Чехите – следосвобожденските строители на съвременна България


Чехите – следосвобожденските строители на съвременна България
Художник на българските празници и обичаи, Мърквичка оставя за поколенията известната си картина „Ръченица”
10 Май 2018, Четвъртък


Иречек, Шкорпил, Мърквичка, Прошек, Вешин, Добруски са не просто имена на хора, а своеобразни темели на Третата българска държава

Автор: Камен Колев

Чешки специалисти и експерти са сред строителите на съвременна България, които усърдно се заемат с възраждането на нашата държава след Освобождението. Иречек, Шкорпил, Мърквичка, Прошек, Вешин, Добруски са не просто имена на хора, а своеобразни темели на Третата българска държава, пише изследователят Марек Якоубек. Няма област от обществения ни живот, в която да не е останало за поколенията стореното от „българските” чехи – политика, култура, изкуства, наука, образование, право, икономика. 

Чехите от онова време са солидна част от следосвобожденската интелигенция в лицето на юристите, инженерите и архитектите, музикантите и художниците, учените и държавните служители.
Много преди да пристигне в България, още през 1872 г., Константин Иречек издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“.

По-късно, с подкрепата на Марин Дринов, Иречек написва „История на българите”, която е и тема на неговата дисертация. Изследването се явява първата цялостна българска научна история.

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет, а в София пристига през 1879 г. и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството, назначен е и за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“.

Чешкият учен има огромни заслуги за организиране на учебното дело в България, за създаване на множество културни институти, както и за опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в столицата и обикаля страната ни с научна цел.

Заради заслугите си Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г., а преди да отпътува от София князът му връчва и ордена "Св. Александър", III степен. Няма българин, който да не е чувал за Иречек, който е увековечен като персонаж в сатиричния роман на Алеко Константинов „Бай Ганьо”.

Не по-малък научен принос за българската наука имат и братята Карел, Владимир и Херман Шкорпил.

Карел пристига в България след Освобождението (през август 1881 г.) и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив, Варна, Сливен и Велико Търново. Той е сред основателите на Варненското археологическо дружество и Варненския археологически музей, чийто директор става след пенсионирането си.

Интересите му в археологията са още от ранните му учителски години и заедно с братята си поставя основите на съвременната българска археологическа наука. През 1924 г. Карел Шкорпил става инициатор за основаването и пръв председател на Археологическо сдружение "Българска старина", благодарение на което се осъществяват мащабните разкопки в Плиска, Мадара и Преслав. Така и допринася за опазването и популяризирането на българското културно-историческо наследство.

Карел Шкорпил е погребан в Плиска и може да бъде видян и днес от туристите, дошли да посетят една от старите български столици.

Херман Шкорпил също учителства в гимназиите на няколко български града, бил е и председател на Варненското археологическо дружество.

Сред основоположниците на българската археология е и чехът Вацлав Добруски – известен наш епиграф и нумизмат. След Освобождението идва в България и преподава латински език в Областната реална гимназия в Пловдив и в Първа мъжка гимназия. Изследва историята на Тракия, занимава се и с българска епиграфика – науката, дял от палеологията.

Като хоноруван доцент във Висшето училище (днес Софийски университет) чете лекции по антична археология.

През 1893 г. Добруски е назначен с княжески указ за пръв директор на новосъздадения Народен археологически музей и организира експозициите му по модела на музеите в Прага и Виена. Благодарение на чешкия учен, в музея са прибрани всички открити към онзи момент у нас подвижни археологически паметници.

Той  поставя началото и на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София”.

Българската история и до днес пази имената на Йозеф Антонин Ворачек, изследовател в областта на народознанието, на Вацлав Стршибърни – учен по земеделските науки, Константин Бернкопф, Рудолф Турн-Таксис, Хинек Майер, Франтишек Хитил – специалисти по право и държавно устройство и още на мнозина от лицата на чешката ”инвазия” у нас след Освобождението.

Съвременните си устройствени планове много от големите ни градове дължат на чешките архитекти Йосиф Шнитер, Антонин Новак, Антонин Коларж, Либор Байер. И до днес много къщи в Пловдив блестят с архитектурното си изящество благодарение на чешкия арх. Йосиф Шнитер. Той  участва като доброволец, младши офицер в Руско-турската война и след края й се установява в Пловдив. Става окръжен инженер на града и остава на този пост до кончината си.

В периода 1888 – 1891 г. Шнитер създава първия регулационен план на Пловдив, утвърден с княжески указ през 1896 година. Чехът е проектирал неоренесансовото Девическо училище, където днес се помещава Пловдивската градска художествена галерия, негово дело са камбанарията на катедралния храм „Света Богородица”, църквите „Св.св. Кирил и Методий“ и „Свети Георги Победоносец“, сградата на търговското предприятие „Орозди Бак“.

Йосиф Шнитер проектира и къщите на мнозина от тогавашния културен и духовен елит, сред които Драган Манчов, братя Свещарови, Йоаким Груев.

Чешките виртуози Карел Махан и Йозеф Хохола са и досега сред най-известните капелмайстори от епохата на Следосвобожденска България, а художниците Ярослав Вешин и Ян/Иван Мърквичка са сред най-търсените класици на българската живопис.

Мърквичка е сред създателите на новото българско изобразително изкуство, а сред любимите му сюжети като живописец са народните обичаи и празненства. Прочутата му картина „Ръченица” е образец в този жанр.

Чехи са записали имената си и в групата на индустриалците и предприемачите след Освобождението у нас. „Пивоварната на братя Прошек в София, захарните заводи в Горна Оряховица и Камено и още редица предприятия (особено внимание заслужават начинанията на Карел Милде в Североизточна България)  са емблематични за дейността на тази група”, посочва в изследванията си Марек Якоубек.

Чешки инженери всъщност участват в големи икономически проекти като строителството на железопътни линии у нас още от времето на Османската империя. След Освобождението обаче чехите дават силен тласък на много отрасли на леката и хранително-вкусовата промишленост у нас.

През 1882 г. професионалният чешки пивовар Франц-Франтишек Милде основава бирената фабрика „Шуменско“, заедно със седем предприемчиви местни търговци. Милде идва в града през септември 1882 г. и само месец по-късно - на 26 октомври, се основава "Българско пивоварно дружество".
Целта му е варене и продажба на пиво на едро и дребно. Чешкият специалист съдейства за създаването на Българската асоциация на пивоварите. Други двама чехи – братята Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек, са основатели на столичната бирена фабрика.

Още при пристигането си в България през 60-те години на 19 век Иржи Прошек помага на революционерите. Той участва в демонтирането на 200 метра железопътен път край Одрин, като по този начин се забавя с около 30 часа пристигането на турските части, които трябвало да подкрепят османците при Шипченския проход. За тази своя постъпка чехът получава орден „Света Анна“ от руския император Александър II.

Показателно за патриотизма на Иржи и Теодор Прошек е решението им да сменят родните си имена с български. Иржи се кръщава Георги, а Теодор взима българското име Богдан. Предсмъртните им желания са да бъдат погребани в България.


Карел Шкорпил полага основите на съвременната българска археологическа наука и е инициатор за разкопките на Плиска Предсмъртното желание на Иржи и Теодор Прошек било да бъдат погребани в България

В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки