На 4 май (21 април стар стил) 1903 г. в сражение с турците в село Баница, Серско, загива един от най-великите дейци на освободителните борби
На 4 май (21 април стар стил) 1903 г. в сражение с турците в село Баница, Серско, загива един от най-великите дейци на освободителните борби Апостолът на поробена Македония – Гоце Делчев. Въпреки че напуска този свят едва на 31 години, той вече се е превърнал в легенда и е изпълнил сърцето, въображението и бъдещето на цял един народ.
Макар и още приживе да е поел пътя към жадувана Голгота, даже и в гроба си на поляната „Свети Никола" в с. Баница духът му не може да намери покой. В стремежа да запазят тленните му останки за поколенията, неговите другари не го забравят.
Войводите Михаил Чаков и Таската Серски още през 1906 г. прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват да 1917 г.
Въпреки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изгоряла, сандъчето с тленните останки на войводата се запазило и Михаил Чаков ги прибира в дома си в София. Там, поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, те престояват до 1923 г.
През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата „Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски.
Няколко месеща по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. „Пиротска” №5.
Но не е било писано духът на Гоце да намери покой и тук.
Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.
В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той приживе броди с четата си, и е положен в двора на църквата „Св. Спас” в Скопие. Тук оттогава и до днес той се използва за насаждане на антибългарски настроения.
Родният на Гоце Делчев град Кукуш още през 1913 г. е сринат от гръцките войски, като са изгорени 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици. Село Баница също е разорено и изгорено от гърците и днес е изоставено и в развалини.
Държавниците, които търгуваха със светините от българската история, отдавна са забравени и изхвърлени на бунището на историята от съвременните поколения.
А Гоце и до днес не може да намери покой и в гроба си. Поставен там от тези, които изопачиха делото му, тези, които отрекоха българските си корени и продължават да унищожават всичко, което напомня за българщината в Македония.
