Легенда от Капанския край за вградената сянка


Легенда от Капанския край за вградената сянка
Църквата в Гагово, в чийто строеж според преданията е вградена сянката на невеста Неделя
04 Май 2015, Понеделник


Църквата в с. Гагово устоява на времето, но с цената на един човешки живот

Автор: Христина Митева

Още щом се ожениха, Неделя и Васил заработиха с голямо усърдие на своя имот. То бе мерак, то бе чудо – чистене и градене от тъмно до тъмно! Къщата, в която живееха досега Васил и майка му, не бе от най-новите и удобните, затуй младите се заеха да я преправят и стегнат по свой вкус и разбиране, като я измажат от прага на вратата, та чак до комина. Минувачите начесто се отбиваха при тях, за да ги погледат и да им се порадват.

Но старите хора приказваха онова, що знаеха от още по-старите от тях, та захващаха да обясняват, че кога се прави къща, не трябва да се доизкарва и свършва цялата наведнъж до край, щото не е на харно. Все някъде трябва да има някое ъгълче, което има да се доправя, щото еди кой си в еди кое си село някой си направил къщата си наведнъж, пък и ден не живял в нея, а умрял.

А дали защото дяволът чу това, или защото някой ги бе урочасал, или от завист нахвърлил магия в двора му, или от усилна работа и преумора, не се разбра точно от какво, но Васил взе, че дорде изохка, се строполи на земята и както си работеше и приказваше, изпъна се и умря. Не се мина много, майка му не можа да го прежали, че и тя се гътна след него, та ги погребаха един до друг.

Останала сама, невеста Неделя заживя тъжно и безрадостно дните си. Но ето, че от едно известно време насам една нейна съседка усилено взе да я придумва и уговаря да вземе да повтори, че да може да се прибере и задоми дорде е млада и здрава, дорде я оглеждат и следват мъжките очи, че отсетне идва старост, немощ и самотия... Отпървом Неделя не щеше  и да чуе за това, ала отсетне лека-полека размисли и склони, щото не щеше на прага си нечисти мъжки погледи и одумки.

Така при нея дойде за втори път оная, „сляпата неделя“, в която той, братът на комшийката – Неделчо, дойде в дома й, за да я поиска за жена. Пък и хубавец бе той, какъв само хубавец! Знаеха се от малки, виждали се бяха по седенки, хора и сборове в тяхното село, в Паламарца! А сега и той бе останал вдовец като нея. Несретникът бе от близкото село, от Гагово, където всички го знаеха като кротък и разбран човек. И така, събраха се и заживяха заедно. Мина се време, сдобиха се и с детенце. И животът им потече в трудности, радости и грижи като на всички други хора около тях.

Ала тази зима Неделя бе седяла, та се наседяла у дома, покрай бебето, заета само с домашна работа, затова още щом се запролети, тя закопня за простора на къра, за слънце, за милувката на вятъра и се зарече да иде и тя, кога свекърва й тръгне пак да отгръща лозето на баиря, дето земята вече бе изпръхнала и се ронеше като захар под мотиката.
Станала рано заранта, много преди зори, Неделя изпече хляба и свърши сума ти работа само за час-два, като ошета стаите и ги подреди, окъпа детето и като го нахрани, отново го остави да спи. Нямаше защо да го взема със себе си, тъй като лозето бе наблизо. Щяха да отидат само за час-два и щяха да се върнат.

Тръгнаха двечките, нарамили мотиките и ето, тъкмо закривиха, та да изкачат баира, на челото на който се бяха ширнали, та разпрострели лозята, кога внезапно ги застигна дрезгав мъжки глас. „Ама сте подранили!“ – провикваше се издалече към тях баш майсторът Васил, като ги наближаваше бързешката с едра  крачка , за да им каже нещо. Той бе посъбрал вече хората си, за да бутнат и съградят наново църквата, щото старата бе градена още в турско робство, та се бе килнала и прикривила на една страна.

А кога захванаха да я събарят, всички видяха как измежду плочите се появи една синя, малка стъкленица, добре запушена и обрамчена с восък по капачката, да не влезе влага. Отвориха я и намериха в нея списък на хората, що бяха от тяхното село, само пет-шест човека на брой, дето се бяха клели да поведат народа в бой за свобода от агарянците! Клели се бяха пред Левски, библията, револвера и камата му, та целували кръста върху тях, верно и свято да служат на Отечеството. Зидарите дали списъка на директора на училището, а той го изпратил по пощата в София, в Историческия музей, да се запази там, че да видят и знаят всички онези, що идват подир нас, за надеждите и мечтите на дедите си!

Майсторът бе повикан чак от Опака, щото бе прочут със златните си ръце и тежка дума, що даваше за работата си като гаранция. Ала от известно време насам, от ден на ден ставаше все по-тъжен и умислен. Някаква тайна болка го ядеше отвътре и отведнъж присвиваше, та прерязваше, като го превиваше на две и сгърчваше от зор. Строежът не вървеше добре, току вземе, та се събори. Тъй беше от една неделя насам. Градят що градят, всичко върви равно и гладко, па изведнъж нещо в стената започва да пука, да се криви и накланя, дордето се изрони и събори на земята. И по-големи и тежки камъни слагаха в зидовете, ала градежът се запъна и не щеше и не щеше да потръгне. Съвсем се запъна.

Знаеше майстор Димитър що да прави, кога строежът така се закучи, та не върви. Знаеше и защо искаше се курбан, човешка жертва се искаше, там бе цялата мъка и неволя. Можеше да зареже, да изостави градежа, като избяга нанякъде, ала църква градеше, не някаква там постройка на сайвант или хамбар. Ала голям грях беше да вземе жив човек да вгради, и то в Божий дом, в църква!

Когато видя жените, лицето му светна от радост – Неделя му легна веднага на сърцето.  С тежка и важна крачка се отправи към тях, като ги спря насред път. Трябвало му работници копачи, да отгърнат лозето му, че бил много зает и не смогвал с всичко да се оправи. Уговаряше ги, примамваше с добри пари и храна, като тъпчеше от крак на крак неспокойно и ги бавеше, заглавичкваше и повтаряше и потретяше думите си.

Ала дордето приказваше, ето че ги доближи още един от зидарите. Тогава той мина леко и неусетно зад гърба им и дордето човекът ги помайваше, извади от пояса си една нова връв, та примери сянката на невеста Неделя. После откъсна връвта докъдето трябваше и я прибра отново на скришно място, като се отдалечи от тях. Жените, улисани в разговор, нищо не видяха и не разбраха, нито усетиха що става около тях, пък и не знаеха от що и кого да се пазят!

Майсторът нямаше какво повече да се помайва и размотава, сбогува се набързо и бодро се върна обратно, към строежа. И като отиде на онова място, дето най-често падаше зидът, приплъзна тихо, та изсули незабелязано връвта, с която бе премерена сянката на невестата, като шепнеше тихо и неясно някакво старо заклинание. Въженцето се спусна, промъкна се и се сви като змия – стопанка в основите. Грабна лопатата и като заснова напред-назад, загреба и земята със стъпките на Неделя, там дето още личаха в пръстта, докато говореха, като хвърли и тях  дълбоко в основите, та дано хване по-здраво!

После спокойно отиде при другите зидари, ни лук ял, ни лук мирисал! Сега вече градежът нямаше къде да иде и ще потръгне. Въздъхна облекчено и се залови за работа. Този ден никоя стена не се събори...
Още същата нощ майсторът заспа дълбоко и непробудно. Иначе сън не го хващаше от доста време насам. Ала почти на разсъмване му се яви чуден сън: стоеше пред църквата, а тя се извисяваше гиздава и стройна, като невеста, въздигнала и извисила кръста си високо в чистото безоблачно небе. И невеста Неделя бе там, застанала в стената, току до вратата на входа й, вдясно, все така яка и напета, както си я знаеше.

Тя подпираше и крепеше свода над себе си, като се усмихваше и го гледаше право в очите. Гледаше го и сякаш му казваше, че все така ще я държи яко и старателно през годините занапред.
Събуди се целия плувнал в пот. Това си беше прокобен сън. Сам Господ се бе зарадвал и му даваше знак, че храмът ще потръгне отсега и нямаше да има повече ядове с него. И никой не ще се реши да шушука и се присмива зад гърба му. Стана и припали огъня, дорде се разсъмне и разбудят всички около него.

Питаше се непрестанно: тази вдовица, тази добра жена бе дошла в селото добро да види и на никого не бе сторила зло, нито дума дори отвърнала, уж бял ден да види тука бе дошла, а то-що стана с нея! Някъде вътре в душата му бе влязъл тоя червей, като от дървоядина скърцаше и го гризеше денонощно. И той не бе сторил никому зло, ала щяха да започнат да шушукат, че е грешен човек, щом на майстор, такъв голям и прочут като него, се събаря градежът. Имаше толкова много зидано и правено зад гърба си през годините, ала знаеше и това – сто добрини да направиш, само в една да не успееш, хората ще те запомнят с нея! Затова се реши и стори този грях. И по-добре така да е, отколкото жена му и децата вечер да го срещат с гладни и питащи за хляб очи...

Чуло се бе вече из селото, дето невеста Неделя закреяла и все полегвала по никое време уморено, да отпочине. И друг път бе копала лозе, ала никога не бе така оставала без сила. С всеки ден западаше повече и повече, докато една заран не отлепи глава от възглавницата. И макар да я цериха с всякакви билки разни баячки и знахари, от ден на ден, дорде до месец се споминала.
Отново се почернил този дом. Малкото дете искало ръцете, милувката и млякото на майка си, затова минало не минало колко време и то се споминало горкото.

А в това време градежът на църквата растеше и напредваше усилено. И възправи се храмът гиздав и напет. Прозорците му бяха прикътани в чудни ниши и увенчани отгоре с бяла замазка, та стояха светли. Покривът бе силно раздвижен и леко извит, сякаш да не притисне и смачка зидовете под него, широко разпрострял се над тях, за да ги къта и засланя под себе си от дъжд и пек, като позволяваше само на кръста и камбанарията да се извисяват над него.

Смайваше всички църквата. Само понякога на някои миряни се струваше, че чуват една тиха и лека въздишка, що скоро се спотаяваше и заглъхваше в ъглите на храма, също тъй внезапно, както се бе появила. Сякаш изричаше: „Осанна, осанна Богу!“. Неколцина разпознаваха в него гласът на невеста Неделя.
И нарекоха църквата „Света Петка“, щото бе довършена и доизкусурена точно за празника Петковден. Тя и до днес се кипри все така напета и гиздава, за да радва и буди възхита на минувачите и пълни душите им с очарование и надежда за по-добри дни.


В категории: Горещи новини

4
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
4
Ъ
21.01.2024 13:47:52
0
0
Wtf що е толкова дълго??¿??¿
3
Ъ
21.01.2024 13:47:51
0
0
Wtf що е толкова дълго??¿??¿
2
Ъ
21.01.2024 13:47:50
0
0
Wtf що е толкова дълго??¿??¿
1
Ъ
21.01.2024 13:47:49
0
0
Wtf що е толкова дълго??¿??¿
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки