До Балчик и назад – с тъга и празен джоб

Автор: Илиян Христов

Рядко посещавам Балчик, затова реших да попитам предварително колко точно струва входът за прословутата му Ботаническа градина. „Слушай сега. Ти откъде влизаш? От долу или от горе? Не първата каса, втората – влизаш от там. Плащаш 7 лв., друго не ти трябва. Гледаш всичко – красоти, цветя, пейзажи… Другото какво е – музей някакъв. Пък ако искаш и него, минаваш през втората каса. Ама не ти трябва” – това бяха напътствията по телефона на един от работещите там.

Атрактивният комплекс в морския градец е голям и в него освен Ботаническата градина влиза и дворецът на румънската кралица Мария. И двата обекта обаче се водят на две различни административни структури. Преди няколко години Софийският университет „Св. Климент Охридски” и Министерството на културата, които ги управляват поотделно, се скараха шумно – за имоти, за терени, за това кой да прибира парите от билети и т. н.
Затова бе решено да се сложат една до друга две каси. Вдигна се рев до Бога, че това положение е унизително, грозно и абсурдно, че трябва да бъде променено. После спря да се шуми по въпроса. Но по телефона се оказа, че двете каси на входа на комплекса още съществуват.

Човекът, с когото говорих, каза и още нещо: „Два отделни билета – секира за българите. Така са решили началниците”! Запитах учуден: „Ама чужденците не плащат ли на две каси?”, след което ми бе обяснено: „Е, те идват на групи – с автобус, с екскурзовод... Директно по фактура се плаща и така излиза по-евтино”.
Вече сме на входа на комплекса, семейно. Ситуацията е и забавна, и унизи-телна – две каси, една до друга, ако не си добре ориентиран и подготвен, няма как да знаеш какво къде се плаща. Въпреки предварителната информация, която имам, все пак чета упътванията. Сигурен съм, че ако човек не знае какво е положението, ще се обърка – пак ще бяга до гишето или просто ще се откаже.

Охраната е любезна, упътва ни. Но следва още една изненада. Служителят на комплекса ми бе казал по телефона, че 7 лв. струва билетът за възрастен, „ако искаш да разгледаш всичко”. Но явно или той, или аз съм се объркал. Или пък просто човекът „приятелски” се е опитал да ме посъветва да не давам пари за „някакъв си дворец”, а само за Ботаническата градина. Защото 7 лв. е входът за нея, но достъпът до покоите на Мария коства още 5 лв.
Секирата се оказва наистина голяма. Само да си направим сметката – влизат например родители с две деца. Малчуганите над 7-годишна възраст плащат по левче и така излиза, че за едно семейство удоволствието струва 28 лв. Това определено си е най-скъпият музейно-парков комплекс в България!

В интерес на истина, правят се някакви опити и за провеждане на социална политика – за жителите на Балчик няма билет. А касиерките пускат детето ми без пари, макар да е над 7.
Познавам как действат подобни „администрации” – вероятно им е добре известно, че цените са безскрупулно високи и за да бъде „позатъпена“ секирата, децата се пускат на око: момченца без наболи мустачки и немомеещи се още момиченца биват пропускани безплатно.

Не съм сигурен, но си мисля, че посетителите биха плащали по-малко, ако билетът бе един. Една каса означава обща система за сигурност, по-малко служители, по-ефективно управление. Но мен никой не ме пита.
Междувременно виждам и табела, че се изпълнява многомилионен европейски проект. Значи пари има, въпросът е в разпределението им. Но кой съм аз, че да раздавам акъл!
Вътре е красота, спокойствие, уют, дом за музи. Няма нужда да описвам слънчевия чар на лалетата и теменужките, нито изключително ценната и рядка експозиция на кактуси.  Нито вълнуващия и спокоен дом на Мария. Розариумът, водопадът, десетките кътове за отдих, алеите, винарната, вилите – цялата тази красота е добре известна. Трябва да сме щастливци, че я имаме.

Вече не ме е яд, просто се смея на организационните абсурди. Смехът е оръжие за война с невероятното – умът ми наистина не асимилира как може да притежаваме такова богатство, а да не умеем да го стопанисваме.
Пред каменния трон в лятната резиденция на румънската кралица, от който Мария се любувала на морето, две кучета лежат на сянка – помияри, които никой не може да изгони. Станали са част от „персонала”.

Излизаме и тръгваме по крайбрежната алея на път за същинската част на Балчик. Виждам една каса на южния изход/вход. Къде ли е другата? Ха, била и тя там – масичка с чадър и лелка край тях. Жената прибира 7 лв., а на касата се вземат другите 5.
Разхождаме се край морето. Огладняваме. Сядаме на заведение. Още не е дошло лятото, но цените са впечатляващи – най-евтиното блюдо е супа за 3,50 лв. Когато решаваме да си тръгнем, смятаме да си извикаме такси. Взел съм си номер на съответната централа. „Не, недейте. Тук такситата са много скъпи. До центъра са 500 метра, а ще ви вземат 10 лв”, приятелски ни обяснява сервитьорът.

Вече сме на автогарата. Т.е. би трябвало да сме там. Ние сме налице, ама нея я няма – точно преди година била затворена. Това е изключително странно – автогарата в Балчик винаги е била оживена, на нея непрекъснато спираха автобуси.
Сега обаче се оказа, че кметът решил да я затвори, за да построи нова с европейски пари, а пък преди да ги вземе, трябвало да няма стара автогара. Но парите още липсвали.
Все пак се докопваме до някакъв автобус. Плащам 5 лв. на шофьора му, а той ми дава билетче за 3 лв. Секира отвсякъде!


Балчик е разположен край един от най-красивите и живописни заливи по черноморското ни крайбрежие. Най-голямата забележителност в него, която привлича както чужди туристи, така и българите, е архитектурно-парковият комплекс „Дворецът”, който се намира на около 2 км югозападно от центъра на романтичното градче и представлява ансамбъл от вили и други постройки, разположени край морския бряг, гарнирани с приказна ботаническа градина, заемаща площ от 194 дка.

Тя е създадена след като България си възвръща Южна Добруджа от акад. Даки Йорданов. Най-популярните нейни кътове са „Божествената градина", градината в стил „английски двор", „Градината с кръстовидното водно огледало", „Гетсиманската градина“. Възхита у посетителите предизвикват и „Мостът на въздишките", „Алеята на виното", „Алеята на вековете" „Висящите тераси".
Тук се намира и гробът на румънската кралица Мария.
Комплексът е един от Стоте национални туристически обекта.


В категории: Общини , Горещи новини