Лувре, Лувре, земьо кърджалийска!


Лувре, Лувре, земьо кърджалийска!
На практика вместо да бъдат изтъкнати българските елементи на това славно антично минало, експозицията в Лувъра се е превърнала в рекламна кампания на древната византийска култура
25 Април 2015, Събота


Или как надминахме македонците по самохвалство и безочие

Автор: Стефан Солаков

През април отбелязваме няколко дати, които ни връщат към трагичното, но славно минало на нашето Отечество. Припомняме си чутовния подвиг на априлските въстаници, чиято саможертва показа на целия свят, че на Балканите живее един храбър и свободолюбив народ.
През април свеждаме глави, за да почетем милион и половина арменци, изгубили живота си по време на най-страшните кланета през миналия век, извършени от младотурците в границите на Османската империя.

Цивилизованият съвременен свят е единодушен в своето поклонение пред невинните жертви на османските зверства и днес, 24 април, ще издигне мощен глас срещу всички опити да бъде омаловажен и забравен първият геноцид на ХХ век.
Успоредно с историческите дати, на които с гордост си спомняме, че сме потомци на славно и безстрашно племе, през април тази година един от най-известните музеи в света разтвори врати и за една впечатляваща изложба на античните изкуства по българските земи.

„Епопея на тракийските царе“ привлече вниманието на френската културна общественост с уникалните си експонати, обогатили световноизвестните колекции на прочутия Лувър. Факт, с който трябва да се гордеем като страна, която известният академик Дмитрий Лихачов преди години беше обявил за „държава на духовността“ и люлка на днешните европейски цивилизации.

Непосредствено след откриването на изложбата, вместо да се радваме, че името на България ще се превърне в емблема на античната култура, от Париж долетя тревожната вест за поредния скандал, предизвикан от нашенската политическа върхушка.
Напоследък често се шегуваме и дори подиграваме с грандоманските напъни на съседна Македония да „открадне“ историята не само на България, но и на целия балкански район.
Помпозните кичозни паметници в центъра на Скопие, където бяха събрани на едно място почти всички европейски герои от далечната и близка история на Стария континент, родиха и някои забавни анекдоти относно алчността на днешните македонски „историчари“ спрямо славното минало на съседните страни, присвоено по доста хайдушки начин от нашите западни „братовчеди“.

Емблематичната фраза „Луно, луно, земьо македонска!“ е може би най-блестящата илюстрация на тази типично балканска хвалипръцковщина, която наблюдаваме и при нашия виден литературен герой Бай Ганьо и неговите подвизи из Европа под мотото „Булгар, булгар!“.

Нещо подобно се случи и след откриването на широко рекламираната у нас изложба на тракийските царе в Лувъра. Вместо признание за славното цивилизационно минало по нашите земи, станахме свидетели на грозни прояви на съвременната байганьовщина на някои представители на т. нар. български елит – политици, културтрегери и журналисти.
Вместо като люлка на древните цивилизации, България бе експонирана в Лувъра като сурогатна майка, услужливо износила „културните отрочета“ на чужди народи. Един от кураторите на прочутия музей, грък по произход, обясняваше на развален български език колко добре сме постъпили като сме представили в Лувъра образци на гръцката антична култура по нашите земи.

Български журналисти, живеещи и работещи във Франция, бяха възмутени от тоталната липса на национална идентичност на изложбата на тракийските царе. Припомнено бе, че още преди Омир и неговата „Илиада“ храброто тракийско племе на мирмидонците, предвождани от легендарния Ахил по време на Троянската война, са били посочени като българи в летописите на Тукидид и други хронисти на древната човешка история.
На практика вместо да бъдат изтъкнати българските елементи на това славно антично минало, експозицията в Лувъра се е превърнала в рекламна кампания на древната византийска култура, която, противно на наивните очаквания на нашата министърка на туризма, ще привлече туристически потоци не към историческите ни места, а към и без това добре познатата дестинация на Гърция и нейните традиционни забележителности.

Едва ли някой ще се учуди, че приятел на това поредно изопачаване на нашата история е не друг, а отново министърът на културата Вежди Рашидов. Безпризорният хлапак от кърджалийските приюти, който успя навремето да се присламчи до няколко известни пияници в Клуба на българските писатели и да изгради съмнителна кариера на културен корифей и познавач на европейското изкуство.

