Старопрестолно Търново е велико с много неща, включително и с железопътните си гари, които са били сцена на ключови за българската история моменти.
Автор: Здравка Христова
Като обявяването на Независимостта, например. Днес тези исторически светини тънат в абсолютната мизерия на съвремието.
Особено плачевно е състоянието на „Трапезица”. Тази емблематична гара буди сантимент и умиление и никак не заслужава сегашната си съдба. Нищо, че от години на нея влакове не спират. Положението вътре е повече от трагично. Прозорците са изпочупени, мазилката е нападала, липсва каквото и да е било осветление. Всичко тъне в мръсотия. Няма я чакалнята, от информационното табло също не е останал и помен.
Всъщност, вековната сграда отдавна да се е срутила, крепи я само това, че навремето строителите са използвали качествени материали и са градили сгради като за вечни времена. Въпреки уверенията на БДЖ още от 2007 година, че там е планиран ремонт, резултати няма, нито пък наченки нещо да се прави в тази насока. И тъй като държавата очевидно не се интересува от гара „Трапезица“, общинската власт отдавна прави опити да добие собственост върху нея.
Още преди четири години местната администрация излезе с предложение до Министерството на транспорта да получи правата да стопанисва разрушаващата се жп спирка. Идеята е сградата да се превърне във виртуален музей. Хубавата инициатива обаче остава нереализирана.
Бюрократичната мудност бави проекта, а колкото повече време минава, толкова по-скъп става ремонтът на сградата. Общината бърза да започне проекта и по друга причина. В непосредствена близост до порутената гара се намира началната станция на зъбчатата железница, която струва на града 2,5 милиона лева. От тази година тя ще качва туристи на хълма Трапезица, достъпът до който бе възпрепятстван две поредни лета заради продължителни археологически разкопки и възстановителни дейности.
Сега там се очаква огромен наплив, но хората ще трябва да преминават покрай съсипаната гара, чиято гледка е потискаща, тревожат се от Община Велико Търново.
Сградата е символ не само на старопрестолния град, но и на Третата българска държава. Тя е пряко свързана с датата 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта си. Вместо на гара “Търново”, Фердинанд решава в съдбоносното утро да слезе на гара “Трапезица”. На нея той прави последните си крачки като васален княз.
В царския влак от Русе за Търново се е возил почти целият тогавашен политически елит. От гара “Трапезица” Фердинанд пешком минава разстоянието до църквата “Свети Четиридесет мъченици”, където е прочетен манифестът, с който България отхвърля напълно зависимостта си от Турция.
Церемонията се повтаря и на хълма Царевец. Малцина знаят, че първоначално кантонът се е намирал на около 200 метра от сегашното си местоположение, по посока Горна Оряховица. Почти готовата постройка обаче внезапно потъва в льосовата почва, поради което е изместена на днешното й място.
През 1897 г. известният русенски политик, банкер и предприемач Стефан Симеонов спечелва обявения от Народното събрание търг за построяването на железопътната линията Русе-Търново. За твърде кратко време по протежение на 130 километра се изграждат осем гари, десет спирки, много кантони, както и двата влакови тунела в старопрестолния град.
Официалното откриване на търновската гара е на 8 октомври 1900 г. То се превръща в истинско тържество за старостоличани и многобройните им гости. За вълнуващото събитие поканен княз Фердинанд, който обаче не идва.
Луксозни официални покани получават още членовете на правителството, видни депутати, ръководството на железниците. Според утвърдения протокол участниците в откриването на търновската гара и жп линията са в строго официално облекло - господата с рединготи и цилиндри, дамите са с дълги черни рокли и шапки с воалетки, военните са с парадните си представителни униформи.
Сред поканените високи гости е тогавашният началник на гара Татар Пазарджик Ованес Саваджиян, който става и първият ръководител на търновската гара. Церемонията по откриването е впечатляваща. Духовият оркестър свири българския химн, веят се националните знамена, разказва главният уредник на Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.
Първоначално влаковете между Русе и престолнината се движат само три пъти седмично. Тренът идва в понеделник, сряда и петък. От крайдунавския град “железните коне” тръгват в 16,31 часа, а от Търново – в 21,30 часа. Днес, със западането на някои от подбалканските линии, положението не е много по-различно, въпреки че влакове има всеки ден.
В онези далечни години железопътната гара изпълнява и функциите на телеграфопощенска служба, която приема препоръчителна, вътрешна и международна телеграфна кореспонденция, поддържа денонощна връзка с телеграфа в Търново.
През 1927 г. гарата е електрифицирана и с намиращите се около нея гостилнички, питиепродавници и други “вкусни мероприятия” тя става притегателен център не само за гостите пътници, но и за кореняците старостоличани. Тя е и мястото, където се посрещат официалните гости на града и културните делегации, и така успешно става важна част от делничния и празничен живот на Търново, разказва Тодорка Недева.
Освен гарите, е трябвало да се прокопаят двата влакови тунела, които и днес са невероятна атракция и забележителност на Велико Търново. Техните изкопи започват почти едновременно - първият от гара “Трапезица” е започнат на 1 ноември 1897 г., а вторият - под Света гора, двадесетина дена по-късно.
Сериозни перипетии съпътстват строежа на толкова екзотичния железен мост, свързващ двата тунела, през който минава релсовата линия. Две опустошителни наводнения, при които са отнесени част от железните конструкции, завлечени са работните скелета и какви ли не други строителни неволи, затрудняват забележителното дело.
Създатели на това сложно съоръжение са белгийски, френски, италиански специалисти и работници, както и български строители. Всички говорили само за него, възхищавали се от сложността на строежа и същевременно от скоростното изпълнение на тази железопътна отсечка.
Във фонда на Регионалния исторически музей се съхраняват уникални оригинални снимки, свидетелстващи за големия строителен размах на това така грандиозно дело, посочва уредничката и изследователка на съвременно Търново Катя Митова-Ганева.
Още в първите години след откриване на железницата за улесняване на излетниците, които посещават града и Царевец, археологическата секция на Туристическо дружество “Трапезица” организира направата на пътеки от жп моста откъм гара “Трапезица” към площад “Баждърлък” (днешния “Велчова завера”) и от жп моста до Каябаш (пл. “Асен I”).
Пътеките се обезопасяват с парапети, поставят се пейки. В двата края на новопрокараните пътеки и по входните артерии на града дружеството поставя пътепоказатели, които да упътват туристите към историческите забележителности, разказва още Катя Митова-Ганева.
