Пернатите са сред видовете, за които канибализмът не е необичайно явление
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Канибализмът при пилетата представлява кълване на пръстите и клоаката, докато кълването, скубането и яденето на перата (птерофагия) се разглежда като отделна лоша привичка. Трудно е обаче да се направи категорично разграничение по същество, имайки предвид причините и механизма на въздействие между едната и другата лоша привичка и да се твърди в практиката кога започва едната и кога – другата. Затова двете лоши привички могат да се разглеждат заедно.
Канибализмът засяга предимно пилетата, по-рядко кокошките носачки, докато скубането на перата е присъщо както за пилетата, така и за кокошките. Петлите при тази лоша привичка се държат пасивно и са по-скоро потърпевши, тъй като техните пера биват скубани от кокошките. При другите домашни птици като пуйки, патици и гъски канибализмът и скубането на перата се срещат сравнително рядко. В класацията по канибализъм при животните пред пилетата и кокошките са единствено гризачите.
Макар заболяването да е масово и наблюдавано от много години, и до днес не са изяснени напълно причините за възникването му. Съществено значение имат скуката, подражанието и привикването. Когато птиците се държат затворени в тесни, пренаселени кокошарници и дворове, както и в ограничени волиери и клетки, те нямат възможност да се движат достатъчно, да ровят в земята и да си търсят допълнително храна (коренчета, насекоми, червейчета и пр.). Тогава те започват да се кълват сами или взаимно.
В началото този порок представлява единичен акт при отделни индивиди, по-късно, по пътя на условните рефлекси, се превръща в привичка, а другите птици, гледайки такива индивиди, започват да им подражават и лошият навик обхваща все по-голям брой птици в стадото. Доста често той се развива и на фона на недостиг на белтъчини и евентуално на храна от животински произход, витамини, минерали и др.
Съществено значение в балансираното хранене на птиците играят някои незаменими аминокиселини – аргинин, лизин, метионин и др., чийто недостиг понякога провокира тази привичка. Влагата в помещението също играе известна роля за поява на канибализма. При пренаселеност на помещението, в което вентилаторите не функционират правилно, въздухът се изсушава и това допринася за поява на кълването на себеподобните. Дебелата постеля, особено ако бъде неправилно направена или не се поддържа, също предразплага към канибализъм.
До него може да доведе и наличието на ектопаразити, които безспокоят птиците, респективно и някои кожни болести. Сърбежът подтиква птиците да се кълват и ги приучава да си скубят перата. И наследствените заложби при някои породи или хибридни линии пилета играят определена роля при кълването и скубането на перата.
Когато пернатите се хранят с кашести храни, части от тях остават по перушината им и така другите птици, почиствайки я, кълват тези остатъци, разкървавяват случайно кожата или основата на перата, вкусват от появилата се капка кръв, пристрастяват се и започват да посягат на перата и на останалите себеподобни. Подобен ефект се получава и когато пилетата при кълването на храната случайно клъвнат пръстите си и ги разкървавят. Често те се пристрастяват към кълване на ануса на другите птици, след като са клъвнали изпадналата и зачервена клоака на някоя трудно снасяща птица.
Признаците на болестта са очевидни. Пилетата си кълват пръстите и ги разраняват, загубват много кръв и се изтощават, отслабват и закърняват. Понякога това явление може да се наблюдава и при малките пиленца. В началото те започват да кълват лъскавите нокътчета на пръстите си, които вземат за фуражни зрънца или песъчинки. Често пилетата се пристрастяват към кълване на анусите и пробиват клоаката, през която червата изпадат навън.
При кълването и скубането на перата се наблюдава подобна картина, но тук в резултат на кълването перата опадват и кожата на големи участъци се оголва и разкървавява.
Лечението и профилактиката са свързани с прилагане на ограничителни мерки и промяна в технологията на отглеждане. Когато се забележи, че скубането на перата се е появило при някоя птица, тя трябва веднага да се изолира и да се постави в затъмнено помещение, за да не се приучат и останалите на същата привичка.
