В препълнената зала „Бойчо Брънзов“ в Бургас на 17 май 2011 г. бяха положени основите на родолюбивата партия „Национален фронт за спасение на България“
С нараснало влияние и достойна работа в Народното събрание, НФСБ продължава да следва своята мисия за спасението и възраждането на Отечеството
Автор: Десант
Преди четири години на политическия небосклон се появи една различна политическа сила, чиято мисия бе да обедини българските патриоти, готови да се борят за възраждането на Родината от разрушителния преход. Това е „Национален фронт за спасение на България“ - най-младата патриотична партия в политическия живот на страната, която вече има стабилно и достойно присъствие в Народното събрание.
Към днешна дата родолюбивата формация вече обединява хиляди симпатизанти и съмишленици в близо 400 изградени структури и 60 клуба в цялата страна.
Основите на партията бяха положени на 17 май 2011 г. в Бургас - в деня, в който се отдава почит на жертвите на геноцида, извършен над българския народ от турския тиранин. Инициативата бе замислена и осъществена от средите на телевизия СКАТ като естествено продължение на провежданата повече от десетилетие родолюбива политика на бургаската медия.
За химн на НФСБ пък бе утвърден маршът „Шуми Марица“, а неин духовен патрон стана великият Николай Хайтов. В своята кратка, но наситена със събития история, Националният фронт осъществи многобройни патриотични инициативи и постигна значителни успехи в защита интересите на страната и нацията.
На 23 октомври 2011 г., само два месеца след официалната си регистрация, НФСБ взе участие във вота за местна власт и президентските избори. Въпреки липсата на финансиране и на реални структури, НФСБ издигна кандидати за общински съветници в 44 населени места, както и за президент и вицепрезидент на Република България.
В условията на пълно медийно затъмнение и изолация НФСБ направи пробив с 12 общински съветници в градовете Бургас, Ямбол, Стара Загора и Правец.
Кандидатпрезидентската двойка Стефан Солаков и Галя Асенова се нареди на пето място, като с резултат 2,5 процента изпревари представителите на редица други, отдавна утвърдени политически сили.
Общинските съветници на НФСБ в бургаския Общински съвет пък са най-голямата опозиционна и добре подготвена група, която води принципна битка за защита интересите на жителите на морския град срещу мащабните злоупотреби на местната администрация.
Символ на родолюбие и непримиримост ще останат последователните действия срещу концесията на подземния паркинг, довела до разрушаването на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий”.
Благодарение на патриотичната партия бе спрян воят на имамите от минарета на джамии в редица села, като Козица, Зараево и много други. Седмината съветници на Националния фронт в бургаския Общински съвет успяха да постигнат и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в комплекса „Меден рудник“, а над 300 местности с турско-арабски имена по тяхна инициатива бяха преименувани с български названия.
Една от най-мащабните победи от гледна точка на защита националните интереси, е свързана с борбата срещу престъпния международен проект за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис.
През 2009 г. телевизия СКАТ организира подписка за неговата отмяна и поде мощна кампания за провеждане на референдуми в засегнатите градове. Резултатите от тях принудиха тогавашните управляващи от ГЕРБ да се откажат от гибелната инициатива.
По идея на медията и съветниците от НФСБ Бургас стана първият български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 и 1916 г. А датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на жертвите на турския геноцид над българския народ.
Много са и паметниците, издигнати по различни исторически поводи, с подкрепата на партията на СКАТ. Голяма сума бе дадена за изграждане на мемориала на загиналите на гара Буново, дело на синовете на Николай Хайтов – Александър и Здравец.
По инициатива на родолюбците беше разрушена и „Кървавата чешма“ край руенското село Трънак, издигната от ДПС в памет на протурските терористи, взривили вагона за майки с деца от влаковата композиция София - Бургас на 9 март 1985 г.
Една от мечтите на патрона на НФСБ Николай Хайтов също стана реалност пак с подкрепата на родолюбивата формация и СКАТ. На 18 февруари 2012 г. бе възстановена паметната плоча на Васил Левски пред старинната малка столична църква „Св. Петка Самарджийска“, под чийто олтар писателят доказа, че е препогребан Апостола на свободата.
В същото време НФСБ и СКАТ подкрепят финансово изграждането на множество християнски храмове или техните ремонти. Сред тях са черквите в бургаските села Банево, Твърдица, Пирне и Рудник, а Валери Симеонов е основният инвеститор на строежа на православния храм „Св. Георги Победоносец“ в бургаския квартал „Победа“, който бе тържествено открит на 2 октомври 2014 г. След парламентарния вот през 2013 г. бяха проведени консултации, преговори и съвместни пресконференции с политически партии, сдружения и формации – ГОРД, „Национален идеал за единство”, „Средна европейска класа”, ПП „Целокупна България”, сдружение „Патриот”.
Това постави начало на първото в най-новата история на България обединение на патриотичните сили с еднакви идеи и цели, заставащи зад програмата на НФСБ.
Паралелно с изборите, популярността на НФСБ продължи да расте и с отстояването на патриотични каузи и позиции в защита на българската държава и демокрацията като цяло. През 2013 г. НФСБ бе първата партия, която предприе организирани масови акции в защита на българските културно-исторически паметници срещу опитите на Главно мюфтийство за наглото им изземане. На 3 август 2014 г. в София бе подписано коалиционно споразумение и между НФСБ и ВМРО, което постави началото на новия етап на възраждането на българския патриотизъм.
Новата коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” твърдо стана притегателен център и за други патриотични политически формации. Още 7 партии, сдружения и организации се присъединиха към коалицията. Това бяха „Национално движение за спасение на отечеството”, Съюз на патриотичните сили „Защита”, Националдемократическа партия, Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона", Национално движение „БГ патриот”, политическа партия „Свобода”, както и ПП „Възраждане на Отечеството”.
За родолюбивата коалиция на вота, провел през октомври 2014 г., бяха подадени 240 000 гласа или 7,28 процента. Това доведе до формиране на група на ПФ от 19 представители – резултат, който далеч надмина прогнозите на социолозите.
В Народното събрание депутатите от коалицията достойно отстояват принципите на националния фронт и последователно изпълняват предизборната програма на формацията.
Техните законопроекти и инициативи са многобройни, но всички се водят от идеята за защита интересите на България и нейния народ, създаването на условия за развитие на дребния и средния бизнес и най-вече отстраняването на антиконституционната партия ДПС от всички етажи на властта.
Една от големите победи на патриотите стана реалност на 21 януари 2015 г., когато по тяхна инициатива парламентът гласува промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те позволяват в случай на защита на националните интереси важни обекти да могат да се изграждат без обявяване на държавна поръчка.
В мотивите си към промените в закона родолюбците изтъкваха, че „ангажиментът на България по охрана на външните за ЕС граници налага приемането на адекватни мерки за осигуряване преминаването на границата, както и че те са единствената възможност за своевременно изграждане на съоръжението, необходимо за опазване на сигурността и обществения ред".
Друга, не по-малко значима победа на родолюбивата коалиция, бе налагането от парламента на тримесечен мораториум върху износа на дървесина в началото на март т.г. Спирането на унищожаването на българската гора бе една от точките в програмата на патриотите, които те настояваха да залегнат в споразумението за подкрепа на правителството.
Една от най-големите заслуги на Патриотичния фронт е решението на Народното събрание от 24 април 2015 г. да признае в специална декларация масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915 -1922 г. Самата дата 24 април пък се обявява за Ден на възпоминание на жертвите.
В своята парламентарна дейност народните представители от родолюбивата коалиция предложиха множество законодателни инициативи в защита на интересите на гражданите, които обаче не бяха приети заради политическите сметки и далавери на управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Един от примерите за това е, когато в началото на годината Патриотичният фронт се изправи срещу монополите и банковото лоби в защита на българския народ, чрез внасянето на законопроект за отмяна на чл. 417 от ГПК.
