Необходимата парламентарна подкрепа ще бъде постигната трудно, а критиките към идеята тепърва ще набират скорост
Автор: Анна Александрова
Петата поправка на действащата българска Конституция се очертава като несъмнен приоритет в работата на третата сесия на 43-ото обикновено Народно събрание, която бе открита в сряда след 10-дневна Великденска ваканция. Всъщност става дума за четири поправки, три от които касаят работата на Висшия съдебен съвет, наричан още и правителство на съдебната власт, а четвъртата предвижда главният прокурор на републиката да се отчита всяка година пред парламента.
Прочее, оказа се, че това е идея на самия Сотир Цацаров, който в момента има доверието на едва 11 процента от гражданите – поне според данните от последното социологическо изследване на агенция „Алфа рисърч“.
Пореден скандал около ВСС
И още нещо – в деня, когато депутатите възобновиха работа, а на осъществяването на съдебната реформа бе отделено ключово място в декларациите на всяка една от парламентарните формации – гръмна поредният от многото скандали, разтърсващи периодично съдебната система. Той идва броени дни след ареста на съдията от СГС със спрени права Румяна Ченалова и засяга пряко Висшия съдебен съвет.
Потвърдено бе, че някои от кандидатите на изпита за младши прокурори, организиран от Атестационната комисия на ВСС, са разполагали с предварително решени съдебни казуси, а един от тях – съдебен помощник в СГС – е хванат да преписва. На изпита са се явили 1000 души, сред които и деца на магистрати, като засега не е ясно колко от тях са имали изпитните задачи.
Този скандал вещае поредно срив в доверието към съдебната система като цяло и в частност – към ВСС, който и без това търпи твърде много критики за работата си, поради което е и център на исканите промени в Конституцията.
За ремонт на върховния ни закон пръв отвори дума неотдавна премиерът Бойко Борисов, според когото извършването на истинска съдебна реформа е невъзможно без промяната на текстове в него.
Веднага пролича, че тази идея горещо се подкрепя както от министъра на правосъдието Христо Иванов (който вероятно е и неин автор), така и от президента Росен Плевнелиев, декларирал незабавно готовността си да инициира исканите промени.
В сглобяване на квалифицирано мнозинство
За тях обаче е необходимо т. нар. квалифицирано мнозинство в Народното събрание, т.е. гласовете на 160 от 240-те депутати. Събирането на гласовете, с които разполагат ГЕРБ (84), Реформаторския блок (23), Патриотичния фронт (18), АБВ (11) и БДЦ (14) показва сбор от 150 гласа, като при това подкрепата на Патриотичния фронт и БДЦ съвсем не е гарантирана, докато гласовете „против” на БСП-Лява България и на Атака изглеждат сигурни. При това положение отново може да се окаже, че ДПС е скритият коз в търсеното от ГЕРБ мнозинство по интереси.
Лидерът на ДПС Лютви Местан вече декларира такава готовност, но при определени условия, едно от които изглежда съвършено неприемливо, защото по същество представлява пореден ултиматум за отказ на управляващите от подкрепата и партньорството на Патриотичния фронт.
Надали е излишно да се припомни, че депутатите на ДПС не подписаха приетата през 1993 г. от Великото народно събрание Конституция на България и в този смисъл нямат моралното право да се явяват в ролята на патерица за нейната промяна.
От МС в прав текст – искаме нов ВСС
На практика основната цел на предлаганите конституционни промени е да се прекрати мандатът на сегашния Висш съдебен съвет и да се пристъпи към избора на нов, който ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегии и ще има значително по-къс мандат – 4 или дори 3-годишен, вместо сегашния 5-годишен мандат. Това стана ясно от съвместната пресконференция в сряда на премиера Бойко Борисов, ресорния министър Христо Иванов и министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
„На първо място, сега действащият Висш съдебен съвет – и в докладите от Брюксел, а пък и ние самите, и критиките, които виждаме в медии, не е достатъчно ефективен. Ако не се промени Конституцията, той ще остане да действа още две години и половина”, заяви в прав текст премиерът Борисов.
Той допълни, че се предвижда увеличение на частта от прокурорската колегия на ВСС, която ще бъде избирана от парламента, като главният прокурор няма да се отчита веднъж годишно пряко пред Народното събрание, а пред прокурорската колегия на ВСС.
Оказа се, че буквално часове преди пресконференцията в Министерски съвет управляващите са обявили своите конкретни намерения пред главния прокурор Сотир Цацаров и председателите на ВАС и ВКС.
По думите на министъра на правосъдието Христо Иванов „сутринта спорихме и разговаряхме, но се постигна един много конструктивен баланс, който ни позволи да излезем пред вас и да кажем, че имаме подкрепата и разбирането на тези фигури“.
Иванов допълни, че разделянето на ВСС на две камари цели както по-ефективен съд, така и по-ефективна прокуратура.
Директива към ГЕРБ
„Надявам се ГЕРБ, когато чуят, че имат решение на правителството си, съответно да оттеглят своя законопроект за промени в Закона за съдебната власт”, коментира в сряда премиерът Бойко Борисов по адрес на внесения от Цветан Цветанов и група депутати от ГЕРБ законопроект за съдебна реформа, в който също се предвижда разделянето на ВСС на две колегии.
Както вече „Десант” информира, някои анализатори коментираха внесения от Цветанов законопроект като „бламиране” на правосъдния министър, докато самият Цветанов го определи като благородно състезание кой да е пръв. В тази „надпревара” по писане на проекти за съдебна реформа се включи и АБВ, които внесоха свой вариант.
С дата 22 април премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че и двата не го устройват: „Не са това, което ние като правителство искаме. Те са козметични и малки... Исках да съм убеден, че това, което ще предложи министърът и ще излезе с мой подпис, максимално ще го има в този законопроект. Той ще стои две седмици на сайта, нямаме амбиции да се кичим като носители на реформи №1. Това е нещо, което го иска народът и Брюксел. Когато се надпреварват да внасят закони, това е хубаво”, обясни министър-председателят.
На същата пресконференция стана ясно, че министърът на вътрешните работи и вицепремиер по коалиционната политика Румяна Бъчварова е натоварена със задачата да осигури нужната парламентарна подкрепа за предложенията на правителството за поправка в Конституцията.
Извънпарламентарните гласове „против”
Вече е съвършено ясно, че критиките към така предлаганите промени в Конституцията звучат силно и извън сградата на Народното събрание и тепърва ще набират сила. Което не е без значение и за крайното решение дали да подкрепят промените на онези парламентарни сили, които тепърва ще претеглят аргументите „за” и „против”.
Изненадващо за мнозина против исканите промени в Конституцията се обяви проф. Георги Близнашки, който вън от битието си на служебен премиер с неприкрити симпатии към ГЕРБ, бе и остава един от най-големите български учени в областта на конституционното право.
Управляващите са се оплели „като пилета в калчища” и в крайна сметка са извадили предложения за конституционни промени, които са „сценарий, съшит с бели конци” за овладяване на съдебната система, заяви експертът в ефира на една от националните телевизии.
Професорът изтъкна, че е „за” разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска камари, но намаляването на мандата и премахването на тайното гласуване са антидемократични и са именно това, срещу което хиляди българи протестираха преди 2 години.
Близнашки припомни, че само един Висш съдебен съвет е изкарал мандата си: „Всеки се опитва да яхне съдебната власт, да я оседлае и да я вкара в правия път”. По думите му разделението на властите предполага по-различна политическа култура, а промяната в Конституцията би довела до резултат, само ако има разбиране, че съдебната власт трябва да бъде оставена на спокойствие.
Сходна позиция защитава и членът на ВСС Ясен Тодоров.
„Същността на реформата и по-доброто правосъдие не е в смяната на личния състав на този Висш съдебен съвет. Промените, които трябва да се направят, са промени в процесуалните закони, за да има по-бързо, по-справедливо и по-предвидливо правосъдие“, коментира пред журналисти Тодоров, който е и председател на Етичната комисия на ВСС.
Според него не е нормално да се променя Конституцията, за да се смени персоналният състав на един съвет, пък ако се иска по-добро правосъдие – да се пипнат тези закони, с които магистратите работят и да им се отвържат ръцете.
Ясен Тодоров изтъкна, че намаляването на мандата на ВСС от 5 на 3 години ще постави в абсолютна зависимост от изпълнителната и законодателната власт кадровия орган на съвета, защото в рамите на един парламент ще могат да бъдат избрани даже два съвета.
Непротивоконституционствувателствувайте!
Съдебната реформа, около която се обедини управляващото мнозинство, няма как да стане без свикването на Велико Народно събрание, защото само то може да извършва промени във формата на държавно управление, коментира през последните дни бившият конституционен съдия Георги Марков.
В студиото на bTv той се аргументира, Като се позова на Решение № 3 от 10 април 2003 г. на Конституционния съд. То тълкува разпоредбите на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”.
Според него в това понятие влизат и „органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им”.
С това решение на КС се казва – нищо не може радикално да се направи в съдебната власт – необходимо е ВНС”, разтълкува Марков. Той припомни, че това решение беше провокирано от „големите напъни за съдебна реформа” на НДСВ, които предизвикаха спорове след предложението за увеличаване на властта на ресорния министър.
Георги Марков допълни, че Конституционният съд няма как да се произнесе по този въпрос, тъй като вече е тълкувал нормата и в този смисъл актуалният въпрос е готови ли са сега представените в парламента партии да свикат Велико Народно събрание.
Практически на същото мнение е и Димитър Гочев, който бе съдия в Конституционния съд от 1994 до 2003 г. Той обаче смята, че ако се стигне до свикването на Велико Народно събрание, би било най-добре то да се ангажира с изработването на изцяло нова Конституция на България.