Ако причината е сърбеж, предизвикан от паразити (капуши, кокошинки и др.), птиците и помещението трябва да се напръскат (дезинсекция). Съставът на дажбата трябва да се промени така, че птиците да получават достатъчно белтъчини, минерални соли и витамини – това става чрез включване на месокостно брашно, рибно брашно, дикалциев фосфат, евентуално на калциев карбонат, зелен фураж и др. Където има възможност да се дават зърнени кълнове и пчелен прашец (макар и в малки количества), се стига до ограничаване на канибализма.
Зърненият фураж може да се смеси с плява и да се пръсне по земята, за да се заставят кокошките да си търсят активно храната и да си имат занимавка. Пренаселеността в помещението е недопустима. Скъсяването на горната човка с ¼ -1/3 се оказва също много ефикасно за предотвратяване на заболяването. Когато се предприеме тази мярка, обаче се затруднява приемането на храна и затова фуражът трябва да се насипва в коритца. Израстването на новата човка при пиленцата отнема 1 месец, а при възрастите кокошки – 3-4 месеца.
Когато се забележат пиленца да си кълват пръстите, те трябва да се отделят от здравите и да се преместят в просторно място. Може да се опита чрез намазване на пръстите с лошо миришещи вещества да се оттучат от тази привичка. Задължително към дажбата трябва да се добавят месокостно брашно, кълнове и други добавки като например: „Витамино“, „Медистрес“, „Промотор“, „Хидро АД3Е“ и др.
Добро въздействие за ограничаване на заболяването има поставянето на червени стъкла в кокошарника (може наличните да се боядисат с червена боя) или помещението да се затъмни и да се осветява с червени лампи. При тази светлина птиците не могат да разпознаят кръвта.
Препоръчително е меката храна да не се сипва в коритцата, а да се поставя разпръсната върху гладки дъски, за да могат пилетата да я кълват. Много добър резултат дава и поставянето в помещенията на играчки за пилетата, за да има с какво да се занимават и да им отвлича вниманието. Всеки фермер може да си изработи такива залъгалки с подръчни материали.
Като се знае, че в основата на лошите привички лежат условни рефлекси, може да се разруши старата временна връзка и да се създаде нова таква, която да игнорира подобно агресивно повединие. Нещо повече – в наредбите за хуманно отношение при отглеждане на животни и птици е залегнало изискването за предоставяне на играчки на животните с цел да не скучаят и да се занимават с нещо.
Против изсушаването на въздуха се препоръчва перушината на птиците да се намокри с вода с помощта на пулверизатор.
Кълването и изяждането на яйцата също е лоша привичка, която се наблюдава най-често при кокошките. Когато една от тях случайно клъвне от някое счупено или голо яйце, тя харесва вкуса му и може така да се пристрасти, че да почне да разчупва и изяжда и собствените си яйца. Друга причина за това явление е затвореният начин на живот на птиците, липсата на животински белтък в храната, липсата на калций или недостатъчното му количество в дажбата. Логично е, защото кокошките при разкълваване изяждат и черупката и така си набавят липсващия калций, а този макроелемент е отговорен за възникването на над 150 заболявания.
Лечението и в този случай е доста трудно и неубедително. На първо място трябва да се коригира храната, като в дажбата се увеличи процентът на приеманите белтъчини, витамини и минерали. И тук важи правилото по възможност птиците да се отглеждат свободно и да имат достатъчно пространство за движение и ровене. Могат да се използват специални гнезда, които са приспособени така, че щом яйцето бъде снесено, по една наклонена плоскост то стига до второ дъно, покрито със сено или талаш. По този начин кокошката няма съприкосновение с него и липсва възможност да го счупи и изяде. Болните птици задължително се отделят.
При гъските пък се наблюдава една особена лоша привичка да кълват дървените предмети в птичарниците или пък кафезите си.
