Божият раб Георги е живял в края на ІІІ и началото на ІV век в Кападокия. Отрано става войник в римската армия и се издига до хилядник, което се равнява на генерал.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Затова, че е приел християнската вяра, е подложен на нечовешки изтезания и накрая е посечен. Заради неговото мъченичество е призован в Божиите селения.
Оттам той извършва 10 знаменити чудеса, но е най-известен с това, че убива змея. Малко хора обаче знаят кога, къде и как е станало това, ето защо ще разкажем за този негов подвиг, както е описан от съвременници на събитието.
Някъде в края на V в. в Сирофиникийската земя имало държава с владетел цар Дафур и със столица Вирит (дн. Бейрут), разположена на брега на Сирско море. Недалече от Вирит се намирало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той излизал от леговището си и погубвал много хора.
Цар Дафур изпратил срещу него цялата си войска, но тя се оказала безпомощна, защото само с отровното си дихание чудовището погубвало войниците, а също така и другите хора.
Владетелят се допитал до жреците какво да правят, а те се допитали до идолите, на които се кланяли. Но в тях се били вселили бесове, които дали следния съвет: „Ако не искат всички да загинат, трябва да дават на змея поред своите деца.“ Дафур с мъка на сърцето приел това и обявил, че когато зловещият жребий стигне до него, той ще пожертва своята рожба – любимата си дъщеря Естинала.
Народът се примирил с жестоката участ. Всеки ден завеждали по едно момче или момиче на брега на езерото, а змеят излизал и го прибирал. Така дошъл ред и на царската дъщеря. Пременили я с най-хубавите й дрехи и я завели на брега на езерото, а нейните родители и близки стоели на стените на двореца и горко плачели.
Тогава по Божията воля се появил небесният воин свети Георги, яхнал бял кон и с копие в ръка. И попитал Естинала защо стои на брега на езерото. А тя му казала какво я очаква. Докато разговаряли, се появил страшният змей и царкинята започнала да вика „Бягай, човече, змеят идва!“. Но светецът се прекръстил и като произнесъл: „В името на Отца и Сина и Светия Дух“, препусал с коня си срещу змея, замахнал с копието си и го пронизал в гръкляна, а конят му го стъпкал с копитата си. След това наредил на девойката да го върже с колана си и да го поведе.
Когато стигнали в града, хората се удивили, но и изплашили, а свети Георги им казал: „Не се бойте, а се благодарете на Господа Исуса Христа и вярвайте в него, защото той ме изпрати да ви избавя от страшния змей.“ След това убил чудовището с меча си, а жителите на населеното място отнесли трупа му извън града и го изгорили.
При това истинско чудо, царят и цялото население повярвали, че има само един истински бог – Христос, съборили идолите и приели християнската вяра. След това построили черква с името на светеца, който ги избавил от злата участ. Където бил олтарът, избликнал извор, водата на който се оказала лековита за много болести.
Десетте най-знаменити чудеса на св. Георги са извършени в Близкия изток, но има и едно в българските земи, което е записано и съхранено. Негов автор е Симеоновият стоник Тихон.
В началото на своето властване младият княз Симеон води неуспешна битка с маджарите. В нея от отряда на Тихон са убити 32-ма, а неговият кон е ранен в крака и пада заедно с ездача си, докато вражите войници са наблизо. Тогава Тихон коленичи и отправя мислите си към Бога: „Господи, затова ли се покръстихме, за да станем сега жертва на варварите?!“.
Изведнъж се появява ездач на бял кон с копие в ръка, с което докосва крака на коня и той моментално се изправя, а Тихон го яхва и успява да се спаси.
Когато Симеон вече е цар, отново се сражава с маджарите и им нанася поражение. В битката Тихон не губи нито един от хората си. На бойците е даден отдих и те се връщат по родните си места. Конят на стоника едва го докарва до неговото село и умира от изтощение.
Според обичая, одират кожата му, за да направят от нея облекла. Тогава откриват в крака на животното – там, където е било ранено, три железни пластини, сраснали се с костта. Едва успяват с чукове да ги отделят от нея. Тихон има намерение да ги даде на ковача да му направи меч от тях. Но жена му се разболява, а отварите на знахарите не помагат.
Една нощ сънува белия конник, който с копието си сочи крака на умрелия му кон. Тихон се досеща какво го съветва светецът, слага железните пластини в леглото на жена си и тя оздравява. След това по негова заръка ковачът от тях прави кръст, който се прочува с целебната си сила.