Благодарение на сегашното съдържание на този член монополистите у нас имат все още правото без да уведомяват длъжника да се снабдяват с изпълнителен лист. По тази процедура те вече сложиха ръка върху имущество и сметките на стотици хиляди граждани и фирми, като не се даваше възможност на хората и икономическите субекти да защитят правата си в публичен съдебен процес.
Недоволството през годините ескалираше лавинообразно, но нито една политическа сила не се осмели да се изправи срещу мафията в защита на хората. Направеното от Патриотичния фронт предложение целеше да се сложи край на издевателството на монополите и банковото лоби върху гражданите и бизнеса.
Изпълнявайки обещанията си за пълна ревизия в сектор „Енергетика“, народните представители от Националния фронт в началото на февруари внесоха в парламента поправки и в сега действащия Закон за енергетиката. Според тях никой нямаше право да предлага и изисква заплащане за услуга, която не е пожелана или заявена от потребителя.
Промените са основно в две направления като важна за потребителите е поправката, свързана с прекратяване правото на топлофикациите да събират средства за енергия от преминаващи тръби или общи части. „Това положение е от години и е резултат от лобистки поправки, които никой досега не е посмял да отмени“, коментираха тогава депутатите вносители Валери Симеонов и Христиан Митев.
Един от ключовите приоритети в предизборната програма на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ бе провеждането на решителни реформи в здравната система. Като основни мерки в тази насока бяха набелязани осигуряването на медицинското обслужване в малките и труднодостъпни населени места и гарантирането на по-добри грижи за хората, ощетени от съдбата с трайни здравни проблеми и загуба на трудоспособност.
Верни на своите обещания и принципи, родолюбците предложиха през януари два законопроекта, с които това да бъде осъществено на практика. Единият от тях предвижда промени в Закона за здравето, с които се цели да се премахне съществуващата в законодателството пречка пред сформирането на лекарските екипи на НЕЛК и ТЕЛК, така че те да бъдат попълвани с необходимите им специалисти в нужния срок.
От голямо значение са и промените, предложени от д-р Султанка Петрова и Милен Михов в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Още в началото на декември депутатите от Патриотичния фронт внесоха за обсъждане в парламента поправки в Закона за данъците върху доходите за физическите лица (ЗДДФЛ), с които да се подпомогнат младите семейства в България. Благодарение на тях ще бъде намалена общата данъчна тежест, което от своя страна е един от начините да се стимулира раждаемостта у нас. С предложените промени ЗДДФЛ можеше да се превърне в действащ механизъм за подкрепа на тези семейства, които отглеждат децата си без помощ от държавата, а същевременно работят, внасят данъци и осигуровки и така дават своя принос към бюджета.
За родители, занимаващи се с дребен бизнес, или когато само единият от тях е работещ, се предвиждаше годишният налог да бъде намален с 2400 лв. при едно дете, с 4500 лв. при две деца, а при три и повече дечица – с 6000 лв.
Въпреки разумните доводи на патриотите, тези предложения не бяха приети от мнозинството в Народното събрание. Това обаче няма да спре депутатите от ПФ, както и хилядите членове и симпатизанти на партията на СКАТ да се откажат от свещената идея за спасението и възраждането на Родината.
Доказателство за това са и последните законодателни инициативи и на патриотите. В края на април те внесоха в парламента предложение за промени в Изборния кодекс, в Закона за събранията, митингите и манифестациите и в Наказателния кодекс. От ПФ предлагат да се въведе задължително гласуване, като се осигури възможността и хората с увреждания да упражнят своя глас. От Патриотичен фронт настояват също така да се забрани практиката с раздаване на различни подаръци и награди по време на предизборните кампании. Мярката е свързана с преустановяване на практиката за придобиване на имотни облаги, като изключение могат да правят само с раздаването на знаменца или други дребни символи на стойност до 2 лева.
Дали предложенията ще станат реалност ще стане ясно в следващите месеци, но каквото и да случи, това няма да отклони партията на СКАТ и нейните последователи от пътя им. А той е чрез любов към родината да се стигне до пълната победа на патриотичната кауза и издигането авторитета на България в Европа и света.
