Фрагменти от едно кърваво гонение

Автор: Камен Колев

През 1920-1922 г. прокудените от младотурското правителство арменски бежанци вследствие на геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война, пренасят в България древна утвар, за да я спасят от поругаване в храмовете в Родосто, Чорлу, Малгара, Одрин.
„Те са дошли с около 7-8 метални сандъка, с които са пренесли кръстове и свети мощи. Един от тези сандъци е в арменската църква „Сурп Кеворк” в Пловдив, 4 са в храма „Ечмиядзин” в Ереван, един е в Историческия музей в Пловдив, а другите са с неизвестна съдба. На някои от тях има криптирани надписи”, разказва почетният консул на Армения Ехиязар Узунян.

Днес част от тези безценни предмети са подредени в уникалната за България музейна експозиция в криптата на църквата. Сбирката е открита в чест на 1700-ата годишнина от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. В криптата се съхраняват мощехранителници, настолни и нагръдни кръстове, ръкописни библии, требници, потири и характерните за арменските църкви платна с библейски сцени и светци.

Сред най-ценните експонати са старинните икони, рисувани от зографи преди близо 300 години. Една от тях е "Света Богородица „Одитрия” Пътеводителка", създадена в края на XVIII в чумаво време от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" от XIX в., която е с изящно резбована позлатена рамка и др.

Как бе отреден парцелът за Арменските гробища

Веднага след Освобождението - на 15 март 1878 г., с приемането на първия градоустройствен план на града, пловдивската община отрежда парцел от 12 декара за арменски гробища. Намира се между гробищните паркове на православните и католиците. 
Построена е малка къщичка за персонала, а през 1923 г. е направен параклис в арменски стил, наречен "Свети Йоан Кръстител". Там се извършват  церемониите по опелото на покойниците. По повод 50 години от арменския геноцид, през 1965 г. тук е издигнат  паметник на жертвите, дело на скулптора Хазарос Бедросян. За целта той използва монументален надгробен паметник, останал безстопанствен.

От източната страна на пиедестал е скулптурна група с майка, прегърнала дете, олицетворение на Майка Армения, поела грижите за своите сиротни деца. На върха на паметника има земно кълбо с гълъб.
30 години по-късно старата къщичка е заменена с нова ритуална зала и други помещения. В наши дни, през 1994-96 г. е построена нова сграда на мястото на старата къща за гробищния персонал. Тя се състои от ритуална зала, стая за битови нужди и други помещения.

Френска фабрика за шоколад реагира на геноцида с... картички

В края на XIX и началото на XX в. било обичайна практика европейските фабрики за шоколад да слагат колекционерски картички в опакованите продукти. Обикновено изображенията били с владетели от миналото, образи на животни, изгледи от природата.
Така хората били насърчавани да купуват опаковките, за да попълват колекциите си.
Но една френска шоколадова фабрика – Chocolaterie d’ Aiguebelle към манастира на Ла Трап, през 1898 г. нарушава статуквото и отпечатва серия от 14 пощенски картички, които разказват за избиването на арменци в Османската империя през 1895–96 г.

На тях са изобразени жестоките кланета, извършени от турци и кюрди мюсюлмани, както и техните зверства над мирни гърци от остров Крит и християнски свещеници.
Картичките са отличени със златен медал на Световното изложение в Париж, въпреки че предизвикали шок сред европейските общественици. Една от тези колекции е закупена на търг преди няколко години от Музей института на арменския геноцид в Ереван. 

Режисьори разказват в ленти трагичната история на арменците

Къщата на Степан Хиндлиян в Пловдив, дала подслон на десетки арменци, става терен за снимките на филма на братя Паоло и Виторио Тавиани „Чифликът на чучулигите". Той разказва за геноцида над арменците в началото на миналия век. Филмът е съвместен проект на Италия, България, Испания и Франция, екранизация по романа на писателката Антония Арслан.

Годината е 1915. Семейството на Арам Авакян, наследник на богат арменски род, живее в малък турски град. Брат му Асадур е известен доктор във Венеция, който не може да преодолее тъгата по близките си. След години раздяла двамата решават да се срещнат в родната Армения. Но докато Асадур се подготвя за пътуването, политическата ситуация в Турция се променя коренно.

Заповядано е военни части да избият всички арменци от мъжки пол, а жените и момичетата да депортират, за да ги изтребят в близост до Халеб. Тази трагична участ застига и рода на Арам Авакян, който също е убит преди да види брат си. Надеждите са в младата Нуник,  която е решена да направи всичко, за да спаси поне оцелелите деца от рода си. 

Филмът бе представен тази година в програмата на „София филм фест” заедно с още две ленти, посветени на Армения и нейното минало - „Раната” на Фатих Акин и „Безкрайно бягство, вечно завръщане” на режисьора Харутюн Хачатрян.
Акин - режисьор от турски произход, започва разказа си от Мардин, където турската полиция една вечер събира всички мъже арменци в града. Сред тях е и младият ковач Назарет Манукян. Той успява да се спаси от гибел, но семейството му е пръснато. Години по-късно научава, че има вероятност двете му дъщери да са живи. Започва да ги издирва и търсенията му го отвеждат от пустините на Месопотамия до Хавана и прериите на Северна Дакота.

„Раната” е лична реакция към трагична част от световната история”, казва за филма Мартин Скорсезе.
Още една лента – от режисьор арменец, разказа на филмовия фестивал за трагичната участ на арменците. Харутюн Хачатрян започва през 1988-1989 г. своите проучвания за отчуждението сред арменските общности, живеещи в изгнание. За 20 години той заснема огромен архив от истории и разказва съдбите на няколко арменски творци в пет отделни ленти.

„Безкрайно бягство, вечно завръщане” (2013) е първата от тази поредица. Тя изследва какво се е променило в Армения от 80-те години насам и какво кара хората да се връщат и да напускат страната си отново и отново.


В категории: Горещи новини