Българският принос в овладяването на Космоса


Българският принос в овладяването на Космоса
Лунният модул „Орел“, конструиран от българския инженер
10 Април 2018, Вторник


Иван Ночев конструира реактивните двигатели на модула ,,Орел”, с който американците кацат на Луната през 1969 г.

Автор: д-р Петър Ненков

На 12 април светът отбеляза международния ден на авиацията и космонавтиката. По този повод нека си припомним славните страници от българския принос в овладяването на Космоса.

На 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в американския щат Хюстън е изстрелян космическият кораб „Аполо 11", който има за цел да изпрати човек на Луната. Направен е опит за осъществяване на една вековна мечта на човечеството - да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „Аполо 11" с трима астронавти на борда – Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине 386 000-километровото разстояние от Земята до Луната. 800 млн. души в 54 страни на света наблюдават пред телевизионните екрани как на 20 юли спускаемият апарат се отделя от космическия кораб и се насочва към лунната повърхност.

Кацането в Морето на спокойствието е успешно, люкът се отваря и по малка стълбичка пръв стъпва на Луната астронавтът Нийл Армстронг. Той правил три малки крачки по лунната повърхност и изрича паметните думи: „Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!” 19 минути по-късно на Луната стъпва и астронавтът Бъз Олдрин, който, потресен от гледката, отбелязва: „Величествена самота."

След това двамата астронавти поставят стоманена плоча, текста на която прочитат пред камерата: „Тук, хора от планетата Земя първи стъпиха на Луната, юли 1969 г. след раждането на Христос. Дойдохме с мир от името на цялото човечество.” Астронавтите забиват знамето на САЩ , вземат скални късове от лунната повърхност и заснемат околната местност. След това се прибират в спускаемия апарат, който плавно се откъсва от Луната и скоро се скачва с „Аполо 11", където ги чака Майкъл Колинс. Оттам - всички заедно поемат обратно към Земята, където ги посрещат триумфално като герои.

Малцина в страните зад „желязната завеса”, в това число и в България, разбират за този факт. Нещо повече, единици от тях знаят, че един от основните конструктори на спускаемия модул на „Аполо 11” е българинът Иван Ночев. Животът му е като легенда.
Роден е в Карлово на 23 септември 1916 г. Завършва с отличен успех местното техническо училище „Братя Евлоги и Христо Георгиеви”. Започва работа в казанлъшкия военен завод „Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
Когато на закътаното сред гористите възвишения на карловската Средна гора Марино поле се построява военно летище и авиоремонтна работилница, Иван Ночев е сред първите, който започват там работа.

Присъединяването на България към оста Берлин, Рим и Токио през 1941 г. налага превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители „Месершмит 109 Густав“ и „Месершмит 109 Емил”. Те обогатяват морално остарелия авиопарк на изтребителните части в българските въздушни войски, състоящ се най-вече от чешките двуплошници без радиостанции „Авия”, наричани шеговито от нашите авиатори „Догани”. 

На тримесечна специализация в Германия, за да усвоят ремонта и експлоатацията на немските изтребители, заминават група български авиотехници. Сред щастливците е и Иван Ночев. През есента на 1942 г. той кандидатства и е приет в Берлинската политехника.
В столицата на Райха вече се чува леденият полъх на войната и въпреки истеричните обещания на министъра на хитлеристката пропаганда д-р Гьобелс, че над Берлин няма да падат съюзнически бомби, истината е съвсем друга. След една жестока бомбардировка, при която изгарят квартирата на Ночев и Берлинската политехника, младият българин продължава своето висше образование в Пражката политехника.

След войната той се прибира за кратко в България, но не може да намери поле за изява и заминава за Виена, където завършва висшето си образование и се дипломира като машинен инженер. Много скоро след това защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас.

След разгрома на хитлеристка Германия командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия на Фюрера
ФАУ-1 и ФАУ-2 – Вернер фон Браун, Ото Рудолф и Дурнбергер. Заедно с един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети те са транспортирани в американската военновъздушната база „Уайт сендс” и при пълна секретност създават първата американската междуконтинентална балистична ракета „Юпитер”с ядрена бойна глава.

През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили - СССР и САЩ. След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Президентът Джон Кенеди не желае да изпадне в смехотворното положение на своя предшественик Айзенхауер и дава на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. В нейно име са привлечени най-големите мозъци на света и са замразени останалите перспективни проекти – за изработване на космически кораб за многократно използване „Даяна сор” и кораба „Джемини”.

Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби „Аполо” и ракетата носител „Сатурн”, създадена от немския учен с американски паспорт Вернер фон Браун. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.

През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където се извисяват сградите на авиокосмическия гигант „Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.

Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Нийл Армстронг и Едвин Олдрин, но едва ли някой у нас е предполагал, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и един българин. Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел" с астронавтите на Луната. Те гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното му завръщане и скачване с очакващия го в окололунна орбита космически кораб.
За заслугите му при изработването на космическия кораб „Аполо” доктор Джон Ночев получава високо отличие от Американския конгрес.

Той умира на 13 март 1992 г. в Сан Диего, Калифорния, оставяйки след себе си един невероятен живот, започнал като обикновен работник в ДАР Божурище и достигнал до водещ ракетен конструктор в света. Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов и Джон Атанасов, Ночев нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на своята втора родина Америка да забие първа в света националния си флаг на Луната. Съдбата събира с горчива ирония около гроба му трима президенти на САЩ.

Незаличима следа в историята на аеронавтиката оставя и първият български космонавт Георги Иванов. Той е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва средното си образование през 1958 г. и постъпва във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Метрополия. През 1964 г. завършва курса на обучение със специалност „Инженер-летец” и квалификация пилот – първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен „Кандидат на физическите науки”. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт по програмата „Интеркосмос”. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж на борда: командир на полета – съветският космонавт Николай Рукавишников, и българският космонавт- изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют- 6”. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Двамата космонавти преди да се приземят правят общо 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. По-късно Георги Иванов е повишен в чин генерал-лейтенант и е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на участници в космически полети и на Българско астронавтическо дружество. Автор е на книгите „Полети“ и „Време за полети“.

След него идва ред на втория български космонавт Александър Александров.
Той лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5” заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бордовия инженер Виктор Петрович Савиних. Мисията му в Космоса продължава от 7 до 17 юни 1988 г . – общо 9 денонощия, 20 часа и 10 минути.

Александър Александров е роден в Омуртаг на 1 декември 1951 г. Възпитаник е на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, което завършва през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва.
През 1977 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни опита, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
През 2002 г. е удостоен със звание бригаден генерал и награден с орден „Стара планина“ и със златна звезда на Герой на Съветския съюз.


Иван Ночев Георги Иванов и Николай Рукавишников Екипажът на „Союз ТМ-5” – Александър Александров,  Анатолий Соловьов и Виктор  Савиних (от дясно наляво)

В категории: Новини , Коментари , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки