Лечебните свойства на киселеца


23 Април 2015, Четвъртък


Растението действа общоукрепващо на организма


Киселецът (Rumex acetosa L.), както и лападът, принадлежат към семейство Лападови (Polygonaceae), включващо 46 рода с около 1100 вида. Това са покритосеменни растения, повечето от които са тревисти и храсти, но има и дървесни видове. Разпространен е по целия свят, но най-често се среща в умерените зони на Северното полукълбо.

Киселецът вирее почти навсякъде у нас. Като храна и билка се използват листата му (в някои рецепти - и меките стебла и корените), които се берат по време на цъфтежа, който по нашите ширини настъпва през юни и юли.
Листата на киселеца са богати на оксалова и силициева киселина, на калциеви и магнезиеви соли, съдържат високо количество витамин С, както и каротин, флавоноиди и др.

Растението проявява затягащо и пикочогонно действие. Билката подобрява работата на черния дроб и жлъчката, чрез нея се постига нормална киселинност на стомашния сок, подобрява апетита.
Поради високото си съдържание на витамин С е добре да се приема като храна и под формата на лечебно средство при признаци на хиповитаминоза, основана на недостиг от витамин С.

Освен благоприятното си въздействие при чернодробни и жлъчни заболявания, оказва видим положителен ефект и при повишени стойности на лошия холестерол в кръвта, при появата на кожни лишеи, диария и дезинтерия.
Прочиства до известна степен кръвоносните съдове при атеросклероза. При така наричаната пролетна умора има тонизиращо организма действие.

Киселецът е съставка на старо индианско противораково средство, известно като Есиак, което включва и репей, хлъзгав бряст и китайски ревен.
Пресният киселец може да се съхранява до 3 дни в хладилник, а бланширан се запазва до шест месеца във фризер. Може да се ползва и изсушен, но голяма част от ценните му съставки се губи с течение на времето.

Рецепта 1 (с общоукрепващо действие): Около 1 с.л. от наситнен свеж киселец се запарва с 300 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 к.ч. 3 пъти на ден преди храна.

Рецепта 2 (при възпаление на пикочния мехур): Преди лягане да се взема вана с отвара от киселец. Слагат се 500 г киселец в 1 л вода, слага се на огъня и ври 10 мин. Отварата се прецежда и се излива в пълната вана с температура на водата в нея не повече от 36 градуса. Във ваната се престоява 8-10 мин.

Рецепта 3 (при ангина и треска): Свежи листа и меки стъбла киселец се измиват добре с течаща вода, попарват се във вряла вода, нарязват се на ситно и и се претриват с дървена лъжица. Кашата се прецежда и изстисква през плътна тъкан (тензух, два – три слоя) в емайлиран съд и полученият сок се слага да ври 3-5 минути. След като изстине, съхранява се в хладилник. Приемат се по 1-2 с.л. 3 пъти на ден по време на хранене.

Рецепта 4 (при разстройство): Две с.л. наситнени корени от киселец се заливат с 300 мл гореща вода, варят се на водна баня в продължение на 30 мин. и се оставят да изстинат 10 мин. Отварата се прецежда през многослойна марля и се получава обем, близо до изходния. Вземат се по 2 с.л. 3 пъти на ден 30 мин. преди храна.

Противопоказания. Честото приемане на киселец под формата на храна или като лечебно средство по дадена рецепта може да доведе до образуване на камъни в бъбреците. Поради това не се препоръчва употребата му при бъбречни заболявания, както и при артроза и подагра.


В категории: Здраве , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки