Населението на страната намалява с 40 000 на година. Най-лоши са тенденциите в регионите, в които българският етнос доминира
Автор: Илияна Христова
Населението на България продължава да намалява, стареенето е дълбок необратим процес. Намаляват жените в репродуктивна възраст. Топи се и трудоспособното население. Тенденциите са най-лоши в регионите, където българският етнос традиционно доминира.
Демографската криза е обхванала цяла Европа, но страната ни е с едни от най-лошите показатели на континента. Продължават да емигрират млади хора. Това си изводите, които могат да бъдат направени от данните за населението на Националния статистически институт (НСИ) за 2014 г.
Те бяха изнесени на 17 април т.г.. Повечето медии им отделиха кратко място в новинарските си рубрики. Вместо да бият камбана, ежедневници и телевизии по навик претупаха тревожните вести като нещо вече познато и безнадеждно непроменимо.
Камбаната я бием ние. Предлагаме ви почти пълен преразказ на изследването, съпроводен с необходимите изводи. Наясно сме, че всички тези данни се трупат от години. Сензация липсва, но целта ни не е да правим такава. Ножът реже кокала, а обществото ни е безчувствено като при упойка. Искаме да го събудим за действие.
Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4% от живущите на Европейския съюз (EС). В сравнение с 2013 г. българите намаляват с 43 479 души, или с 0,6%. Спрямо националното преброяване през 2011 г. сме се стопили със 160 000 души. Това показва, че България всяка година се свива с около 40 000 – колкото е един среден български град (примерно Монтана).
Тук припомняме, че само преди месец ЦРУ изнесе данни, според които населението на България е точно 6 924 716 души. Поразителна е точната бройка, която оповестиха американците, както и фактът, че те казаха това, което всички българи знаят – под 7 млн. сме, и то отдавна. В този смисъл трябва да отчетем, че ЦРУ брои по-добре от НСИ.
В ход е процесът на остаряване. В края на 2014 г. българите на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20,0%. Делът на тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3,1. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените. В регионален аспект делът на най-възрастните е най-висок в областите с преобладаващо български етнос - Видин (27,9%), Габрово (26,7%) и Ловеч (25,6%). Общо в седемнадесет области този дял е над 20,0%. Само два са регионите, чието население се увеличава - София (столица) - с 0,5% и Кърджали - с 1,0%.
Относителният дял на младежите под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18,0%, и Бургас - 15,2%. Т.е. това са региони с добри показатели. Тук трябва да се припомни, че двете области, особено Сливен, са с висок дял на ромското население. Най-зле по този показател са Габрово, Смолян, Перник и Кюстендил.
Всеизвестен факт е, че стареенето е процес, характерен за целия ЕС. Това е тенденция от години и заради нея държавите от западната част на континента се стремят да привличат млади хора – от Източна Европа, Африка и Азия, нужни като работна ръка. В началото на 2014 г. общо за ЕС относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18,5%, или с 0,3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-зле е положението в Италия (21,4%), следвана от Германия (20,8%) и Гърция (20,5%). Най-нисък е делът на възрастнитe в Ирландия - 12,6%. Младите хора са кът в Германия (13,1%), а България и Италия са втори в тази печална статистика (13,9%). Отличник отново е Ирландия (22,0%). Европейският контекст е важен, защото показва къде точно е България.
Ние сме с най-висока смъртност в ЕС. Ирландия и тук е отличник, следвана от Кипър. Освен страната ни, значително по-висока от средната за ЕС е смъртността в Латвия - 14,3‰ и Литва - 14,0‰. Пак се връщаме у нас – с най-висока смъртност са областите Видин - 22,2‰, и Монтана - 21,3‰, следвани от Враца и Ловеч.
Населението в трудоспособна възраст в края на 2014 г. е 4403 хил. души, или 61,1% от българите. То намалява с над 68 хил. спрямо предходната година.
Няколко думи за раждаемостта. Най-висока е в областите Сливен - 12,4‰, следвана от София (столица) и Бургас (отново имаме Сливен и Бургас). Най-зле е положението в Смолян, Габрово и Видин.
В градовете живеят 5 267 480 души, или 73,1%. Селищата без жители са 164. Такива най-много има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В една пета от населените места живеят от 1 до 49 души.
С население над 100 хил. души са седем града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. В тях живеят 34,6% от българите – концентрирана урбанизация.
Неравномерно е разпределението и по общини – в големите живеят 40,2% от населението. Благоевград, Пловдив, Враца и Варна са регионите, които най-много “захранват” столицата с хора.
През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Т.е. това е официалната емиграция. Знае се, че неофициалната е многократно по-голяма. 55% от емигрантите са на възраст между 20 и 39 години. Най-предпочитани дестинации са Германия, Великобритания и Испания.
Запазва се също така и тенденцията на увеличаване броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1276 през 2013 г. на 1517 през 2014 г.
И една нелоша вест - градовете са намалели с 5 017 души, респективно с толкова са нараснали селата. Т.е., все пак е започнало изнасяне от големите центрове към малките населени места. Ако процесът продължи, може да се надяваме на съживяване на някои западнали села.
Но добрите новини са капка в океана. Какво ни остава да добавим? Май нищо. Черната демография се рисува пред очите ни вече две десетилетия и половина. От време на време някой пише, алармира, резултат - няма. Свикваме и живеем като щрауси. Но това точно завиране на главите в пясъка е причина за обхваналата ни безнадежност.
Време е българите да поискат национална политика за опазване на самите себе си. Трябва да я проведе държавата. Каквото има да се спаси, трябва да се спаси сега!
Българите по света
Испания, САЩ (с Аляска) и Турция са страните от чужбина, в които са се родили най-много деца с български акт за раждане в периода 2003 г. – 2014 г. Това показва справка, изготвена от блогъра Боян Юруков. Той е направил изчисленията на база събрани от него данни от ГРАО и интернет. В подреждането следват Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Гърция. Не малка е емиграцията ни и в Канада, Русия, скандинавските страни, Украйна, Полша, Австрия, Швейцария, Португалия, ЮАР, Австралия. Българи има дори в Китай. На сайта си http://yurukov.net/ блогърът е направил и интерактивна карта, в която за 60 секунди е показана динамиката на ражданията на всички българчета в чужбина. Според него за 10 години те са 96 653.
ami az iskah da pravja mnogodetno balgarsko semejstvo s dashteri i sinove ot ljubimi predposhitani balgarski i hristianski sheni kakto djado mi e imal 5 sina i 3 dashteri ot 2 sheni no si zagubih energiata da opravjam vsaimnootnosheniata
meshdu balgari i balgari balgari i nebalgari i nebalgari i nebalgari kato pomagah dori i na djado mi gorbashov djado mi kohl djado mi reagan i drugi djadovzi i babi no dosega imam samo shast ot nasledstvoto ot djado mi i baba mi edna kirpishena kashta na selo dokato drugite si pravili hotelite milionite bankite semejstvata a ot drugite
djadovzi i babi shishovzi i leli dosega njamam nasledstvo i njamam dori materialni i drugi vidove oblagi . zatova i ne shelaja i na drugi djadovzi i babi da pomagam za opravjane na vsaimnootnosheniata dokato ne polusha garanzii za materialni i drugi oblagi za moja prinos za mir i za targovii i za ljubov
i taj kato ne shelaja drugi da mi kasvat kakvo da jam ,pia,ljubja to shelaja da bada mlad zdrav bogat silen potenten fertilen suverenen targovski zar s ljubimo mnogodetno semejstvo s ljubimi ot mene odobreni sheni
i zatova i v minalo i nastojashte i v badeshte dobrovolno saglasie pari i ljubov davam samo za tova koeto mi nosi trajno tova koeto trajno obisham