С помощта на българските тайни служби бе изпратен на „специализация“ в Париж, където създаде някои деликатни сексуални връзки с известни художници във френската столица, използвани по-късно за специфични операции на нашето разузнаване.
Водещият офицер на оправното кърджалийче споделя, че негова най-силна черта не е била изкуството да извайва надгробни амурчета и печални мадони, а преди всичко пиянските запивки из бордеите на Монмартър.

Днес, когато политическата конюнктура изстреля побойника-пияндур на върха на нашата култура, се стигна до изключително срамния момент този кърджалийски бабаит да зачеркне с един замах всички постижения на поколения историци и изтъкнати дейци на българската култура, успели през изминалите десетилетия да наложат България като емблема на европейската цивилизация.

Само в Париж сме представили няколко незабравили изложби: „2500 години изкуство и култура в българските земи“ (1960 г. в световноизвестния музей „Пти Пале“ ) –  първа голяма експозиция на древните тракийски съкровища; „Средновековна България – изкуство и цивилизация“ (1980 г. в „Гран Пале“ с присъствието на най-високопоставени държавници от България и Франция).

Тогава редом с античното изкуството по нашите земи бяха изложени и прочути образци на българската иконопис, между които и Преславската керамична икона на св. Теодор Стратилат, обявена от френските експерти за „българската средновековна Джоконда“.
Всичко това беше подминато с просташката самовлюбеност не само на културния ни министър, обявил на всеослушание, че България чак сега влиза в световната история, но и от неговия всезнаещ началник, който, кой знае защо, се изцепи с малоумното изявление, че българската култура най-после излиза от досегашната си изолация, а главната заслуга за това имал Веждито и неговите контакти с „културните“ търговци от Лувъра.

Успели, впрочем, да присвоят ценни артефакти от нашата история и да ги представят като образци на гръцката цивилизация. Не без помощта и на някои български историци, известни с гръкоманските си залитания, изопачаващи отечествената ни история и позволяващи на чужденците да пооткраднат от доказаните ни заслуги към древната европейска цивилизация.
На българското политическо шоу в Париж, където тракийските царе бяха използвани предимно като фон на великите министри от кабинета „Борисов – 2“, гастролираха и някои приближени до властта клакьори, които по изключително арогантен начин използваха суматохата за евтина самореклама.

Някакъв дамски литературен кръг изведнъж се пръкна на френска земя и представи книгата „Рани от власт“ на известната майсторка на вкусни баници Валерия Велева, заслужила придворна дама на почти всички управляващи формации в годините на прехода.
Рамо до рамо с нея видяхме „писателки“ като Лея Коен, Милена Фучеджиева и други словоблудстващи дами, известни най-вече с откровената си омраза към всичко българско и главно към нашата изстрадала държава, описвана от тях като изостанала дълбока провинция на дъното на т. нар. балканска географска пустиня.

В обкръжението на тези литературни хейтъри господин Рашидов с презрение отмина воплите на прочутия църковен хор „Йоан Кукузел“, принуден да живурка мизерно във френската столица преди да изнесе сензационния си концерт в катедралата „Нотр Дам дьо Пари“.
Господин културният министър отмина с пренебрежение и тревожния сигнал от Калофер за потъването на паметника на Христо Ботев и за опасността от неговото изчезване в дупките на престъпната небрежност от страна на културното ведомство. С половин уста той обеща да намине след месец-два към Калофер, за да се запознае на място с бедствието.

Впрочем, повече от бедствие е днешното състояние на десетки български музеи и особено на онези в провинцията, които с цената на неимоверни усилия осигуриха голяма част от безценните експонати, отпътували за изложбата в Лувъра. Много от тях са пред финансов фалит и напразно очакват помощ от София.
Вместо да осигурят процент от значителните приходи, очаквани от експозицията на тракийските царе, и да ги разпределят на бедстващите български музеи, хората на Рашидов платиха на френските домакини над 300 хиляди евро за допълнителни разходи около изложбата в Париж.

Нечувана наивност или обикновено мошеничество – тепърва ще разберем за колко сме продали нашето славно минало и кой си е напълнил джобовете от тази поредна международна далавера.
Важното сега е, че надминахме по самохвалство и безочие македонците и с байганьовска гордост можем да се провикнем „Лувре, Лувре, земьо кърджалийска!“


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки