Една от основните дейности в лесовъдството е „извеждането на сечите“. Основните сечи пък са отгледаните, санитарните и главните.
При отгледните и санитарните целта е отглеждане на качествен дървостой. А главните се извеждат при зрелите насаждения, чиято цел е естественото възобновяване.
Отбелязването на дърветата с марката е външната страна на въпроса. Основното е определянето кое дърво трябва да се отсече. Тук лесовъдът трябва да се срасне с природата и да направи така, че да бъде запазено биоразнообразието, та да се появи и младата гора. Затова професорите и по-старите лесовъди ни казваха, че това е свещенодействие.
До 1997 г. горските служители фанатизирано пазеха горите и се съобразяваха с лесоустройствените проекти. С приемането на Закона за горите от 1997 г. хаосът в бранша започна.
Горските стопанства бяха разтурени. Протежета на властта разграбиха и продадоха образуваните дърводобивни фирми. Частни дружества вилнеят в горите, без да се съобразяват със закони и правилници. Дърводобивът е концентриран около пътищата и населените места. Строят се временни пътища, без план и разрешение.
Автомобили и друга горска техника навлизат където е възможно из горите. Уплътняват почвата и създават условия за ерозия. За маркиране и последващ контрол почти не се говори. Не се следи за добиваните сортименти и строителна дървесина масово се похабява за дърва. Те лесно се извозват на самар. Сечищата са в безобразно състояние. Не се почистват и не се контролира високата сеч. От показани кадри по телевизията се вижда, че дърветата се секат на половин метър височина.
Практиката е горският да изчаква натоварените коли на пътя извън гората. Там окомерно оценява количеството извозвана дървесина, извършва маркирането и издава касова бележка за превоз.
Откъде идва тази дървесина, само превозвачът знае. Оттук започва и корупцията. Това е така, защото държавата не се интересува от това национално богатство или се пълнят по този начин партийните каси.
Горите покриват 40 % от територията на страната. Засега този сектор се ръководи от министерство на земеделието и храните. Думата „гори” не съществува. Към това министерство има една мижава агенция по горите, която на практика е без права. Има и регионални дирекции по горите, които би трябвало да контролират дърводобива и охраната на горите, но на практика ги няма. Горските стопанства са притиснати от фирмите.
За горската дейност към министерството отговаря заместник-министър. Сега тази длъжност се изпълнява от доц. Георги Костов, който е загърбил лесовъдството в интерес на политиката.
Не зная дали е влизал в гората да маркира, но изрече крилатата фраза: „Сечта в горите не влияе на наводненията”.
Ще му напомня, че има цяла наука за почвения отток. Ако е влизал в гората когато завали, след дълго време дъждът пада на земята. Когато пък спре, водата продължително се оттича от клоните. Някакви псевдолесовъди твърдят, че не трябва да се залесява. Трябвало да се изчака няколко години и гората сама щяла да се възобнови. Само че дотогава тези празни места ще обраснат с къпини, храсти и бурени, та няма да е възможно да се мине през тях.
Цялата практика в горите е порочна. По данни на външни организации над два милиона кубически метра дървесина се краде. Разни фирми и търгаши богатеят, а държавата не получава нищо. Говори се, че приходите на страната са два милиона и половина лева годишно – нищожна сума. Частните и общинските гори пък са оставени на произвола. За тях никой не отговаря и се секат безразборно.
Отношението към горите предизвиква масово брожение на населението. Аз не съм запомнил през живота си такава гражданска реакция като тази по отношение сечта в горите. Медиите също реагират. Особено телевизия СКАТ. Те показват невероятни нарушения и бездушието на контролните органи. Реакция има и от видни общественици, но управляващите вече години наред мълчат по тези въпроси – защо ли?
Наложеният мораториум за износ на дървесина няма да реши въпроса. Това ще стане само ако се възстанови дървообработващата ни промишленост.
Необходим е нов Закон за горите. В него са възможни два варианта: създаване на министерство на гори и горска промишленост и връщане на старата практика. Горските стопанства да поемат процеса от производството на дървесината до завършения продукт. Частните фирми да бъдат подизпълнители при равни условия.
Вторият вариант е създаване на министерство на гори, води и опазване на природната среда. Горският сектор ще стопанисва горите. Лесовъдите ще маркират, сортиментират и предоставят на фирмите насажденията за дърводобив. Добиваната дървесина да се рампира на временни складове и след измерване и заплащане да се извозва под строг контрол. Под техен контрол да се извършва и залесяването от лицензирани фирми. Трябва да се разреши местното население да добива срещу тарифа дървесина от суха и паднала маса.
Това са трудни реформи, но ако не се осъществят, поголовната сеч ще продължи и тежко им на поколенията, които идват след нас.
Пак ще напомня сентенцията: „Гората е клонът, на който стои човечеството. Разумният човек не сече този клон!” Дано се появят и разумни политици.
боклуците в парламента трябва да се изметат-те са американски шпиони.
3
17.07.2015 13:24:19
0
0
тиквите в перламента/които не ходят редовно на работа/,гласуват псевдозакони за защита на педалите,но едва ли ще им стигне акъла да създадат министерство на горите без земеделие и храни,които отдавна ги няма.
