Амфорни печати от Дебелт гостуват в Ахтопол


Амфорни печати от Дебелт гостуват в Ахтопол
Експонати от изложбата „Деултум – портата към Странджа“, която ще гостува до септември на музея „История на котвата“ в Ахтопол
03 Май 2015, Неделя


Изложбата бе открита в рамките на форум, посветен на аспектите в развитието на културния туризъм на територията на крайбрежна Странджа

Автор: Диана Славчева

В продължение на 2 хилядолетия и половина корабите, кръстосващи днешните български брегове на Черно море, финализирали своето плаване в пристанището край днешното бургаско село Дебелт. Колкото и невероятно да звучи тогава морските талази са стигали до тези места. Тук се въртяла успешна търговия и ежедневно се стоварвали десетки амфори с вино, зехтин, мед, сол, орехи, жито и дори със солена риба.

През IV в. пр. Хр. занаятчиите, които произвеждали тези съдове, започнали да ги маркират с имената си, а по-късно, когато градските власти наложили контрол върху търговията, започнали да добавят и тези на чиновниците, което било гаранция за качеството на продукцията, съдържаща се в тези своеобразни контейнери. Понякога се добавяли и инициалите на собственика на стоката или други данни за сделката.

Всички тези данни разкриват на днешните изследователи детайли от картината на търговските връзки между поселищата в Средиземноморския басейн и Черноморието, съществували преди десетки векове.  
През 80-те години на миналия век при археологически разкопки в местноста Костадин чешма край някогашния Деултум – днес Дебелт, са открити останки от над 4000 амфори, датирани основно в периода VI-IV в. пр. Хр.

От тях става ясно, че стоките, разтоварвани на пристанището в Дебелт, основно са пристигали от Синопе и Хераклея Понтика, но имало също и пратки от Тасос, Родос и други антични градове.
От тези артефакти е сформирана най-голямата колекция от амфорни печати, събрани в България от един археологически обект, наброяващи повече от 1400 образци.

Част от тях ще гостува до септември в изложба под наслов „Деултум – портата към Странджа“, експонирана в музея „История на котвата“ в Ахтопол. Проявата е дело на сдружение „Черноморска Странджа“ и Историческия музей в Средец.
Нейните посетители ще могат да видят амфорни печати на майсторите Агатон, Телеста, Коас, Хераклид, Пайан, Аристон, Сотерос и др., а също така цели амфори и други керамични съдове, както и различни интересни находки, свързващи съдбата на древния град с морето.

Изложбата бе открита в рамките на състоялата се на 25 април в Ахтопол Кръгла маса, организирана за шести пореден път от сдружение „Черноморска Странджа” с оглед реализация на неговата основна цел: да опазва, съхранява и популяризира културно-историческото ни наследство на сушата и под водата. Този път стремежът на участниците в сдружението бе насочен към това да съдействат на местно и национално ниво за създаването на условия за развитие на културния живот, археологическите изследвания, специализирания туризъм и опознаването на историята в района на Странджа с крайбрежната ивица и шелф, като събитието мина под надслов „Морето и Странджа – музеи, културен туризъм и „България – 2020”.

Във форума взеха участие представители на министерствата на туризма и културата, директори на музеи от Бургаска област, на местната власт от бургаските общини, на различни научни институти и изследователи.Участниците в Кръглата маса разискваха ролята на културното наследство като стратегически ресурс за развитие на културния туризъм в България. Основен акцент бе поставен с подготовката на проектните предложения за кандидатстване по европейските програми в периода до 2020 г.

Директорът на дирекция „Програми и проекти в туризма” в Министерството на туризма д-р Милка Нанова запозна присъстващите с концепцията на институцията за туристическо райониране на страната, която предвижда обособяването на девет района – Дyнaв, Стapa плaнинa, Рoзoвa дoлинa, Tрaкия, Рoдoпи, Рилa – Пиpин, Сoфия, Сeвepнo Чepнoмopиe и Южнo Чepнoмopиe. От доклада стана ясно, че предстои и регистриране на туристическите обекти и атракции на територията на България.

Поставени бяха и много други проблеми, които възникват при взаимодействието между музеите, общините и държавата, касаещи необходимите законодателни промени, финансирането, както и кадровото обезпечаване на звената, ангажирани с разкриването, опазването и промотирането на богатото ни културно-историческо наследство.


По време на Кръглата маса в Ахтопол бяха дискутирани наболели проб-леми в областта на използването на културно-историческото ни наследство като стратегически ресурс за развитие на туризма в България

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки