Европарламентът прие историческа резолюция за арменския геноцид


Европарламентът прие историческа резолюция за арменския геноцид
17 Април 2015, Петък


24 април бе обявен за Ден в памет на жертвите на кървавите събития в Османската империя, случили се преди 100 години


На 24 април в мемориалния комплекс на жертвите на арменския геноцид на хълма Цицернакаберд в Ереван с траурни мероприятия ще бъде отбелязана стогодишнината от арменския геноцид. С наближаването на тъжния юбилей страстите около повода му се нажежават с всеки изминал ден.

По време на меса, проведена в неделя в базиликата „Св. Петър“, в присъствието на президента на Армения Серж Саркисян папа Франциск I обяви масовото избиване на арменци в Османската империя за „първия геноцид на ХХ век“. Така главата на Римокатолическата църква стана първият й водач, който публично нарече клането на невинното арменско население „геноцид“.

Преди него, през 2001 г. папа Йоан Павел II също използва израза „първи геноцид на ХХ век“, но в съвместно изявление с главата на арменската църква Гарегин Втори.
Думите на светия отец разгневиха Турция и в югоизточната ни съседка тутакси бе привикан посланикът на Ватикана в страната, след което временно бе отзован в Анкара турския дипломат в седалището на папата.

„Арменците се радват на възможностите на нашата страна. Можехме да ги депортираме, но не искахме“ – изтъкна турският президент Реджеп Тайп Ердоган.
Малко по-късно и премиерът на Турция Ахмет Давутоглу коментира изявлението на понтифика, заявявайки: „Изправени сме пред фронт на злото, открит срещу нас. Сега папата също се присъедини към тези заговори“.
Турция категорично отхвърля думата геноцид и твърди, че трагичните събития в края на Първата световна война са в резултат на гражданска война, в която са загинали както арменци, така и турци. При това изкланите арменци били между 300 000 и 500 000, а не 1,5 милиона.

Докато още бе министър-председател Ердоган изрази през 2014 г. съболезнования на арменския народ, но отказва да признае кланетата за геноцид.
Сега, по повод папските слова, той отбеляза, че когато политиците се правят на историци, „резултатът не са факти, а делириум”. И настоя отново да се създаде комисия от изследователи, пред която турците обещават да отворят архивите си.
„Политиците в Турция се опитват да сплотят националистите около себе си два месеца преди парламентарните избори в страната“, отбеляза Би Би Си.

Идеята на турския държавен глава въпросът да бъде разгледан от историците обаче предизвика реакцията на зам.-председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. „Ако се доверявахме единствено на историците, то тогава нямаше да го има и холокоста – еврейският геноцид. Вече еднозначно е прието, че са били изтребени изключително голям брой арменци. Няма никаква полза това да се отрича. Според мен сегашна Турция трябва да признае извършеното на нейна територия в миналото”, аргументира се италианският евродепутат.

В коментарите се включи и генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Бан Ки Мун, който окачестви убийствата на арменци от османлиите отпреди един век като „ужасяващи престъпления“, но не подкрепи папа Франциск, че това е първият геноцид на миналото столетие.
Според говорителя на ООН Стефан Дужарич генералният секретар се е запознал с изказването на папата и е напълно наясно с „чувствителността към категоризирането на станалото" през 1915 г. Но и той не бил склонен да подкрепи създаването на международна комисия, която да се рови във фактите около кланетата. Мнението на Мун клони към това да продължат дискусиите между засегнатите страни и общности.

The Jerusalem Post пък призова в навечерието на 24 април Израел да последва примера на папата и да признае за геноцид преднамереното масово убийство на арменците.
Междувременно Франциск I отвърна на турските протести по време на сутрешната меса в понеделник като заяви, че пътят на Църквата е към смелостта и свободата. „Необходимо е да помним безкрайната и безумна трагедия – геноцида над арменците, защото там, където няма памет, злото не позволява раните да зараснат. Скриването или отричането на злото прилича на кръвотечаща рана, която не е бинтована“ – изтъкна понтификът.
Във вторник масло в огъня наляха Съединените щати, които излязоха с позиция, че преди сто години не е имало геноцид в Османската империя.

Напрежението покрай тези обсъждания не подмина и Европарламента, който на своята сесия в сряда дебатира резолюция по въпроса с избиването на арменци през 1915 г.
Два дни преди това Брюксел призова Турция и Армения да нормализират отношенията си. Но този призив така и остана глас в пустиня.
В крайна сметка ЕП прие резолюцията за провъзгласяването в Евросъюза на 24 април за Ден в памет на жертвите на арменския геноцид.

Съгласно документа, парламентите и правителствата на всички страни членки на ЕС са длъжни да признаят геноцида. Това трябва да сторят и властите в Турция, призовават евродепутатите.
Припомняме, че това вече направиха десетки страни по света, много от които членуват в Евросъюза – Боливия, Швеция, Литва, Чили, Полша, Венецуела, Холандия, Словакия, Швейцария, Аржентина, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Ливан, Русия, Канада, Кипър и Уругвай.

Още преди да се стигне до приемането в сряда вечерта на историческата резолюция Ердоган обаче заяви, че страната му няма да зачете вота на ЕП. „Каквото и решение да вземе Европейският парламент за арменския геноцид, то ще премине от едното ухо през другото“, каза той пред журналисти на летището в Анкара преди да отлети на държавна визита в Казахстан.
Интересно ще е да видим дали пък и неистовите копнежи на турците да бъдат приети в голямото семейство на Европейския съюз също няма да преминат от едното ухо през другото на брюкселските еврокомисари.


Те го казаха:

Фритьов Нансен, норвежки учен, 1915 г.:
„Клането, което започна през 1915 г., няма аналог в историята на човечеството. Погромът на Абдул Хамид е само малка част от това, което турците правят днес“.

Граф Метерних, германски посланик в Османската империя, 1916 г.:
„В стремежа си окончателно да реши Арменския въпрос по пътя на унищожаването на арменската нация, турското правителство не може да спре нито нашите представители, нито американското посолство, нито делегацията на папата, нито заплахите на съюзните държави, нито западното обществено мнение, представляващи половината от целия свят“.

Хенри Моргентау, посланик на САЩ в Османската империя, 1919 г.:
„Когато турските власти издаваха заповед за тези бесилки, те фактически произнасяха смъртна присъда на цялата нация. Те прекрасно разбираха това и в разговор с мен не правеха особени опити да скрият този факт. Вярвам, че в цялата човешка история няма такъв жесток епизод като този“.

Джими Картър, 39-и президент на САЩ, 1978 г.:
„В света като цяло малко са тези, които знаят, че в течение на няколко години, предшестващи 1916 г., са предприемани целенасочени усилия да се унищожи целият арменски народ. Вероятно това е една от най-величавите трагедии, която някога е застигала дадена група хора. И не е имало никакъв съд от типа на Нюрнбергския“.

Едуардо Галеано, уругвайски писател, 2015 г.:
„Борбата на арменския народ за международно признание на геноцида е не само борба на арменците, но и борба на целия свят“.


В категории: Международна политика , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
справелив читатели--възмутен
19.04.2015 17:32:01
0
0
турската гсманска империя е била една жесотка империя и към другите народи които е владеелаюно върхът на жекостта им е арменците.след това идват и българите при априлското възстание ,изьиваха невинни хора -жени,стари хора,деца по най есток начин /на дръвника и забиване на кол,опоаряване на къщи.отвличане на добитхка.също и тракииските българи.а ье дмвашкаимперия и трябва да бъде осъдена сега.американското правителство което се ''смята' за цивилизовано да вземе отношение ане а си гледа интересите а а истината.защото виетнам,корея,авганистан ,не говорят в нейна полза.геноцида на евреите беше много по малък от този на сащ към посчените народи с използване на атомно оръжие и химическо оръжие,
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки