Мъченикът е наклеветен от една туркиня и е обесен едва 28-годишен
На 23 април православната църква почита паметта на един от последните български светци – Лазар Български. Той бил родом от село Дебел дял, което се намира на 14 км от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. По данни на архимандрит Нестор от Великотърновската митрополия родът му съществува и до днес.
Детството на Лазар било тъжно. Той останал сирак и неговата мащеха много го тормозела. Затова решил да напусне дома си и заминал на юг в Мала Азия. Там бил нает за овчар в село Соми. И тъй като бил трудолюбив и пестелив, когато станал на 28 г. имал вече 40 овце.
Един ден, докато пасял стадото, заспал. Минала една туркиня, кучето му я нападнало и скъсало дрехата й. Когато се прибрала у дома, жената наклеветила Лазар, че той я е нападнал. Щом узнал за това, нейният мъж веднага хукнал да търси пастира, за да го убие. Но тъй като не го познавал, пребил вместо него съдружника му. А когато узнал от съпругата си, че това не е бил нейният оскърбител, и виждайки, че битият не е умрял, размислил, че може да го даде на съд.
Лазар разбрал, че жената е преиначила случилото се, но решил да не се крие, за да не потвърди по този начин нейната лъжа. Останал при стадото си, за да покаже, че е невинен. Агата веднага изпратил да го доведат, заедно с пребития му съдружник. Невинният българин бил осъден да лежи в затвора.
Лъжата за поруганата чест на туркинята се разчула и всички повярвали в нея. За да се заличи този позор, негови роднини обещали на агата хиляда гроша, за да потурчи Лазар или да го обеси. На агата много му се искало да вземе тези пари, но съдията не разрешавал. Пък и имало свидетели, които описвали случилото се така, както е било, и смятали обвинението за клевета.
Тогава агата решил да узнае истината от самия овчар и заповядал да го бият по краката, за да признае какво е сторил. Лазар разказал всичко както си било в действителност, а не както му се искало да е на турчина. Това още повече ядосало велможата и той заповядал да оковат овчаря във вериги. Самият Лазар пожелал да бъде екзекутиран в името на Христос. Осъдили го на обесване. Събрали се много християни, за да се молят за него. Дори турците се смутили от смелостта и волята, които проявявал. Накрая мъченикът бил убит на 23 април 1802 г., едва 28-годишен.
Над мощите на св. Лазар са ставали много чудеса. За тези светини всепреподобният йеромонах Авксентий отбелязва: „Учудвах се на мекотата, която имат неговите свети мощи. Познавам други мощи, които остават твърди и съвсем негъвкави. А на благословения Лазар развързах ръцете, които бяха вързани назад, и ги скръстих върху гърдите му без труд, като че ли беше издъхнал в същия миг. Също затворих очите му и така го погребах“.
За светията е написано житие и е съставена служба в негова чест. Според описа на проф. Иван Шишманов те се съхранявали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски. Но сега се намират в неизвестност.
Образът на св. Лазар Български е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангели”, където е означено и родното му село Дебел дял.
