„Който жали пръчката, не жали детето си”


„Който жали пръчката, не жали детето си”
У нас отколе боят е начин на възпитание и въобще на отношение към подрастващите
02 Май 2015, Събота


Група „Контрол” го казаха още през 1992 година. „Удряй с лопатата, където свариш!” В паметната едноименна песен.

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Обясняваща отношението на поколения български родители към техните деца. Които отдавна станаха родители.
Възможно е акушерката Емилия, която се опита да убие с голи ръце тридневното бебенце, да е харесвала тази песен. Може и да харесва Чайковски, не знам. Това, всъщност, е пънкарска сатира, а сатирата, знаем от учебниците, е остра форма на хумор, чиято роля не е да забавлява и разсмива, а да бичува и осмива.

Гледам, слушам и чета последните писъци по повод опита за предумишлено убийство на новородено и май отказвам да вярвам на очите и ушите си. Как някой се опитва да оневини една откачила жена за това, което почти е направила. Как валят обяснения и страховити разкрития, че далеч не само тя, ами и десетки нейни колеги масово си работели по 24 часа, но защото никой от тях не е опитал да изтръгне живота от безпомощно бебе, не се е разчуло така силно.

Мога да ви посоча хиляди българи, които се водят на четиричасов работен ден, но си скъсват  задните части по 12 и повече. Уверявам ви, че не се оплакват, а напротив, благодарни са, че имат възможност да печелят пари за семействата си (и за тези на безработните и живеещите на държавна издръжка многолюдни фамилии). Но мислите ми отиват в грешна посока.

За „бий хлапето” ми беше думата. У нас отколе боят е начин на възпитание и въобще на отношение към подрастващите. Моят баща ме скъсваше от бой, а когато протестирах, че не съм боксова круша ми беше отвръщано, че съм щастливец, задето не съм видял какво той е отнасял от дядо ми.
Дал съм тежка клетва, че децата ми няма да видят и плесница от мен, но знае ли човек... У нас на боя над деца се гледа и с бир парче умиление. Спомнете си каква радост умилна пада, когато се припомня паметния лаф „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият” от филма „С деца на море”.

Това, че подобна практика е увековечена и на филмова лента дано ви кара да се замислите колко естествено и нормално е (било?) това. Ако сте над 35 и четете това, спомнете си колко пъти „другарката” ви е тряскала шамари. Или ви е дърпала ухото.
Аз си спомням за две садистки. Едната беше по математика, а другата по... забравих. Но помня грамадния пергел с пирон вместо острие и тебешир в края на другото рамо. Той беше сгъван и използван по гърбовете ни. Другата така се беше специализирала в изтезания на „който не слуша или е тъп”, че хващаше ухото не за долния крайчец на мидата, а отгоре и отдолу, просто го смачкваше между показалеца и палеца си. И извиваше, извиваше. До разплакване. Не нейно.

Ние си траехме, защото знайно беше, че ако си признаеш, че в училище даскалът те е търкалял, значи е имало защо. А щом признаваш, че е имало защо, най-много и вкъщи да изядеш една порция шамари или юмруци. При вас как беше?
Моят татко беше изобретателен. Използваше колан, но и подръчни материали – лопатката за смет, от ония, старите, дървените закачалки. Гошо се оплакваше, че от маркуча за пералнята доста боли. От старите перални, онези, дето приличаха на варел.
Да ти опъне два шамара отрядник? Защото късаш нещо от крайпътните дървета. Или милиционерът Киряза да ти шибне един и ти откъсне хевиметълските значки от якето, докато влизаш на мач на „Черноморец”? Безценно!

Дори съм чувал и виждал познати и приятели – потърпевши да цъкат език с укор „То, сега, да не ги пипнеш, големи кокони станаха. Нас ни пукваха от бой, затова станахме хора, аз на моя един шамар не съм му обърсал, затова такава уста ми отваря насреща. Не отива на добро таз България, не... „
Прототипът на днешното суперуспешно комедийно шоу „Възгледите на един учител за всеобщата просвета” на Камен Донев е един скеч от вехтичкото и пак много гледано и любимо телевизионно предаване „Улицата” на Теди Москов.

Там, ако помните, един изтрещял учител обясняваше: „Ей тъй съм се родил, с бой, тъй ще си умра. То, боят не е да разгражда, то изгражда”. Последното оттогава е култов лаф на въоръжение на всеки български тарикат.
Всеки ден във Фейсбук можете да го видите няколкостотин пъти. Някой да вижда нещо нередно? Актьорът го е изиграл, за да покаже уродливото и абсурдното в него, но то се натъкна на всенародно обожание.

Не си задавайте въпрос защо, безплатен отговор ще ви дам. Защото българинът обича насилието. Българинът обича насилието във всичките му форми. То му помага. Много. Да си избие кретенските комплекси. Че е беден. Че не печели достатъчно. Че е слаб. Че е дебел. Че  е прост. Че е „втората по интелигентност нация след евреите”, а се оставя шепа изроди да му се подиграват в очите и да го държат за детеродните органи няколко десетилетия поред.

Че е слаба. Че е дебела. Че е проста. Че е грозна. Че няма големи гърди. Че „с кво е повече тая от мен, пък си живее като царица, ебати, как успя да го хване тоя, нейния балък”.
И... бой. Всеки според възможностите, всеки според потребностите. Живелите повечко се сещат откъде беше този девиз и кой го измисли. Големите ученици бият и тормозят малките.

Агресивните тъпаци в анцузи, с един пръст чело, блъскат по-слабите от тях, без да са чели комплексаря Ницше, че „единствено излишъкът на сила е признак за нейното наличие”, ами просто така... защото смятат, че който тренира, за да има големи мускули, трябва да набие някой, за да му ги покаже.
Мъжете бият жените си. Но за това е срамно да се говори. Някои жени бият мъжете си. За което, пък, е още по-срамно да се говори. Бой, бой, бой!

А една жена, която търкаля скапан живот, чувства се ограбена и унизена от него, вместо да причака след работа шефа си и му хвърли една гора шутове и шамари, блъска с юмруци по крехкото черепче едно бебе. И се опитва да го удуши.
А и „Който жали пръчката, не жали детето си” не е от Библията. Измислил го е Самюъл Бътлър. Английски поет от XVII век. Ние горе-долу в това време живеем. Че и в по-старо.


В категории: Коментари , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Трифонов
11.01.2019 13:21:52
0
0
Да, за съжаление има много хора (не само българи), които в гнева си преминават границите и вместо възпитателна мярка шляпането се превръща в побой и насилие. Това е вредно не само за физиката, но и за психиката на детето. То подронва достойнството му и го приучава на агресия. Моделът се възпроизвежда когато детето порасне и стане родител. Но от друга страна, липсата на всякакви възпитателни средства, включително шляпане по дупето е друга крайност, която е не по-малко вредна. Тя ще възпита малки диктаторчета, които ще се превърнат в големи диктатори един ден. А колкото до Библията, може би авторът не я е чел много внимателно. Ето какво казва най-мъдрият човек на земята, цар Соломон: "Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва отрано." (Притчи 13:24) Има място за всяко място под небето, включително и телесното наказание. Но то не трябва да става в гняв, а спокойно, с обяснение какво е провинението и защо родителят прибягва до него.
2
Биячката
05.05.2015 22:16:37
2
0
И аз се бях зарекла, че никога, никога, ама никога няма да удрям детето си! Да, ама не! То си зависи от детето. Не смятам, че каквато и да е крайност е добра. Но, понякога само добра дума не помага. С другото ми дете не ми се е налагало да използвам шляпане по дупето. В никакъв случай не оправдавам акушерката, но си мисля, че това не е нормална реакция. Не знам какво казват психолозите по въпроса, но ми се струва, че това си е вид душевен проблем.
1
02.05.2015 14:15:00
2
0
ПРИ ПАКОСТИ НА ДЕЦАТА ,ОПЪВАНЕ НА УХОТО,ШАМАР ПО ДУПЕТО С ГОВОРЕНЕ ОТ СТРАНА НА РОДИТЕЛЯ Е ПОЛЕЗНО ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО.НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ШАМАРА НА ЬАЩА МИ ЧЕ ОТКРАДНАХ ОТ СНОПИТЕ НА СЪСЕДА ВРЪВЧИЦА ЗА КМШИКОТ ТОГАВА НЕ ПИПАМ ЧУЖДО.ЗНАЧИ ИМА ПОЛЗА.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки