Ако духът на Мелпомена – богинята на трагедията и покровителка на театъра от древногръцката митология, витае във всеки един театър,
Автор: д-р Георги Тренчев
то в Бургтеатър във Виена вече 90 години витае духът на една друга Мелпомена.
На 8 май 1925 г. по време на представлението там на пиесата „Пиер Гинт” от Хенрих Ибсен една нежна женска ръка екзекутира един от най-големите злодеи в македоно-одринското движение – Тодор Паница. Тази смела българка, привлякла вниманието на чуждестранната преса и изнесла името на Македония пред широкото обществено мнение, е Менча Кърничева.
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна повече като Менча, е родена на 16 март 1900 г. в Крушево. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. семейството й се преселва да живее в София, а по-късно – в Цариброд. През 1918 г. продължава образованието си в Мюнхен, където случайно е въвлечена в кръга на Тодор Паница и разбира цялата му предателска дейност в услуга на Сърбия и Коминтерна.
След като се запознава с редица дейци на ВМРО, на 15 март 1924 г. тя се присъединява към организацията, полагайки клетва за вярност към делото. Да изпълни смъртната присъда над Тодор Паница е нейно собствено решение.
Убиецът на видните български революционери Борис Сарафов и Иван Гарванов получава смъртна присъда от ВМРО още през 1907 г., от която все успява да се изплъзне. Възмездието заради дългогодишна фракционна и вредителска дейност най-сетне застига Паница далеч от България – във Виена.
След убийството му Менча сама се предава на полицията, като по този начин иска да даде публичност на това дело. Нейната постъпка и започналият след това в австрийската столица процес привличат вниманието на света към македонския въпрос. По този повод видният деец на ВМРО Иван Михайлов пише: „Никоя друга, легална или нелегална, македонска акция след Първата световна война не е привличала в такъв размер вниманието на чуждестранната преса и изнесла името на Македония пред широкото обществено мнение, както наказанието на Тодор Паница във виенския Бургтеатър".
На 25 декември 1926 г. Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов и споделя неговия живот и в годините на емиграция в Турция, Полша, Унгария и в Италия, където през 1964 г. умира.
„Тя беше кротка, скромна и човечна; умна, волева и юначна; възвишена по дух и сърце. Ако любовта значи жертва – тя цял живот жертвуваше за Македония” – така я описва нейният верен спътник в живота.
Патриотичен календар
15 май 1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов
15 май 1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна „Върви, народе възродени".
17 май 1555 г. —Мюсюлмански фанатици убиват в София с камъни Никола Мартинов (свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра
17 май 1913 г. — В Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война
17 май 2006 г. — Българската старостилна православна църква канонизира за светци Баташките мъченици
17 май 2011 г. — Учредена е политическа партия „Национален фронт за спасение на България“
18 май 1877 г. — На официална церемония край румънския град Плоещ на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин е връчено Самарското знаме
21 май 1865 г. —В жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др.
