорещ български, и подлага Никола на обичайния разпит – кой е, какъв е, какви са причините да търси политическо убежище. Манчев се легитимира, но казва, че повече може да каже само на представител на ЦРУ, защото знае, че в Солун то има резиденция.

Изменникът не е тръгнал с празни ръце – той е взел 5000 секретни документа, които смята да изтъргува с американците. Укрил ги е в тайник в джипа. На деветия ден исканата от него среща се осъществява. Манчев показва един от секретните документи и разбира, че той определено предизвиква интерес. Американецът пита дали може да го вземе, но българинът му отговаря, че това струва пари. Споразумяват се за 1000 долара.
Семейството на Манчев е преместено в резиденцията на ЦРУ и всеки ден Никола има срещи и разговори с различни служители.

Той си е издействал резрешение да ползва джипа, с който е дошъл в Гърция, и през свободното си време да разхожда семейството си, но само в очертанията на Солун. Като опитен разузнавач забелязва обаче, че всеки път, когато тръгне, след него има „опашка“, а му е необходимо да се осободи от нея, за да вземе от тайника поредния документ, който да продаде на американците, без те да разберат къде се скрити другите. Успява и когато един от тях го пита дали не е фокусник и вади тези документи от ръкава си, Никола отговаря, че ги получава чрез гълъбова поща.

Това продължава цели 4 г. Когато американците смятат, че са изстискали всичко от него, му съдействат за получаването на гръцки паспорт. Семейството престоява в Гърция до 1979 г., когато решават да се преселят в Западна Германия. От продажбата на секретни документи Никола Манчев е спечелил доста солидна сума – близо 5 млн. долара. Купува апартамент в Дюселдорф и живее почти разкошно, като смята, че така ще бъде до края на живота му.
Българското ДС обаче е на друго мнение. След изчезването му през 1971 г. се прави разследване, което установява какво се е случило. Образувано е дело и Никола Манчев задочно е осъден на смърт, а съпругата му Людмила – на 20 г. затвор.

Той обаче смята, че е недостижим за българското правосъдие. Темида може и да забрави,  но не и „Държавна сигурност“. През 1983 г. в Дюселдорф са изпратени трима нейни агенти със задачата да отвлекат Никола и Людмила. Но когато те нахлуват в дома на семейство Манчеви, той не е там. Отвличат само съпругата му и сина им Андрей.
В България момчето е настанено в дом за сираци, а Людмила  – в затвора, където трябва да излежи 20-годишна присъда. След 3 месеца уведомяват за това Никола и му предлагат  да се върне в България, където смъртната му присъда ще бъде заменена с по-леко наказание. Заради сина си той се съгласява.

Продава апартамента в Дюселдорф, превежда авоарите си в България и когато пристига обявява, че дарява 6 млн. долара за благотворителни цели, ако ги помилват с Людмила. Моли да му разрешат да се засели в с. Дивотино, откъдето е родом, и да живее със семейството си в бащината му къща.
На лична среща с главния прокурор това му е обещано, но ДС има по-голяма власт и решаващата дума. Амнистирана е само Людмила, за да се грижи за сина си. Смъртната присъда на Никола е заменена с 8 г. лишаване от свобода в единична килия  с право на свиждане един път на три месеца, но не и на кореспонденция.

За последен път жена му го посещава в затвора през ноември 1986 г. Когато идва за следващото свиждане през февруари 1987 г., й казват, че е преместен в друг затвор, но без да й съобщят кой. По-нататъшната съдба на Никола Манчев е неизвестна.
(Събитията и фактите в тази история са напълно достоверни, променени са само имената на участниците в нея, б. а.).

През декември 1966 г. председателят на Комитета за държавна сигурност Ангел Солаков внася в ЦК на БКП предложение за решаване на някои въпроси, засягащи изменниците на родината. В него се изтъква, че до момента като такива службата е регистрирала 5933 души плюс още 372, които се водят като невъзвращенци.

В документа се отбелязва още, че от 1954 г. ДС провежда различни мероприятия с цел „разлагане на вражеската емиграция и завръщане на част от нея в нашата страна“. Издадени са три указа, уреждащи положението на завърналите се в родината изменници, като на последния срокът е изтекъл в края на 1965 г.
Солаков констатира, че след излизането им не са се получили очакваните резултати. Така например, през 1964 г. доброволно у нас са се завърнали 38 човека, през 65-а – 29, а през 66-а – 19.

„От лидерите на вражеската емиграция се е завърнал само един, за когото са получени данни, че е изпратен с определена задача“ – се казва в докладната.
В нея се обобщава, че „немалка част от изменниците на родината се поставят на разположение на капиталистическите разузнавания“.
В крайна сметка, документът завършва с извода, че „сегашната международна и вътрешна обстановка не налага да се провежда линия за завръщане и амнистиране на изменници на родината“.


Майорът пренася в тайник 5000 секретни документа

В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
playboy arbiter mediator refe
20.09.2015 13:30:28
0
0
v sveta na spionite i kontraspionite e palno s predateli koito idavat i kolegi i nashalnizi na konkurentni firmi kade za pari kade za otmashtenie kade pt nizki motivi ako balgarskite spioni si spomnjat zapadnogermanskata kontra kojato isbjaga i isdade na istoka hiljadi imena na spioni slushaja sas savetski general kalugin kojto predposhete da stane ekskursovod v amerika i ostana tam i .t.n. ako ste ljubopitni i imate pari moshete da si kupite arhivi na tajni slushbi kato kgb gru nkdv mit mosad mi6 deuxieme bjuro cia fbi i mnogo drugi v koito sa zameseni i balgari i nebalgari no kolko dostoverni sa arhivite nikoj ne moshe da garantira no moshe da se usnae s kakvi sredstva rabotjat na zapada i istoka na istoka polsvali meshdu drugoto skrupomalina kojato njama obshto s vkusnata malina na zapad isvesten kato natriev pentanol rasraboten v germania 1933 godina polsvali i koilo da ne im stava na nashalnizite i kolegite pushkite za da mogat te da ibat koleshkite a na koleshkite sipvali johitaj kato mbe za da moshe da im se doibe ot kolegite ili ot tsi koito sa naj bliso do tjah i kato se ustanovi koj ima dostap do tesi i podobni sredstva moshe da se ustanovi koi sa zloupotrebjavali s tjah ili na kogo sa davali vasmoshnost da zloupotrebjava s podobi sredstva az sam samo gastarbejter shenen za germanka i ne sam ofizialen nositel i pasitel na ofizialni tajni i ne shelaja da bada takav no si sabiram znania no ne kato jurnalist i pisatel a za samozashtita i za da vidja da ne sam bil ili stana az ili prijateli rodnini shertva na podobni prestaplenia za koito gospodin minister johanes ot germania proshel mnogo materiali na bivsheto stasi na gdr kolegi na nasheto dc no ne napisal kniga za da ne vasbudi bolnite fantasii na shitatelite .
a ako tova stane pak dostojanie na turski i neturski spioni globete isdajnizite prodavashi na moi lishni znania i kupuvashite na moi lishni znania s po 5 miliona evro v moja polsa ot koito shte vi dam 10 % kato komisionni za posrednizi i s parite da si kupite biblioteki v naj golemite vi isbiratelni rajoni s knigi na raslishna tematika
s poshit vash bivsh smahnat zar i playboy
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки