Европа между три пожара


Европа между три пожара
И всичко това заради едно потупване по рамото от Големия брат, затягащ колониалната примка около нещастната ни държава...
02 Май 2015, Събота


България може да изгори, ако пак се „сниши“ пред реалните заплахи

Автор: Стефан Солаков

Европейският съюз реагира болезнено на най-новите жертви от мигрантската трагедия в Средиземно море. С минута мълчание в памет на удавените и с нови обещания за наливане на допълнителни финанси в старите проекти за борба с бежанците лидерите на страните членки се опитаха като Пилат Понтийски да си измият ръцете и да отхвърлят отговорността за случващото се около границите на Стария континент.

Проблемът с бежанците неминуемо предизвиква емоционална реакция в европейските държави, в чиито основи трайно са залегнали принципите на хуманното и солидарно отношение към страните извън ЕС, където и сега, в ХХІ век на съвременната история, голяма част от човечеството живее в постоянен стрес и примитивни социални условия.

Да протегнеш ръка и да помогнеш на бедстващите народи е само едната страна на проблема. Не трябва да се пренебрегва и реакцията на мнозина европейски граждани, негодуващи от непрекъснато влошаващата се икономическа и социална обстановка в собствените им държави, която ги прави особено чувствителни към постоянния поток от имигранти и от растящата конкуренция в областта на намаляващите работни места, както и на все по-оскъдните социални помощи, орязвани редовно от икономически притеснените правителства в ЕС.

Проблемът с бежанците от година на година се задълбочава, приема различни измерения и все по-трудно предлага ефективни решения. Корените му са в страните, откъдето идват търсачите на надежда и това поставя Европа пред трудния избор да се намеси пряко в размирните региони, за да прекрати постоянната продукция на инкубаторите за бежанци към Стария континент.

Не трябва да се забравя и голямата вина на редица европейски държави, чиито геополитически интереси предизвикват постоянното военно и социално напрежение в обширни територии на Близкия изток и Северна Африка. Дори и днес френски командоси воюват в Мали, откъдето не малък брой бежанци почти всекидневно се изсипват пред вратите на европейската общност.
Да не говорим за кървавите събития в Либия, нестихващи след екзекуцията на Кадафи и свалянето на неговия диктаторски режим, успял все пак дълги години да контролира положението в този богат на петролни ресурси африкански регион.

Години наред някои от европейските лидери играха по свирката на Вашингтон и станаха съучастници на днешната разруха и липсата на какъвто и да е контрол в бившите си колониални страни. Политолози и анализатори все още умуват дали Щатите съзнателно не увлякоха европейските си партньори в пожара на т. нар. „арабска пролет“.
В по-далечен план един такъв замисъл може да се окаже решаващ за значителното отслабване както на икономическата мощ, така и на геополитическото влияние на ЕС в размирните райони на Ориента.

Бежанците в крайна сметка ще се превърнат в „петата колона“ на американските стратегически интереси по отношение на Европа. Трудностите, с които предстои да се сблъска Брюксел, неминуемо ще засилят зависимостта от Вашингтон и от неговите намерения за пряко участие в системата за сигурност на Стария континент.
Американците са царе първо да създават проблемите, а по-късно да предлагат своята помощ за тяхното разрешаване. Нито Меркел, нито Оланд или Камерън биха могли да устоят на внушенията на чичо Сам и на неговите разнообразни превъплъщения в стил „Пакс американа“ (Мир по американски).

От цялата бъркотия около нарастващите всекидневно бежански потоци най-много ще пострадат страни като България, явяващи се непосредствени граници на ЕС и в същото време лишени от икономически възможности за посрещане и настаняване на имигрантските ешалони. Късно проявената солидарност на Брюксел чак сега започна да се съобразява с критичното положение на граничните партньори, но в момента само на думи без конкретни планове за пренасочване на човешките потоци към по-богатите членки на ЕС.

Вторият, не по-малък пожар, който все още бушува в непосредствена близост до Стария континент, е конфликтът в Украйна. Въпреки усилията на европейските ръководители и двете споразумения в Минск, военните действия там продължават, макар и с по-малък интензитет.
Вашингтон трудно ще изпусне този геостратегически „кокал“ и възможността да настани войски на НАТО в непосредствена близост до Русия. Някои от шефовете в Брюксел започнаха да усещат желанието на САЩ да ангажира трайно европейските държави в обкръжаването на Москва и напоследък свирят отбой не само по отношение на военната ескалация, но и спрямо икономическите санкции срещу Русия.

У нас за голямо съжаление тези защитни рефлекси все още не са задействани, а първите мъже и жени на държавата продължават да са в плен на необяснимото послушание по адрес на Белия дом.
Президентът Плевнелиев лекомислено е оставен да се налудува в сектора за национална сигурност, което ще донесе допълнителни изпитания за българската държава.

Премиерът Борисов в типичния си стил да избягва подводните камъни в международните отношения на страната явно е решил да предостави на държавния глава пълната отговорност за един по-амбициозен ангажимент на София в украинските събития.
В случай на провал (почти сигурен като познаваме главния изпълнител) бате Бойко отново ще се появи целия в „бяло“ и с лекота ще препъне бившия комсомолски секретар от Неврокоп, мечтаещ да повтори президентския си мандат, облегнат на щитовете на американските му началници във Вашингтон.

Когато политическите ни „величия“ се надцакват, тогава единствен потърпевш е българският народ, който още дълго време напразно ще се надява някой да се сети за предизборните си обещания и да отпусне средства за бедните, гладните и болните, вместо да изпълнява безумните претенции на шепа политици да заменят хляба и маслото с топове и самолети втора употреба.

И всичко това заради едно потупване по рамото от Големия брат, затягащ колониалната примка около нещастната ни държава.
Третият пожар ще пламне, когато окончателно бъде подписано Споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа, известно още като Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), което предвижда значително намаляване или директно заличаване на голяма част от днешните икономически бариери между Вашингтон и Европейския съюз.

У нас все още се говори с половин уста за опасностите пред българската икономика и родното законодателство. Някои европейски партньори вече бият тревога и предупреждават, че ЕС ще бъде торпилиран от американските амбиции за икономическа хегемония над Стария континент.
Преговорите се водят с променлив успех, но още от сега е ясно, че американското лоби в Брюксел ще успее да прокара голяма част от претенциите на Вашингтон. Унгарците вече предложиха спешни консултации между отделните членки на ЕС с оглед да се избегне централизирания натиск на Еврокомисията в полза на американските интереси.

У нас, както се и очакваше, отговорните институции продължават да се „снишават“ и да чакат инструкции отвсякъде, но не и от народа суверен, който ги е изпратил във високите етажи на властта.
Нищо чудно накрая пак да се намерят необходимите грешници, с които да оправдаем днешното престъпно бездействие и бодро да се запътим към следващия провал в националната ни политика.


В категории: Коментари , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
историк анализатор
07.05.2015 19:24:56
0
0
ВСИЧКИТЕ СЪБИТИЯ НА АФРИКА ,БЛМЗКИЯ/ИЗТОК И ИСЛЯМСКИТЕ ДЪРЖАВИ СА ДЕЛО НА АВТОРИТЕ НА ' КОНТРОЛИРАНИЯ ХАОС''СА ОТ САЩ/СЪВЕТСКИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ/ ЗА ДА ППЕЧЕЛЯТ ОТ ОРЪЖИЕТО И ПРОТИВО БОРСТВОТО С ДРУГИЯ ВИНОВНИК/СССР-РУСИЯ/.ТОВА Е ИСТИНАТА .
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки