Защо велоалеите са приоритет на Община Бургас?

Автор: Севдалина Пенева

Една малка фабрика, скрита в бивши стопански постройки край бургаския квартал „Долно Езерово”, хвърля в смут местните овчари, които от година извеждат стадата си на паша в района. Днес ги гонят оттам. Пасищата вече били частна собственост.

„Заради завода на Димитър Николов е, правят там настилки за велоалеи и детски площадки от стари автомобилни гуми. Няма лошо, но както е тръгнало, скоро няма да има къде да пасем добичетата”, жалва се бай Георги (разбира се, човекът не се казва така, името му е сменено по негово настояване – казва, че хората на гербаджията Николов, който е кмет на Бургас втори мандат, послеше ще му отмъстят и съвсем ще го лишат от препитание).

Мистериозната производствена база е оградена с мрежа, на няколко места има поставени и камери за наблюдение. Информация за самия обект и за неговия инвеститор обаче липсва. Единствената указателна табела на протала само предупреждава, че това е „частна собственост” и че „влизането на външни лица е забранено”.

Още не сме съвсем готови, затова е този неугледен вид, в момента правим тестове на машините, обяснява пред наш екип общ работник, който се навърта край входа. И добавя, че фабриката е собственост на бургаската фирма „Мулти парк”, която досега внасяла от Турция каучуковите плочи, но тъй като бизнесът с детски площадки и велоалеи в общината много се разраснал и бил изключително печеливш, собствениците на дружеството решили сами да си произвеждат настилките.

Човекът с гордост добавя – „Вижте колко много велоалеи се изграждат в Бургас, всяка година по няколко километра, които сега се рисуват, но ние ще им сложим гумено покритие. Наши са и настилките на детските площадки, едва смогваме да доставяме плочите”.
Разговорът секва, когато го питаме защо в квартала свързват тази фабрика с кмета на Бургас. После вижда камерата ни и набързо се скрива в сградата.

В търговския регистър името на Димитър Николов като собственик на фабриката, разбира се, липсва. Като собственици обаче там са вписани двама стари познайници на „Десант” – бившият личен шофьор на бургаския кмет Ружди Хасан, и Атанас Бошев – съратник на депутата от РБ Костадин Марков, който пък до миналата година бе зам.-кмет по строителството в морската община.

Сложните и оплетени взаимовръзки между четиримата са били обект на разследвания на „Десант” още от 2009 г. Тогава вестникът разкри, че само месеци след настаняването на Димитър Николов в кметското кресло през 2007 г., във фирменото отделение на Бургаски окръжен съд са били регистрирани две дружества – „Дар строй” (със собственик Ружди Хасан, който през 2008 г. Прехвърля част от дяловете на Атанас Бошев) и „Олимп строй” (неин управител по това време бе Стела Нейчева-Бошева, съпруга на Атанас Бошев, който в момента държи собствеността и на това дружество).

Общото между тези две дружества е, че, без да имат квалифициран пресонал, налична строителна техника и популярност в бранша, започват още от момента на създаването си редовно да печелят малки обществени поръчки в Община Бургас. И до ден днешен е пълна мистерия как тогава общинските чиновници са успявали да се свързват с тях за пряко договаряне и да им възлагат различни дейности за изпълнение.

В Агенцията по вписванията за седалище на „Дар строй” ООД бе посочена бургаската ул. „Мара Гидик” 8, етаж 3. На този адрес и в момента има единствено адвокатска кантора, в която никога не са чували името на фирмата. Като домашен адрес в национален строителен регистър пък Ружди Хасан тогава бе посочил бургаския квартал „Ветрен”, улица „Българка” 48 (където през две пресечки, на 50 м разстояние, се намира и къщата на кмета Димитър Николов). Още преди 5 години установихме, че лице с такова име никога не е живяло на това място.

След дълго и упорито издирване, през 2009 г. Успяхме все пак да открием партньора на бургаската община в родното му село Каменяк, Руенско. Където едва ли е стъпвал крак на общински чиновник, който да му връчи покана за изпълнение на поредната малка обществена поръчка.

Пет години след задълбоченото разследване, което извади на показ нелицеприятни факти около кмета Димитър Николов и неговия заместник Костадин Марков, равносметката е следната. Заради корупционните схеми, извършвани в Община Бургас, бе образувано следствено дело. Следовател по него бе Стойчо Желязков, а наблюдаващ прокурор – Елка Добрикова. Неочаквано делото бе смачкано и захвърлено в архивите на съдебната палата, като съдбата му тъне в тайна.

За сметка на това авторът на тази статия и на предишните публикации се сдоби с две осъдителни присъди за клевета, издадени от бургаски магистрати след жалба от страна на Костадин Марков, че е било накърнено доброто му име и имидж в обществото. Днес той е депутат от Реформаторския блок, Димитър Николов се гласи за трети мандат, а обичайните запод0озрени Бошев и Хасан вече не играят на дребно. От бизнеса с малките поръчки за изграждане на детски площадки и катерушки, възлагани щедро от общината, те се прехвърлиха на още по-доходоносна „мандра” – настилките на велоалеите, които от няколко години се явяват едва ли не основен приоритет на Бургас.

Историята с адресите също се повтарят. Според търговския регистър офисът на „Мулти парк” би следвало да се намира на ул. „Адам МВицкевич” № 9, но според очевидци от съседните апартаменти там много рядко се мяркало човешко присъствие. Всички опити на нашия екип да се срещне с ръководството на фирмата там удариха на камък. Телефонът, обявен за контакти, също бе изключен.
Във фабриката пък не знаеха (или се правеха, че не знаят) кой е Ружди Хасан, който по документи иначе е управител на дружеството, стопанисващо имота.


В категории: Разследвания , Горещи новини