Отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...

Автор: д-р Петър Ненков, военен историк

Терминът „геноцид” е въведен за първи път в началото на 30-те години на XX век от полския юрист Рафаел Лемкин. Той получава международен правен статут след края на Втората световна война с приетата на 9 декември 1948 г.

Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид. Тя го дефинира като тежко престъпление против човечеството, свързано с  целенасочено и систематично унищожаване на дадена национална, етническа и религиозна група посредством тежко физическо или психическо нараняване, убиване, възпрепятстване на възпроизвеждането на членовете на тази група, насилствено отнемане на деца и причиняване на тежки условия за живот, с цел унищожение.

С тази Конвенция се осъжда садизмът на арийските варвари, унищожили повече от 6 милиона евреи в лагерите на смъртта.

Днес е прието, че първият геноцид в историята на ХХ век е извършен от турските власти над арменския народ. Арменският геноцид обаче не е първият в Европа.
След поражението на България в Междусюзническата война, през лятото и есента на 1913 г. над българите  н Одринска и Беломорска Тракия се развихря  дива вакханалия от животински страсти и зверства, извършени от аскера и башибозука, целяща тяхното пълно унищожение и прогонване от родните им места.

По своята зловеща характеристика това етническо прочистване и съпровождащите ги жестокости, извършени от турските власти, е престъпление срещу човечеството, изпреварило с две години ужасяващия геноцид над арменския народ, извършен от водачите на младотурците Енвер паша, Талят паша и Джемал паша.

Репресиите над арменците започват в края на ХІХ в. Жертвите през този период са около 300 000 души. През 1915-1916 г., по време на Първата световна война, турската армия понася тежки поражения в Кавказ от руската царска армия. Тя излива гнева си над беззащитното арменско население, което смята за пета руска колона в страната.

Следствие на извършените от младотурците масови кланета и насилствена  депортация загиват 1 000 000 арменци. Общо от 1895 до 1921 г. са избити 1 543 271 представители на този етнос, а много други са изселени от родните си места. Дванадесет арменски области в днешна Източна Турция са напълно обезлюдени от този етнически елемент.

През Първата световна война, през февруари 1915 г. са мобилизирани 60 000 арменски войници в турската армия. Те са затворени в трудови лагери и впоследствие са избити.

Оцелелите след войната не могат да се завърнат по родните си домове. Те са принудени да се заселят в различни страни на света, в това число и в България.

Силната им и справедлива омраза към турските поробители и палачи ги кара да се включат масово в българската армия през Балканската война (1912-1913 г.). На 4 октомври 1912 г. Щабът на действащата армия разрешава на арменците,  живеещи в България, да сформират рота от доброволци в състава на Македоно-одринското опълчение и възлага на завършилия Школата за запасни офицери в Княжево запасен подпоручик Карекин Наждехт да сформира и оглави ротата.

В хода на боевете, численият състав на ротата нараства до 273 души. Тя е включена в 12-та Лозенградска дружина в състава на Кърджалийския отряд на генерал майор Никола Генев. Арменските доброволци получават бойно кръшение на 4 ноември в боя с турците при Мастанли (дн. Момчилград). На 6 ноември при връх Узунхамитлер (Орлица) в Източните Родопи те започват ожесточени боеве с турците. Мощното  им „Ура“ оглася околността и възвестява спечелената победа.

След края на войната, арменската рота извършва дълъг и изнурителен поход през Кешан, Ипсала, Фере, Дедеагач, Гюмюрджина, Димирхисар, Петрич, Щип,Кочани и се завръща в София, където се демобилизира и се разформирова.

За проявен героизъм командирът на ротата, поручик Нъждехт, е награден с офицерски орден „За храброст”, а войводата Адраник Озанян е повишен в чин подпоручик и награден с войнишки орден „За храброст”. Същото отличие получават още 24 арменски доброволци, а 10 други са удостоени с медали „За военни заслуги”.

Днес арменските власти твърдят, че кланета над техните сънародници са много добре планирани от турското правителство и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава е прието и от международната общност в лицето на ООН и от Европейския парламент. 

Турция твърди обаче, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.  Тя възразява срещу използването на термина "геноцид" за описване на събитията от онова време и не поема отговорност за тяхното извършване, въпреки призива на известния турски писател и Нобелов лауреат Орхан Памук, да признае тези срамни  събития в нейната история.

Заради думите си той насмалко не бе линчуван от бесни турски националисти и лежа в ареста. Срещу него бе заведено дело от прокуратурата за уронване достойнството на турската държава и честта на турската армия, но бе оправдан от съда!

Всяка година арменците отбелязват на 24 април с факелни шествия и митинги в родината си и по света, където има тяхна диаспора, годишнината от геноцида. Нека склоним глава пред Голготата на тези мъченици и направим така, че повече никога да не се повторят ужасите на тези злодеяния.


В категории: История , Новини