В сложната обстановка на коминтернова подмолна инвазия в България през периода 1923-25 г. се е получило малко паническо разстройство след септемврийския метеж.
Автор: Тодор Бакърджиев
Тогавашната служба „Обществена безопасност“ не си е свършила добре работата в интелектуален смисъл. Убити са много творци, които всъщност са били повече социални романтици, отколкото жестоко обръгнали болшевики.
Мисълта ми е основно за съдбата на убития Гео Милев и за неговата поема „Септември“. Убеден съм, че нейното оставане и досега като постоянно заглавие в програмата по литература е, меко казано, кощунствен анахронизъм.
Защо ли? Най-вече заради агресивното атеистично излъчване на поп Андрей. Този, който „последния снаряд изпрати там, в Божия храм, гдето бе пял литургии и ектении.“
Поемата направо призовава: „Без Бог!“
Гео-Милевото списание „Пламък“ започва да излиза на 15 януари 1924 г. Произведението му е публикувано в книжка 7-8.
На 16 април 1925 г. е извършен комунистическият атентат в храма „Света Неделя“. Случайно или не, аналогията с поемата „Септември“ като неволно подсказване на идея, прицел, символ не е много трудна. Ето защо тази вулгарна атеистична плънка на творбата не е нужна на учениците от кое да е вероизповедание. Тя обижда всички вярващи и тези, които се опитват да бъдат такива.
Налага се и друг въпрос: защо вероучението не е задължителен учебен предмет, а в програмата по литература трябва да присъства тази поема? Вече десетилетия поп Андрей се явява като вреден задочен даскал по... атеизъм.
Поп Андрей Игнатов от село Метковец, Видинска епархия, е реално лице. Порицан е по синодална линия като заблудена жертва на комунизма. Затова поемата „Септември“ трябва да отпадне от обучението по литература!
А иначе Гео Милев е голям хуманитарен ерудит и творчески талант – поет, преводач, критик, естет, публицист. И може да се изучава с 1-2 стихотворения от стихосбирката му „Жестокият пръстен“, като това се свърже с факта, че е родоначалник на българския експресионизъм.
